Филмът „Каръци” притежава всички компоненти за хит според руските медии
„Не очаквах голямата награда „Златен Георги”, каза пред „Монитор” режисьорът на „Каръци” (“Лузеры”) Ивайло Христов, по повод триумфа на втория му игрален филм на 37-ото издание на Московския кинофестивал.
И наистина на церемонията по връчване на наградите в кино „Россия” режисьорът, който е и сценарист на лентата, беше толкова шашнат, че се чудеше как да хване златната статуетка и се усмихваше в абсолютно блаженство.
„Бързам да се прибера, да пиша нов сценарий за Московския фестивал”, пошегува се той. „Когато ми се обадиха да се върна за официалното награждаване, след като няколко дни преди това представихме филма, си мислех за съвсем друго. Едва когато започнаха да отпадат една по една наградите, да отиват при други, започнах да се досещам”, разказа той.
Самият факт, че лентата за живота на няколко тинейджъри в малък град, обра най-важните призове в кинофестивала от „А” група – Гран при, наградата на критиката и на кинолюбителите, тоест на публиката, говори за пълно единомислие, което се случва изключително рядко на фестивали.
„Цялото жури взехме решението бързо и леко”, каза шефът на комисията – френският режисьор Жан-Жак Ано (“Името на розата”). „Каръци” притежава всичките необходими компоненти за успешен филм – разказва за сложните отношения между ученици, за тяхната любов, стремежи и мечти”, пише Сусана Алперина в „Российская газета”.
„Лузерите победиха в Москва”, бе едно от най-точните заглавия в руската преса, което обобщи отличените филми. Според наблюдателите, тази година журито е отдало предпочитания на филмите на социална тематика, като е оставило по-естетските и радикални ленти с второстепенни призове.
“Целият ужас за живота на младежите в България е показан доста художествено, с препратки към Аки Каурисмаки и Рой Андершон, но заедно с това е оригинален”, пише Стас Тиркин в „Комсомолския правда”.
Отбелязва се, че не случайно е заснет в черно-бяло – не като ретроспекция, а за да покаже сивия и безперспективен живот в малкия град – ситуация много разпознаваема и в Русия.
„Голяма заслуга за успеха на филма има изпълнителят на главната роля – Ованес Торосян, почти Бъстър Кийтън, но с източен акцент”
– Г-н Торосян, и вие ли не очаквахте „Каръци” да вземе Гранд при в Москва?– Имах съмнение, че ще вземем нещо, тъй като филмът наистина е хубав. Гледах го за пръв път на Московския кинофестивал. Освен това сънувах хубав сън преди това и имах чувството, че ще вземем нещо.
– Били ли сте преди това в Москва?– Да, когато със семейството ми бяхме решили да се преселим в България от Армения, минахме през Москва. През 2010 г. също минах на път за Сибир, където с „Източни пиеси” участвахме в един кинофестивал. Сега бях за трети път на представянето на „Каръци”.
– Разбра ли се, че сте от Армения, която навремето е била в Съветския съюз?– Досетиха се, защото на пресконференцията ме попитаха откъде така добре зная руски език. Обясних им.
– Какви бяха първите отзиви?– Много го харесаха, бяха много възторжени. След премиерата отвън ни чакаха много хора, които го хвалеха и изказваха хубави мнения.
– Кое запомнихте от тях?– Най-много ми хареса едно – че все едно филмът е правен от млад човек, не си личи възрастта на режисьора. Това е страхотен комплимент за Ивайло Христов.
– Да, защото филмът е за тинейджъри. А на вас трудно ли ви бе да влезете в тази кожа, защото вече излизате от тази възраст?
– Приятно ми е, но ми става все по-трудно, защото се отдалечавам от тази възраст. Досега всичките ми роли в киното са такива. Но аз водя школа – „Училище за таланти” с деца от френската и английската гимназия, така че си общувам с тях и те са ми познати.
– Ще се снимате ли в друг филм?– Да, ще се снимам в дебютния филм на една млада режисьорка. През есента може би ще играя в новата лента на Киран Коларов, но още не е сигурно.