Българският журналист Борис Анзов използва високата трибуна на годишната пресконференция на руския външен министър Сергей Лавров, за да привлече вниманието към окаяното състояние на редица руски паметници в родината ни. С въпроса за грижата за монументите той повдигна и редица от трудни и болезнени теми – как живеем ние българите днес, какви са нашите ценности и защо забравяме историята.
-А защо самите градски власти в Плевен не се грижат за гробовете?
Б.А.: От 1990-те години насам България е в състояние на културен упадък. Обикновените хора са по-заети с мисли как да оцелеят, отколкото как да се грижат за паметниците. И въобще с това трябва да се занимава държавата, властите, кметството в Плевен. Те трябва да ги чистят, дори да отделят средства за заплати на чиновници, ако няма пари в бюджета, тъй като без руските войници те изобщо нямаше да бъдат на тези длъжности. Но те може би чакат да дойде поредният транш от ЕС, за да благоустроят парка с руските гробове.
Писал съм до руското външно министерство с молба за помощ по този въпорс и повтарям: снимал съм документален филм на тази тема. Обсъждали сме я с моя приятел, ръководителя на отдела за култура в руското Министерство на отбраната Антон Губанков, вече имахме намерение сериозно да се заемем с този въпрос, но, за съжаление, той загина неотдавна в катастрофата на Ту-154. Сега реших да разкажа за състоянието на паметниците на Сергей Лавров.
-Когато се обърнахте към Лавров, казахте, че руските воини в България не са умирали за това съвременните българи „да берат ягоди в Англия“. Какво имахте предвид?
Б.А.: Загиналите в Руско-турската война руски войници и офицери, както и българските опълченци, са жертвали живота си за свободна България. А не за страна с производство, убито за двайсет и няколко години „демокрация“. Днес сме принудени да берем ягоди в Англия, портокали в Испания. Какво да се прави, заедно с Русия загубихме студената война!
-Как Русия може да помогне на България?
Б.А.: Миналата година на същата пресконференция предложих на Лавров да увеличи бюджетните места за българските студенти. Младите образовани българи ходят да учат на Запад. Ако това продължи, скоро в България ще забравят изобщо какво е Русия. В същото време ние не сме богата страна, малцина у нас могат да си позволят платено образование в Русия.
Бих искал Русия, критикувайки политиката на нашите власти, да не ругае нас. Българският народ не взе решението да спре „Южен поток“, нито да бъдат забранени полетите на руски самолети с хуманитарна помощ за Сирия. Българският народ чака не материална, а на първо място морална подкрепа от Русия.
През Втората световна война бългаският цар Борис III отказва да прати своите войници да воюват против Русия и заради това е отровен от Хитлер. Боя се, че днес не могат да се намерят политици като Борис.