След 1991 г., когато иракски „МиГ“ свали над Персийския залив F/A-18 „Хорнет“, оттогава тези американски самолети повече не се бяха срещали с руски изтребители. Всъщност, случи се през ноември 2000 г., когато „Хорнети“ видяха насреща си изтребители на руските Военно-въздушни сили и тази среща беше „максимално близка“ до бойна.
За начало нека дадем думата на американският летец, който е бил непосредствен очевидец на описваните събития ( писмото му е изпратено по и-мейл от борда на самолетоносача „Кити Хоук“).
„Плаването беше леко и интересно: 54 дни в морето, 4 – в пристанището и 45 часа полети само през октомври. Така е, протъркахме седалките на самолетите, налетяхме се! Откакто станах командир на ескадрила, много летя. Ето една интересна история от моята практика…
Значи, седя си аз веднъж с моя заместник и си бъбрим всякакви глупости – и изведнъж чуваме звънец от бойния информационен център, „мозъка“ на кораба. Оттам ни крещят:
– Сър, засякохме руски самолети!
Капитанът заповяда веднага:
– Обявете тревога, вдигнете изтребителите!
От центъра обаче отговориха:
– Можем да обявим само „Тревога – 30“!
А това означава излитане 30 минути след момента на обявяването.
Капитанът изпсува и нареди:
– Вдигнете във въздуха всичко, което може да лети, по най-бързия начин!
Аз хукнах към щурманския телефон и се свързах с дежурния офицер на ескадрилата. В този ден беше дежурна друга ескадрила, ето защо му заповядах да изясни кои са дежурни и да направи така ,че да вдигнат задниците си и да търчат към полетната палуба (само „Тревога – 7“ означава, че сте на палубата за излитане и сте готови да излетите; „Тревога – 30“ означава, че все още сте в стаята за чакане).
Скоро руски Су-27 и Су-24 прелетяха точно над мостика на „Кити Хоук“ със скорост 500 възела.
Точно както във филма „Топ Гън“.
Офицерите на мостика разплискаха кафето си и казаха:
– (… тук има нецензурни изрази, които са твърде неприлични и емоционални!).
Случайно погледнах капитана – неговото лице беше тъмночервено.
Руските изтребители направиха още два остри завоя на малка височина, преди нашият първи самолет да излети. Това беше… ЕА-6В „Праулър“, тромав самолет, предназначен за електронна борба. Да, да, ние пуснахме горкия „Праулър“ сам очи в очи срещу изтребителя точно, когато руснакът беше над кораба.
Нашите летци вече молеха за помощ, когато най-после един F/A-18 от „сестринската ескадрила“ (използвам този термин в буквалния му смисъл, защото те изглеждаха просто като курви, които пърхат с клепачи към руснаците) се издигна във въздуха, за да извърши прехващане. Но беше късно. Целият екипаж зяпаше нагоре и гледаше как руснаците се подиграват с нашите жалки опити да ги спрем.
Най-смешното беше, че адмиралът и командирът на авионосното съединение се намираха в командната зала на сутрешно съвещание – и то беше прекъснато от рева на двигателите на руските самолети, които кръжаха над самолетоносача. Един офицер от щаба разказа, че събраните там се спогледали, погледнали плана за полетите, убедили се, че в този ден полети са предвидени едва след няколко часа и попитали:
– Ама какво е това?
Четири дни по-късно руската разузнавателна служба изпрати на капитана на «Кити Хоук» по електронната поща снимки на нашите летци, които се щураха по палубата, докато отчаяно се опитваха да подготвят някой самолет за полет».
Описаните в писмото събития са се развили в района на Корейския пролив на 17 октомври 2000 г. В облитането на американския многоцелеви самолетоносач „Кити Хоук“ са участвали 2 разузнавателни самолета Су-24МР и прикриващо ги звено изтребители-прехващачи Су-27 от 11-та армия на Военно-въздушните сили и Противовъздушната отбрана на Русия.
Според думите на тогавашния главнокомандващ на руските ВВС Анатолий Карнуков, «това беше планово разузнаване, по време на което, обаче, се решаваха необичайни задачи».
