Малкият град Елабуга, независимо от своята провинциалност, още от началото на ХХ век приютява всякакви музеи, като особен интерес сред гостите на града предизвиква единственият в Русия музей-имение „Надежда Андреевна Дурова“ – девойката кавалерист, както я нарече великият руски поет Александър Пушкин. Именно тук, след като излиза в оставка, тя живее повече от 30 години
„Корнет, вие жена ли сте?“
Когато постъпвала на служба, Дурова обявила, че е на 17 години, тоест с 5 години по-млада отколкото била в действителност. Направила го, за да не възникват въпроси по повод отсъствието на растителност, характерна за мъжкото лице.
Известно време била с редови чин сред казаците, защото офицерски чинове се полагали само на дворяните, а тя избягала от вкъщи без документи. Накрая, Надежда решила да пише до баща си, който я смятал за удавена, за да получи документи, потвърждаващи дворянския й произход.
Александър I поискал лично да се срещне със загадъчната личност
Скоро слухът за странната девойка, с измама влязла във войнските редове, стигнал до самия император. Александър I заповядал да се проведе тайно разследване на този случай и да се доведе лицето в Петербург.
Срещата се състояла през декември 1807 година. Императорът направо попитал: „Казват, че не сте мъж. Истина ли е?“. Надежда паднала на колене и със сълзи на очи започнала да моли монарха да я остави на служба в армията.
Императорът дълбоко се затрогнал от историята
Императорът толкова дълбоко се затрогнал от историята, че не само позволил на Дурова да продължи службата си, но и дал званието корнет в елитния хусарски полк. Той влязъл в ролята на кръстник, като дал на девойката кавалерист името Александра Александрова. Но в замяна я накарал да се закълне, че тайната на името ще отиде с нея в гроба.
В добавка към всичко останало щедрият монарх наградил корнета с 2 хиляди сребърни рубли, с които да си ушие хусарски мундир, за което самата Дурова нямала възможност.
„Непослушно дете
Със своя опърничав характер и страст за бягство от дома Надежда приличала на майка си, която, като не получила позволение да се омъжи, се устремила направо в полка след своя възлюбен – хусарски ротмистър Андрей Дуров, след което бил прокълната от родителите си.
Майка й, очакваща раждането на син, веднага намразила новородената си дъщеря
В своите записки Надежда не особено емоционално описва собственото си детство. От нейните спомени се разбира, че майка й, очакваща раждането на син, веднага намразила новородената си дъщеря. След като майката буквално изхвърлила Надежда през прозореца на каретата, уморена от бебешкия плач, нейният баща хусар отнел детето на жена си. От този момент отглеждането му било поверено на хусаря Астахов, служител на баща й.
Дурова си спомня в своята биография: „Астахов по цял ден ме носеше на ръце, ходеше с мен в ескадронната конюшня, слагаше ме на конете, даваше ми да си играя с пистолета, размахваше сабя, и аз плясках с ръце и се кикотех при вида на разпръсващите се искри и блестящата стомана; вечер той ме водеше при музиканти, свирещи преди залеза различни неща, а аз слушах, докато накрая заспивах“.
Ненаписани страници от биографията
Надежда Дурова била омъжена и имала син. Омъжили я на 18 годишна възраст за някакъв чиновник на име Чернов и след две години, през 1803-та, им се родило момче, което нарекли Иван.
Видимо, семейният живот не вървял, и Надежда Андреева взела малкия си син и се върнала в бащиния си дом. За млада жена от началото на XIX век такава постъпка била абсолютно неприсъща. Съвсем скоро, след като се устроила при родителите си, тя си отрязала косите, преоблякла се в казашки костюм, взела любимия си кон и заедно с казашкия полк се отправила в действащата част на руската конна армия.
Дурова захвърлила женските си одежди на брега на река Кама, за да помислят роднините й, че се е удавила
Като избягала, както направила и майка й, Дурова захвърлила женските си одежди на брега на река Кама, за да помислят роднините й, че се е удавила, и да не я търсят. Тя официално зачеркнала собственото си дете от своя живот, което не означава, че нямала участие в по-нататъшната му съдба. Известно е, как по време на среща с император Александър I, девойката кавалерист го помолила синът й да бъде приет в императорския военно-сирашки дом в Петербург – първообраз на съвременните кадетски училища, което момчето завършило през 1819 година.
Запазени са и писма на Иван към Дурова в Елабуга, в едното от които той моли да получи благословия за брак.
Ах! Александър Сергеевич Пушкин!
Надежда Дурова можело да удържи на думата дадена на императора и до края на дните си да остане корнет Александров, ако не бил Александър Сергеевич Пушкин.
Пушкин разкрил тайната на Дурова, като публикувал „Записките“ й, подписани с истинското й име
Поетът се запознал с брата на девойката кавалерист в Кавказ през 1835 година, който му е разказал историята й. Пушкин издавал свое списание „Съвременнник“ и в него публикувал истинската фамилия на автора, като написал в предисловието на мемоарите й, че тези „Записки“ са на девойката кавалерист Дурова, на което тя силно се разгневила, но по-късно му простила.
На седлото до самата смърт
След края на военната си кариера Дурова се върнала в Елабуга, където живеела достатъчно усамотено, радваща се само на компанията на своя слуга Степан. Рядко се появявала сред местното общество, но, ако го правела, задължително излизала с мъжки дрехи на улицата. От околните изисквала обръщения изключително в мъжки род и сама говорила от името на Александър Александров. Гражданите знаели, че под това име и съответните дрехи се крие Надежда Дурова, но, като уважавали навиците й, не се издавали.
Последното й желание било да я опеят и погребат под името Александър Александров
Последното й желание било да я опеят и погребат под името Александър Александров. Свещениците, знаещи историята на Дурова, не дали такова разрешение. Погребали я като жена, с рожденото й име. Въпреки това, й отдали почести като на военен офицер, с трикратен оръжеен залп над гроба в Троицкото гробище в Елабуга.
Тази история е станала част от знаменития съветски филм «Хусарска балада» (1962 г.).
За разлика от реалната история, във филма вместо Александър I с девойката се среща с генералът Кутузов./Руски дневник