Въпреки че Кант е толкова безспорно германец, колкото и газопроводът „Северен поток“, Путин (и всеки друг където и да се намира) има право да го цитира сутрин, обед и вечер.
Първо, искам да изразя благодарност на Russia Today (и VPN, който ми позволи достъп до нея) за това, което ми разказаха, че канцлерът на Германия Олаф Шолц нападнал руския президент Владимир Путин за цитиране на емблематичния немски философ Имануел Кант… Тъй като Путин цитира философа на събитие, отбелязващо 300-годишнината от рождението на Кант, Шолц обвинява Путин, че се опитва да „привлече“ великия мислител, както и че е предоставил погрешно идеите му.
Историята на пръв поглед е толкова нелепо смешна, че се наложи да потърся в Гугъл, за да се уверя, че не съм попаднал на онзи непостоянен хамелеон на НАТО, наречен „руска дезинформация“. Разбира се, тъй като по-късно множество западни източници потвърдиха историята, можем да продължим.
Die Zeit цитира Шолц от Берлинско-Бранденбургската академия на науките, който твърди, че „Путин няма ни най-малкото право да цитира Кант, но режимът на Путин, почти на всяка цена, продължава да се стреми да посяга на Кант и неговото творчество “.
Нека просто спрем лентата до тук. Кант е роден през 1724 г. в Кьонигсберг (днешен Калининград), който е бил част от Кралство Прусия, а по-късно става част от Руската империя. Философът, известен с трудовете си по етика, естетика и философска онтология, с право се смята за един от стълбовете на немската класическа философия. Макар че е безспорно германски, както и газопроводът „Северен поток“, Путин (и всеки друг където и да се намира) има право да го цитира сутрин, обед и вечер. Макар Кант да е германец, както Толстой е руснак, тяхната гениалност принадлежи на света. С други думи, Шолц е свободен да цитира Толстой, след като, разбира се, първо се научи да чете.
Тъй като Путин изнася речта си в прочутото родно място на Кант, разбира се, напълно е уместно той да цитира великия философ и Шолц, ако не беше невежа, трябваше да използва това в своя полза, а не да изглежда като очевиден павиан, какъвто е.
Путин е прекарал голяма част от професионалния си живот в Германия и владее езика на Кант, Шилер и Гьоте поне толкова свободно, колкото Шолц, което, признавам, е ниска летва. Не само това, но Путин от десетилетия възхвалява и цитира Кант и дори стига дотам, че казва, че философът трябва да стане официален символ на Калининградска област. Германия и германците като Кант оказват дълбоко и често благотворно влияние върху Русия още преди великият княз на Москва Василий III да създаде немския квартал в Москва през XV век. Екатерина Велика, която всъщност е родена в Прусия, и немскоговорящият и възхищаващ се от Кант Путин продължават тези връзки и в по-ново време.
И макар че Екатерина Велика, за съжаление, вече не е сред нас, Путин е, а забележките му, че Кант е „един от най-великите мислители както на своето, така и на нашето време“, са не само достойни за внимание, но и биха били използвани от по-културни германски лидери от Шолц в тяхна полза.
Шолц, който се смята за нещо като баровски философ, не приема това. Той смята, че ролята на Русия в рускоезичните райони на Украйна противоречи на фундаменталното учение на Кант за ненамесата на държавите в делата на други народи, и защитава решението на Киев да не води мирни преговори с Москва, освен ако те не са при условията на НАТО за безусловна руска капитулация. Шолц, без никакво чувство за ирония или самосъзнание по отношение на провалените Мински споразумения, заявява, че Кант е смятал, че принудителните договори не са начин за постигане на „вечен мир“ – пряка препратка към „Вечния мир: Философски очерк“, едно от основните и най-влиятелни произведения на Кант.
Но Кант е философ, а не държавник, и пише тази теза през 1795 г., точно когато Френските революционни войни и някакъв си Наполеон Бонапарт са в разгара си.
Благодарение на това, че Германия не спази Минските споразумения, сключи споразумение за взривяването на „Северен поток“ и докрай подкрепи нацисткия режим в Киев, други войни сега набират скорост и към момента на писане на този текст не е сигурно дали всички ние ще излезем живи от другата страна на Армагедон, за който все по-често се говори..
Но разговорите, както и философията, стигат дотук и не водят по-нататък. За добро или за лошо, Кьонигсберг на Кант сега е Калининград на Русия и, каквото и да мислим за това, сега трябва да видим мъдростта на Сталин да нанесе превантивни удари срещу Финландия и балтийските държави, защото с тях е възможно „най-великото поколение на Германия“ (нацистите) да е постигнало това, което сега се опитва да направи коварният Шолц, да постави Русия на колене.
Шолц може да претендира, че Кант е собственост на Германия или, както е обичайно около Днепър, да твърди, че е собственост на Украйна, за всеки, който го интересува. Но това, което той не може и не бива да прави, е да насърчава нацисткия режим в Естония да напада техните православни християнски манастири защото не искат да скъсат с Московската патриаршия. И ако Шолц иска да се изкаже по адрес на Кант, би трябвало да си припомни какво са казвали Кант и Менделсон за религиозното потисничество, което естонските, украинските и други подобни държави упражняват върху православните християни.
Но нека преминем към същината. Шолц и онези американци, пред които той трябва да отговаря, не се интересуват от Кант, от Менделсон или от когото и да е немски или друг философ, който си заслужава. Ако Путин се отнася благосклонно към Кант, Менделсон, Гьоте, Шилер или някой от всеобщо възхищаваните германци от миналото, тогава той трябва да бъде на ниво, в духа на Шилеровата Ода на радостта, която е отразена в (немската) Деветата симфония на Бетховен, а за Шолц, може би е подходящо нивото на расистките родезийски и европейски химни, които оскверняват Шилер, Бетховен и всичко хубаво немско.
Ако западняците искат да цитират Пушкин, Достоевски, Толстой или друг велик руснак, за да дразнят Путин, тогава трябва, както казват янките, да го направят. Но изглежда, че заяждането вече не е тяхна стихия. Отминали са дните на най-великите германци (и европейци) като Лайбниц, които са украсявали двора на Петър Велики, и настъпиха времената на клоуни като Зеленски, танцуващи като Саломе на ниска цена, за да развълнуват Шолц и подобните му
Наречете ме старомоден, но бих предпочел Путин и всички останали да четат германските велики личности, отколкото германските позорници като Шолц и онзи непоносим паразит фон дер Лайен, които не само да дърпат тази някога велика нация в канавката, но и да я удавят в собственото си невежество и късогледство.
Автор: Деклан Хейс
Източник: https://strategic-culture.su/news/2024/04/25/immanuel-kant-goes-to-war/