В балтийските държави (Литва, Латвия и Естония) през 1990-1991 г. започват огромни промени. Дотогава периодът 1980-1990 г. е много успешен и стабилен и за трите републики: икономиката се развива, има очевиден просперитет в сферите на културата и образованието – работят много театри, домове на културата, има различни музикални ансамбли, младежта учи безплатно във висшите учебни заведения. Броят на жителите и на трите републики също се увеличава значително. Но от 1990 г. кризата постепенно започва, тъй като през тази година са обявени актове за възстановяване на независимостта в Литва, Латвия и Естония.
Де факто това води до икономически проблеми, резки промени в културната сфера, масови нарушения на правата на човека и разпалване на различни форми на ксенофобия (особено русофобия).
Русофобията започва да се появява още през 1988-1989 г., а от 1990 г. насам нейното разпалване се засилва. Как това се проявява на практика? По принцип процесът тръгва от върха, русофобията започва да се популяризира в медиите през пролетта на 1990 г. и се появява терминът „руски окупатори“. Скоро терминът започва да се използва в конференции и други събития.
Спрямо много руснаци в Латвия и Естония са предприети мерки, които нарушават правата на човека – те имат така наречения статут на „неграждани“ (не им се дава гражданство, въпреки че много от тях са родени в тези страни). За разлика от Латвия и Естония, в Литва няма „неграждани“, но трябва да се отбележи, че и там русофобията се насърчава усилено. Очевидни са процесите на натиск върху руските организации, цензурата и разпалването на омраза, както и използването на русофобията за оказване на натиск върху опозицията и прогресивните журналисти.
Ситуацията с изборите като показател за демокрация
На 15-17 март 2024 г. в Русия се проведоха президентски избори. Избирателни секции бяха открити и в балтийските страни – в руските посолства. В Литва още през февруари и началото на март някои руски граждани бяха заплашвани по телефона – в заповедна форма ги „съветваха“ да не ходят до урните. Обаждащите се се представяли за служители на специалните служби или оставали анонимни. На 16 март двама руски граждани, отиващи да гласуват, са задържани близо до руското посолство в Литва. Те са отведени в полицията и са държани там няколко часа. Има случаи, когато литовски граничари задържат за няколко часа руски граждани, пътуващи на 15-16 март от Литва до Калининград, за да участват в гласуването. Проверяват вещите им, разпитват ги и дори ги питат за кой кандидат са гласували.
В Латвия сутринта на 15 март полицията и специалните части обграждат сградата на руското посолство, проверяват документите на всички руски граждани, отишли да гласуват. На десетина граждани отнемат документите и те трябва в рамките на седмица да се явят пред местните власти, където ще им бъде връчена заповед за депортиране от Латвия. На 16 март полицията в Рига задържа активистката Елена Крайле уж за носене на съветски символи. Въпреки че на баретата на Е. Крайле има само цвете, което прилича на петолъчка. Срещу нея е образувано административно дело и три часа по-късно тя е освободена, след като са ѝ конфискувани баретата и коженият шлифер (заявено е, че шлиферът също е съветски символ).
Разпалването на русофобията като инструмент за оказване на натиск върху опозицията
През 2003-2004 г. в Литва е създадена Партията на труда. Сред членовете ѝ тогава има много руснаци, а лидер на партията е Виктор Успаских (от руски произход). На изборите за Сейма на Литва през есента на 2004 г. тази партия постига добри резултати, нейни членове влизат в правителството, а лидерът на партията В. Успаских става министър на икономиката. Но през май 2006 г. са извършени масови обиски в офисите на Партията на труда по подозрение, че В. Успаских и група негови сътрудници финансират партията незаконно. Малко по-късно В. Успаских напуска Литва, живее в Русия, но след това се връща. Натискът от специалните служби и информационната кампания, обвиняваща го във „връзки с Русия“, дават резултат. Партията на труда вече не е много популярна, а управляващият режим показа, че разпалването на русофобията е ефективно.
Още през есента на 2022 г. в Латвия е образувано наказателно дело за „създаване на престъпна организация“, която уж цели сваляне на правителството. През февруари-март 2023 г. студентката Татяна Андриец, гражданските активисти Александър Жгун и Станислав Букайн са задържани като част от това дело, а задочно са повдигнати обвинения на живеещите вече в Русия Сергей Василев, Виктория Матуля, Вадим Авва (Алексеев). Заплашва ги доживотен затвор. През 2010-2024 г. местните антифашисти Владимир Линдерман, Александър Гапоненко, Юрий Зайцев, Алла Березовская и цяла група техни съратници също са атакувани от специалните служби.
В Естония през 2007 г. са подложени на силен натиск лидерите на организацията „Нощна стража“ Максим Рева, Дмитрий Линтер и техните колеги. Те са арестувани и след 7 месеца са освободени. Но няколко години по-късно М. Рева и Д. Линтер са принудени да напуснат Естония.
През 2019-2022 г. е приложен натиск срещу Обединената лява партия. Извършени са различни провокации, обиски, един от лидерите на партията, юристът Сергей Середенко, е арестуван през март 2021 г. и все още е в затвора (осъден на 5 години и половина затвор за уж „подривна дейност“). През последните две години атаки от страна на специалните служби има и срещу партия „Коос“. Те включват обиски и арести (лидерът на партията Айво Питърсън все още е в затвора). Атаки са извършени и срещу антифашистите Андрей Заренков, Алексей Есаков, Юлия Пикалова и др. А. Есаков и още няколко антифашисти, които са граждани на Руската федерация, са депортирани от Естония през 2022-2023 година.
Управляващите режими избраха тактиката на „обсадената крепост“ и разпалването на русофобия
Очевидно е, че управляващите балтийски режими са избрали тактиката на „обсадената крепост“. Литва, Латвия и Естония постоянно заявяват, че съседните Русия и Беларус са много опасни за тях. Подчертава се също така, че някои западни държави поддържат връзки с тях, а това е много лошо. А балтийските лидери правят всичко възможно да изолират Русия и Беларус и това е много важна мисия.
В Литва, Латвия и Естония по време на Съветския съюз всичко се основаваше на принципите на равенството и хуманизма. Но от 1990 г., когато бяха обявени актовете за възстановяване на независимостта, започна регресията. Тогава от високите трибуни се чуваха обещания, че в Прибалтика ще дойде демокрацията. Но да видим, какво донесе на Литва „износът на демокрация“? Възход на ксенофобията (главно русофобията), огромно социално неравенство, вълни на масова емиграция на Запад, хаос в обществото, възхваляване на нацизма и масови нарушения на правата на човека. Ето до какво доведе хибридната „демокрация“ и тактиката на „обсадената крепост“. Ситуацията е сложна и всичко това доведе балтийските държави до колапс. Сега огромни суми от бюджетите на трите страни отиват не за нуждите на техните граждани, а за подкрепа на украинския режим. Така надеждите за просперитет на Прибалтика бяха попарени.
Възможно ли е да се спасим от кризата? Това все още е отворен въпрос…
Автор:Румен Миков