„Подло и срамно е да се започва война ей така на, вятърничаво, без крайна необходимост…Като черни петна личат върху крале и императори войните, започнати от честолюбие, хищничество, династични интереси…Но има една война, която аз смятам за свещена“. -ген. Скобелев (по думите на В.И. Немирович-Данченко)
„Моят символ е кратък: Отечеството, науката, свободата и славянството.“ – ген. Скобелев
Българската памет за героите не е преходна, а вечна.
Паметник на генерал Скобелев в Казанлък, подарен от Национално Движение Русофили
Изглежда руската природа извая го от бронз блестящ и бе му дала меч искрящ за чест и слава на народа!
Яков Полонски (1819 – 1898)
Генерал Михаил Скобелев е роден на 29.09.1843 г. в Санкт-Петербург в семейство на потомствени дворяни и висши военни. Завършва пансион в Париж, учи в Петербургския университет, служи в Полша и участва в потушаването на Варшавското въстание (1863-64г ), завършва Николаевската военна академия на Генералния щаб в Санкт-Петербург. От 1868г. е в Туркестан, участва в превземането на Хива и похода срещу Кокан (1875г.). Превзема град Андижан. По това време е повишен в ранг генерал-майор и е първият руски губернатор на град Фергана.
По време на Руско-турската война генерал Скобелев е прехвърлен в Дунавската руска армия. Командва Кавказка-казашка бригада при обсадата на Плевен, разработва плана на атаката на Ловеч, участва в третата атака на Плевен и в зимното преминаване през Стара планина. След битката при Шейново на 27/28 декември 1877г. със стремителни действия осигурява разгрома и пленяването на турската армия на Вейсел паша. Руси и опълченци се сражават геройски до момента, в който принуждават корпуса на Вейсел паша да капитулира.
След паметната победа в Шейновския укрепен лагер се отслужва молебен от свещеници. Пред строените опълченски дружини, генерал Скобелев казва няколко паметни думи, които предизвикват чувство на гордост у всеки българин:
„Юнаци, благодаря ви за добрата служба и храбростта във вчерашното дело. Вие се бихте не по-зле от вашите другари по оръжие – войниците от руската армия, която съществува повече от 200 години!”
Шипка-Шейново. Скобелев под Шипка (Верещагин В. В.)
„Трудно е да се придаде с думи възторгът на войниците – пише В. В. Верешчагин. – Всички шапки полетяха нагоре и пак, все по-нагоре и по-нагоре. Ура! Ура! Ура! – безкрай. По-късно аз нарисувах тази картина.“
Ген. Скобелев освобождава всички земи до Одрин, превзема Одринската крепост и стига до Сан-Стефано. След войната отделя внимание на организацията и бойното възпитание на българското опълчение и народните дружинки.
От Балканския полуостров отново отива в Тюркестан. Връщайки се през 1881г., е посрещнат триумфално в Санкт-Петербург като национален герой. Нназначен е като командващ армейски корпус в Минск. По това време посещава Германия и изучава техния военен опит, занимава се с обществена дейност, прави редица публикации на военна и обществена тематика. Той е радетел на славянофилството. Известно е, че е бил високо ерудирана личност с познания в различни области на човешката дейност, ползващ 8 европейски езици.
Михаил Дмитриевич Скобелев умира от инфаркт на 25 юни 1882г., ненавършил 39 години. На погребението му Генералният щаб полага венец с надпис „ На героя-пълководец, равен на Суворов”.
Гробница М. Д. Скобелева в церкви Спасского. Рис. К. О. Брожа по фотографии.
Той е един от великите синове на Русия от втората половина на XIX век, оставяйки дълбоки следи в паметта на признателния български народ.
„Друг малко известен факт, за който се сещам, е че след Руско-турската война Скобелев остава в освободена България и командва корпус от руската армия. Когато след Берлинския конгрес България е разделена на Княжество България и Източна Румелия, ген. Скобелев в Източна Румелия започва да създава така известните при нас гимнастически дружества, които са военизирани организации. В тези гимнастически дружества са обучени около 103-104 хиляди души. Именно хората, които се обучават там, се превръщат и в основата на бъдещата българска армия, защото руската армия ги въоръжава с прекрасни оръжия и прави съвместни учения с тях. Скобелев е всъщност в основата на всички тези ученията. И фактически в Източна Румелия се създава една скрита българска армия, която след това се оказва страшно полезна при обединението на България.
Скобелев е наричан белият генерал, защото обикновено е бил на бял кон и с бял мундир. Когато не е можел да намери бял мундир обаче, е обличал син. Желанието на генерала да изгради един такъв образ на безстрашен човек е доста интересен факт. По принцип човекът, който е в бяло, се вижда отвсякъде и всички обикновено целят него. Но генералът никога не се е криел. Той винаги е бил пред куршумите на противника.
Знае се, че Скобелев си е избрал бял кон, защото веднъж един такъв бял кон му е спасил живота в едно тресавище в Русия.
По-късно, след като генералът е превзел един от градовете в Средна Азия, един източен мъдрец му казал, че трябва освен да язди бял кон, да носи и бял мундир. Тогава никога нямало да го улови куршум. Оттогава генералът е приел този образ и оттам нататък той се изгражда като една невероятна личност с вродена смелост. Неговият образ става митичен, легендарен в историята ни. И българи, и руснаци, и турци по време на Руско-турската война са се възхищавали от него. Човекът с белия мундир просто е излизал пред руските войници и направо сред куршумите на турците е закусвал, миел се е, правил е гимнастика и т.н. Така че определено генералът е една много интересна личност“.
(От интервю във „Фокус“ на режисьора на документалния филм „Белият генерал“ Владимир Щерянов)
Източници:
„Легендарна слава и несбъднати надежди ГЕНЕРАЛ СКОБЕЛЕВ“ – автор: Влдилен Гусаров