При това руската страна не е нарушила никакви международни споразумения.
Трябва да се отбележи, че американските военно-морски маневри се извършвали само на 300 км от руското крайбрежие, което, само по себе си, явно не е било приятелска проява. Затова и действията на руската авиация били напълно оправдани и правомерни.
Според думите на главнокомандващия, „резултатите от разузнаването бяха впечатляващи“. Су-24МР извършили няколко захода към самолетоносача, снимайки всичко, което се случва върху полетната палуба. На снимките е фиксирана паниката на моряците, които трескаво започват да секат маркучите, свързващи самолетоносача с танкера, който в този момент го зареждал с гориво. Изтребителите F/A-18 успели да се вдигнат във въздуха едва след втория заход на разузнавачите – но тогава руските изтребители Су-27 веднага ги отклонили встрани от кораба с отвличащи маневри, което дало възможност на разузнавачите да извършат още няколко полета над беззащитния самолетоносач.
Според пресата, на 9 ноември „Кити Хоук“ отново бил успешно облетян от руски самолети.
Ето как медиите описват тези събития:
На 17 декември във Вашингтон официалните представители на Пентагона Кенет Бейкън и адмирал Стивън Пиетропаоли проведоха пресконференция, на която разкриха някои подробности от серията инциденти в Японско море – когато руски самолети-разузнавачи Су-27 и Су-24 се приближавали на критично разстояние до базирания там американски самолетоносач „Кити Хоук“.
Както заяви Бейкън, известно време след това на самолетоносача пристигнало писмо по електронната поща, съдържащо 2 снимки на палубата на „Кити Хоук“, направени от руските самолети по време на една от тези акции. В писмото имало също така кратко съобщение на руски език, но адмирал Пиетропаоли отказа да уточни съдържанието му, съобщава Юнайтед прес интърнешънъл. Според него, писмото е изпратено не от Министерството на отбраната на Русия и изпращачът му не е известен на представителя на Пентагона.
Освен това, Кенет Бейкън съобщи, че на пресконференцията, състояла се предишната седмица, когато също разказвал за действията на руските летци, е допуснал редица неточности.
Първо: прелитанията на руски самолети са били 3, а не 2 – на 12 октомври, 17 октомври и 9 ноември.
Второ: по време на инцидента от 17 октомври самолетите са били открити не на „приемливо разстояние“ на няколкостотин метра от кораба, както беше съобщено по-рано – а са прелетели непосредствено над самолетоносача, което е объркало американските военни. Именно тогава били направени снимките, които по-късно били изпратени на „Кити Хоук“.
Руски военни самолети в Японско море провели успешна операция по преодоляване на противовъздушната отбрана на американската авионосна многоцелева ударна групировка начело със самолетоносача „Кити Хоук ((Kitty Hawk CV63). Съобщението за това, публикувано във вестник „Известия“, беше потвърдено за „Интерфакс“ от информирани източници в руското военно министерство. По думите им, това се случило на 2 пъти в Японско море в момента, когато авионосната групировка на САЩ се е отправяла за учения в Корейския пролив (на 17 октомври) и когато се е завръщала от маневрите (на 9 ноември).
По някои данни, самолетите били от 11-та въздушна армия с командващ генерал-лейтенант Анатолий Наговницин. Палубата на „Кити Хоук“ била напълно неподготвена за противодействие, американците съвсем сериозно решили, че руснаците ги атакуват и започнали в паника да секат горивните комуникации, за да избягнат голям взрив и пожар при атаката. После вече вдигнали „хорнет“-ите и се опитали да съпровождат „сушките“ до крайбрежието.
Същия ден Анатолий Корнуков заяви:
„Ръководството на Генералния ща на Въоръжените сили оцени високо действията на руските летци, които пробиха системата за противовъздушна отбрана на авионосното ударно съединение на САЩ начело със самолетоносача „Кити Хоук“. Всички пилоти ще бъдат представени за награди. Това беше планово разузнаване, макар, че в хода му се решаваха необичайни задачи. Резултатите от това разузнаване са впечатляващи“.
http://politikus.ru/