“Да бъдем открити, въпреки миналото“, е озаглавил материала си за немския вестник „Ди цайт” руският президент
Президентът на Русия Владимир Путин публикува статия в германския ежеседмичник Die Zeit по повод 80-тата годишнина от началото на Втората световна война. По думите на руския лидер, разширяването на НАТО на изток фактически погребва надеждите за Европа без разделителни линии, докато Русия подкрепя единно континентално пространство за сигурност. Това мнение изрази Путин в озаглавения „Да бъдем открити, въпреки миналото“ материал, публикуван в цялост на сайта kremlin.ru, предаден без редакторска намеса от Агенция „Фокус“.
Да бъдем открити, въпреки миналото
На 22 юни 1941 г., точно преди 80 години, нацистите, завладявайки почти цяла Европа, нападат СССР. За съветския народ започна Великата отечествена война — най-кървавата в историята на страната ни. Загинаха десетки минилиони, а бяха нанесени и гигантски щети на икономическия потенциал и културното наследство.
Гордеем се със смелостта и устойчивостта на героите от Червената армия и работниците от тила, които не само отстояха независимостта и достойнството на Родината, но и спасиха Европа и света от поробване. И независимо кой сега се опитва да пренапише страниците от миналото, истината е, че съветският войник отиде в германските земи не, за да отмъсти на германците, а с благородната, велика мисия на освободител. Паметта за героите, които са се борили срещу нацизма, е свещена за нас. С благодарност си спомняме съюзниците в антихитлеристката коалиция, участниците в Съпротивата, германските антифашисти, доближили общата Победа.
След като преживяха ужасите на световната война, народите на Европа все пак успяха да преодолеят отчуждението и да възстановят взаимното доверие и уважение, тръгнаха по пътя на интеграцията, за да сложат окончателно черта на европейските трагедии от първата половина на последния век. И искам специално да подчертая, че за формирането на тази Европа изигра колосална роля историческото помирение между нашия народ и немците, които живяха както на изток, така и на запад в съвременната обединена Германия.
Позволете ми да ви напомня, че именно германските предприемачи станаха пионери в сътрудничеството с нашата страна в следвоенните години. През 1970 г. СССР и ФРГ подписват „сделката на века“ — за дългосрочни доставки на природен газ за Европа, която поставя основата за конструктивна взаимозависимост, която се превръща в началото на много последващи амбициозни проекти, включително изграждането на газопроводът „Северен поток“.
Надявахме се, че краят на Студената война ще бъде обща победа за Европа. Изглеждаше, че още малко — и мечтата на Шарл дьо Гол за единен континент, дори не географски „от Атлантическия океан до Урал“, а културен, цивилизационен — от Лисабон до Владивосток, ще стане реалност.
Именно в тази логика — в логиката на изграждането на Велика Европа, обединена от общи ценности и интереси — Русия се стреми да развива отношенията си с европейците. И ние, и Европейският съюз направихме много по този път.
Но преобладаваше различен подход. В неговата основа е разширяването на Северноатлантическия алианс, който сам по себе си е реликт от Студената война. Защото той бе създаден именно за противопоставянето в онази епоха.
Именно придвижването на блока на изток, започнало, между другото, с това, че съветското ръководство фактически бе уговорено да позволи членството на обединена Германия в НАТО, стана основната причина за бързото нарастване на взаимното недоверие в Европа. Те побързаха да забравят дадените тогава устни обещания, че „това не е насочено срещу вас“, че „границите на блока няма да се приближават към вас“. И бе създаден прецедент.
А от 1999 г. следват още пет вълни на разширяване на НАТО. Организацията включва 14 нови държави, включително републиките от бившия Съветски съюз, което на практика погребва надеждите за континент без разделителни линии. За което, впрочем, предупреждаваше в средата на 80-те години един от лидерите на ГСДП – Егон Бар, който предлагаше кардинална реформа на цялата европейска система за сигурност след обединението на Германия, при това с участието както на СССР, така и на САЩ. Но никой, нито в СССР, нито в САЩ, нито в Европа, тогава не искаше да го чуе.
Освен това много страни са изправени пред изкуствен избор — да бъдат или с колективния Запад, или с Русия. Всъщност това беше ултиматум. Последиците от такава агресивна политика могат да се видят в примера с украинската трагедия от 2014 г. Европа активно подкрепи антиконституционния въоръжен преврат в Украйна. Именно с това започна всичко. Защо трябваше да направите това? Тогава действащият президент Янукович вече се беше съгласил с всички искания на опозицията. Защо САЩ организираха преврат и защо европейските държави го подкрепиха безволно, провокирайки разцепление в самата Украйна и изтеглянето на Крим от нейния състав?
Сега цялата система на европейската сигурност е деградирала сериозно. Напрежението нараства и рисковете от нова надпревара във въоръжаването стават реални. Пропускаме огромните възможности, които ни дава сътрудничеството, още повече, че е толкова важно сега, когато всички сме изправени пред общи предизвикателства — пандемията и нейните изключително тежки социално-икономически последици.
Защо се случва това? И най-важното, какви изводи сме длъжни да направим заедно? Какви исторически уроци трябва да научим? Мисля, на първо място, че цялата следвоенна история на Велика Европа потвърждава, че просперитетът и сигурността на нашия общ континент са възможни само чрез съвместните усилия на всички държави, включително Русия. Защото Русия е една от най-големите европейски държави. И ние чувстваме нашата неразривна културна и историческа връзка с Европа.
Отворени сме за честно и конструктивно взаимодействие. Това се потвърждава от идеята ни да създадем единно пространство за сътрудничество и сигурност от Атлантическия до Тихия океан, което да включва различни интеграционни формати, включително Европейския съюз и Евразийския икономически съюз.
Пак повтарям: Русия се застъпва за възстановяването на всеобхватното партньорство с Европа. Имаме много теми от взаимен интерес. Това са сигурност и стратегическа стабилност, здравеопазване и образование, дигитализация, енергетика, култура, наука и технологии, решаване на климатични и екологични проблеми.
Светът се развива динамично, изправя се пред нови предизвикателства и заплахи. И ние просто не можем да си позволим да влачим тежестта от минали недоразумения, обиди, конфликти и грешки. Товар, който ще ни попречи да се съсредоточим върху решаването на неотложните проблеми. Убедени сме, че всички ние трябва да признаем тези грешки и да ги поправим. Нашата обща и неоспорима цел е да осигурим континентална сигурност без разделителни линии, общо пространство на равноправно сътрудничество и универсално развитие в името на просперитета на Европа и света като цяло.
Източник: