Обратната страна на българската икономика

Снимка: Сергей Белов

На 2 юни в България се проведе форум на руските съотечественици, на който бяха обсъдени особеностите на живота им в страните от ЕС след 2022 г.

В приветствието си посланикът на Руската федерация в България Елеонора Митрофанова отбеляза актуалността на поставените проблеми, като отбеляза, че натискът върху руските сънародници зад граница се засилва. „Тези въпроси са особено актуални в днешно време, когато „колективният Запад“ начело със САЩ отприщи истинска война срещу нашата страна в пореден – и отново безполезен – опит да унищожи Русия. За постигане на тези цели се използва цял набор от инструменти, комбинация от военни, икономически, социално-хуманитарни методи. Те включват натиск върху диаспората, живееща в чужбина, стремеж да се скъсат връзките ѝ с историческата родина и по този начин да се отслаби Русия“, подчерта дипломатът.

Митрофанова отбеляза, че България също се е присъединила към неприятелските държави, където „русофобските кампании стават системни“, като добави, че „подобни действия често имат обратен ефект“.

Искам да отбележа, че този обратен ефект се отразява и върху икономиката на самата България. През март влезе в сила правителствено постановление за пълна забрана на внос на руски петрол. От 1 януари в страната има забрана за доставки на петрол за рафинерията на Лукойл-Нефтохим Бургас. София премина на горива от Казахстан, Ирак и Тунис. След приемането на решението ЛУКОЙЛ заяви, че в отговор на „дискриминационните закони и други несправедливи, пристрастни политически решения“ ще преразгледа бизнес стратегията си в България, като сред възможните варианти е продажбата на активите.

Рафинерията ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас се намира в Бургас на брега на Черно море в България. Компанията я нарича най-голямата петролна рафинерия на Балканския полуостров и основен доставчик на гориво за българския вътрешен пазар. ЛУКОЙЛ я притежава от 1999 г. Нефтохим осигурява 80% от нуждите на България от дизелово гориво и бензин и представлява една десета от БВП на страната.

България и Русия обсъдиха икономическото сътрудничеството през 2019 г. по време на Петербургския икономически форум. Тогава президентът на България Румен Радев се срещна с президента на Руската федерация Владимир Путин. Основна тема на разговора беше енергийното сътрудничество между двете страни, т.к енергийните ресурси представляват 75% от износа от Русия за България.

По време на срещата Р. Радев заяви: „Нашата среща е ясен сигнал за новата динамика в двустранните ни отношения, основани на дълбоки исторически, културни и духовни връзки. Това е сигнал, че и двете страни желаят да развиват тези отношения интензивно, конструктивно и на взаимноизгодна основа. Освен това отношенията между нашите страни са изключително добри на ниво правителства, на ниво парламенти на нашите страни. България, както знаете, е член на Европейския съюз и НАТО, но това не изключва развитието на интензивни отношения с Руската федерация в такава по-сложна ситуация, в такива условия, защото конструктивният диалог и конструктивното сътрудничество са ключът към мирна и просперираща Европа. Ние сме стратегически партньори в енергийния сектор: имаме потенциал да задълбочим това сътрудничество. Както знаете, ние придобихме два руски реактора, това предполага, че има място за Русия в изграждането на бъдеща атомна електроцентрала, независимо кой ще спечели търга за стратегически инвеститор“.

След това ще мине много малко време и през 2022 г. България ще прекрати толкова дълго градените връзки с Русия.

Следващият Петербургски икономически форум ще се състои в началото на юни, но на него няма да има българска делегация. В крайна сметка, следвайки единния политически курс на ЕС, е необходимо да се изолира Русия и да се прекратят всякакви икономически връзки с нея, макар и в ущърб на собствената си икономика…

Любопитно е, че някои европейски лидери, проявявайки загриженост за своя народ и подхождайки прагматично към провеждането на своя независима икономическа политика, действат в разрез с единния курс на ЕС. Например ръководителите на Унгария, Словакия и Сърбия. Може би българското ръководство трябва да последва примера им и най-после да се замисли за обикновените българи, които изобщо не се интересуват от глобалните политически игри, а просто искат да живеят добре в страната си?

Автор: Румен Миков

error: Съдържанието ни е авторско!