Мимолетно щастие и 30 години траур. Бракът на Нина Чавчавадзе и Александър Грибоедов продължил само няколко месеца, но Нина запазила верността към любимия до последния ден на своя живот.
Изборът на красавицата
«…Тя е много любезна, много красива и прекрасно образована », — написал през 1928 година Карл Аделунг за невестата на своя приятел – петнадесетгодишната Нина Чавчавадзе… Тази година 33-годишният Александър Грибоедов, известен писател, статски съветник, посланик на Русия в Персия, пристигнал за няколко месеца в Тбилиси и, разбира се, посетил стария си приятел княз Александър Чавчавадзе. Неговата дъщеря – Нина Грибоедов помнил като малко момиче — някога той и преподавал музика и френски език. Сега го посрещнала истинска красавица и Грибоедов бил пленен от първата минута.
« Този ден… седях на масата срещу Нина Чавчавадзе… непрекъснато я гледах, дълбоко замислен, сърцето ми биеше, не зная тревога от друг род ли беше по мисията, сега необикновено важна, или нещо друго ми даде необикновена решителност, ставайки от масата я хванах за ръка и й казах на френски: „Елате с мен, трябва да ви кажа нещо“. Тя ме послуша, както винаги, навярно мислеше, че ще я поставя на пианото…ние…влязохме в стаята…, не помня какво започнах да мрънкам, все по-разпалено и разпалено , тя заплака, смееше се, аз я целунах…»… «Като слънчев лъч ме изгори !», — признава Нина…
Стремително щастие
В началото на есента 1828 година Нина и Александър се венчаят, но не им е било съдено да се наслаждават дълго на своето щастие . Седмица след сватбата Грибоедов е трябва да се върне в Персия. Нина тръгва с него. Пътешествието е тежко: на нежната съпруга на Александър Грибоедов се наложило да нощува в пронизвани от вятъра шатри. Но влюбените не забелязвали трудностите, радвали се на близостта един до друг, като че ли предчувствали близката раздяла. «Нинуша, моята жена, не се оплаква, от всичко е доволна… Обикнете моята Ниночка. Искате ли да я познаете? В Ермитажа… има Богородица във вид на пастирка от Мурильо – това е тя», — писал Грибоедов на своята позната Варвара Миклашевич.
Когато съпрузите пристигат в резиденцията на Грибоедов в Тавриза, Нина вече е била бременна. Тревожейки се за здравето на жена си и на бъдещото дете, Грибоедов решава да продължи пътя сам . «Пиши мне чаще, мой ангел Ниноби. Весь твой. А.Г. 26 января 1829 года. Тегеран», — гласило едно от последните писма на Грибоедов до съпругата. След две седмици, на 11 февруари, той загива от страшна смърт в резултат от нападение на тълпа ислямски фанатици върху руското посолство.
Черната роза на Тбилиси
За смъртта на руския Посланик , Персия е заплатила с богати дарове, между тях знаменития диамант «Шах», който днес се съхранява в колекцията на Алмазния фонд. Отношенията между двете страни били спасени, но това не могло да компенсира загубата на любящата жена. Истината Нина узнава едва след един месец… което предизвиква преждевременно раждане, синът на Грибоедови не живял и едно денонощие…
Нина Грибоедова не се омъжва повече и почти 30 години не снема траурните дрехи. Наричали я «черната роза на Тбилиси»… Нина умира през 1857 година от холера, и нейните последни думи били посветени на единствения любим: «Что только не перенесла твоя бедная Нина с той поры, как ты ушёл. Мы скоро свидимся, свидимся… и я расскажу тебе обо всём. И мы уже навеки будем вместе, вместе…».
Заедно те почиват в тбилиския Пантеон на планината Мтацминда. Надгробният паметник представлява плачеща вдовица, а надписът на надгробната плоча е вечно свидетелство за великата любов и верност на Нина Грибоедова: «Ум и дела твои бессмертны в памяти русской, но для чего пережила тебя любовь моя?»
http://www.aif.ru/culture/person/1373558
http://www.echo.msk.ru/blog/dinamo/732093-echo/