В Минск се договарят за Украйна, а на нас не ни позволяват дори да знаем, че голямата част от нейните земи са били български в продължение на векове. Парадоксално е, но е факт.
Много по-малко време са били руски, да не говорим за украински.
Това е исторически неоспоримо, само дето не ни го казват. Да вземем Бесарабия. Тя е българска територия повече от 400 години, както и други големи части от съвременна Украйна, но
това го няма в учебниците по история.
През социализма е признато за научен факт, защото няма как да кажеш на черното бяло, но е потулено от масовата публика, по обясними причини. Днес изобщо никой не се и сеща за подобни „подробности“. Правя исторически проучвания, интересувам се от съдбата на бесарабските българи, но научих тези факти наскоро, от което се срамувам. В Енциклопедията на България, издание на БАН от 1978 г., на това е посветено едно изречение. Казано е в главата за Бесарабия, че прабългарите се заселват там през VIIl век. По нататък пише:
„От 681 г. да 1001 г. е в границите на Първата българска държава.“
/Том 1, стр.270/ Да не каже някой, че си измислям. Това обяснява защо костите на Аспарух са в Украйна. Той просто е бранел границата си. Излиза, че той никаква държава не е основал, а просто е разширил Велика България до днешните ни земи, но това е друга тема.Попитах историка проф. Пламен Павлов,той потвърди фактите и каза, че те са необорими.
На кого не е изгодно децата ни да не знаят това, да го няма в учебниците. На същото място в енциклопедията е казано, че Бесарабия е в пределите и на Второто българско царство.
При царуването на Иван Асен II и Тодор Светослав.
Още поне 60 години, т.е. отиваме към пет века. Към Русия е присъединена едва през 1813 г. По Парижкия мир през 1853 г. Южна Бесарабия е предадена на Румъния. На 28 юни 1940 след „мирни“ преговори между съветското и румънското правителство е върната на СССР.
Та коя държава е владяла най-дълго тези земи?
Темата за Бесарабия ме опиянява по особен начин. Може би и заради това, че съм кръвно свързан с тази тази земя.. Прадядо ми Светослав Велчев, на когото съм кръстен, е бесарабски българин, роден в Болград, Украйна. Той се върнал да живее в България в началото на миналия век, издигнал се, станал, председател на Върховния касационен съд, но непрекъснато разказвал за родния си Болград. Всъщност, всички идваме оттам, от земите, където се е простирала Стара Велика България на кан Кубрат и предшествениците му. Пъпът ни е хвърлен по онези места, както се казва. В Украйна е гробът на Кубрат, този на сина му Аспарух също, там е заровена и част от истината за нас, българите, която тепърва предстои да излиза на бял свят.
Автор: Светослав Пинтев