На 19 юли 1980 г. се откриват Олимпийските игри в Москва. Техният талисман – чаровното мече с катарама от олимпийския символ – и досега е популярен в редица държави по света. За създаването му разказва авторът му – художникът Виктор Чижиков. Как започва историята с талисмана на Олимпиадата?
Виктор Чижиков: Тогава работех в детско издателство и не знаех нищо за конкурса за талисман на Олимпиадата. Всичко се случи случайно. Мой приятел срещнал един от ръководителите на Съюза на художниците в Русия, който му разказал за конкурса – за това, че вече са получени около 40 000 варианта за мече, но журито не може да намери подходящ. И посъветвал да се включат и детски художници. Срокът беше един месец. Около седмица рисувахме скици с молив – над 100 мечки, и ги занесохме в Олимпийския комитет.
Избират Вашата скица. А след това имаше ли някакви особени указания от Комунистическата партия за коригирането на образа?
В.Ч.: Трябваше да нарисувам мечка, която да не прилича на нито една от хилядите, нарисувани от художниците. Това е трудна задача, пред която бях изправен. Не биваше да се допуска страната ни да бъде обвинена в плагиатство. И Мишка, слава Богу, издържа този изпит.
Снимка: Вячеслав Ун Да-син / ТАСС
Вашият Мишка е много различен от Мишка такъв, какъвто го представяше пред света чуждестранната преса.
В.Ч.: Руската мечка често се използваше в политическата карикатура. Това бе една непотребна, просташка мечка. Искаше ми се да създам оптимистичен образ, който да поражда най-добрите човешки емоции. Дълго не успявах да предам олимпийски дух на Мишка. Отначало мислех да му нахлупя разноцветна шапка с козирка, където всяко отделно парче плат да е с цвета на флага на страните-участнички в Олимпиадата. Но заради шапката не се виждаха ушите му. Да го закича с медал? Но с медали са окичени всички талисмани. Бобърът в Канада също беше с медал.
Говореха, че съм нарисувал Мишка със съседа си – композитора Валерий Зубков. Не споря, той е добър човек. Всъщност Мишка с олимпийския колан ми се яви насън. Това ми се случва често, когато работя над даден образ. Важното е веднага, след като го сънуваш, да го нарисуваш, защото после ще го забравиш.
През август 1977 г. в Москва се проведе изложба, на която бяха представени 64 мечета. Дойде и президентът на Международния олимпийски комитет лорд Майкъл Киланин. Той гледа, гледа и изведнъж спря точно пред моята работа и каза: „Това е той!“
От Олимпийския комитет ми звъннаха чак след месец – може би са чакали одобрение от партията. „Поздравяваме Ви, Вашият мечок е одобрен“. И това е биографията на мечока. Вярно, много нерви бяха изхабени.
Снимка: Семьон Майстерман и Николай Науменков / ТАСС
Имате предвид при оформянето на авторските права?
В.Ч.: Юридически нищо не беше оформено. Предложиха ми да подпиша документи, че съм изпълнил работата под название „Забавно мече“.
Изплатиха ми 1300 рубли от касата на Олимпийския комитет – дойдоха и още някакви пари в спестовната ми книжка. Общо получих около 2000 рубли (средната заплата в СССР през 1980 г. е 120 рубли – бел. ред.). Но талисманът изнесе на раменете си 90% от олимпийската пропаганда. Това обаче не е най-важното. След Олимпиадата през 1980 г. отношението към нас по света се подобри забележително и немалка роля за това изигра Мишка. Падна ми се необикновена мисия и си свърших работата добре. Това бе рядък късмет. Обичам го като свое дете.
И съм много благодарен на режисьора на Олимпиадата през 1980 г. Туманов за великолепното изображение на мечето на трибуните. Помните ли как му потече сълза? Сходството не беше изопачено, което не може да се каже за гумения Мишка, който излетя от стадиона. Аз бих задал съвсем различни пропорции.
След това образът на Мишка беше тиражиран по целия свят. Не се учудвах, когато го виждах в различно облекло. Например във вид на шишенце от парфюм. Или пък на кибритена кутия. И в Прага моят Мишка рекламира Музея на комунизма. При това е изобразен на плаката с автомат Калашников. Въпреки че в очите на моя Мишка има надежда за мир.
Източник: Руски дневник