Владимир Путин: Разширението на НАТО на изток е главната причина за увеличението на взаимното недоверие

“Да бъдем открити, въпреки миналото“, е озаглавил материала си за немския вестник „Ди цайт” руският президент

Президен­тът на Русия Владимир Путин пуб­ликува статия в гер­ман­с­кия ежесед­мич­ник Die Zeit по повод 80-тата годиш­нина от началото на Втората световна война. По думите на рус­кия лидер, раз­ширяването на НАТО на изток фак­тически пог­ребва надеж­дите за Европа без раз­делителни линии, докато Русия под­к­репя единно кон­тинен­тално прос­т­ран­с­тво за сигур­ност. Това мнение изрази Путин в озаг­лавения „Да бъдем отк­рити, въп­реки миналото“ материал, пуб­ликуван в цялост на сайта kremlin.ru, предаден без редак­тор­ска намеса от Аген­ция „Фокус“.

Да бъдем отк­рити, въп­реки миналото

На 22 юни 1941 г., точно преди 80 години, нацис­тите, зав­ладявайки почти цяла Европа, нападат СССР. За съвет­с­кия народ започна Великата отечес­т­вена война — най-кървавата в историята на страната ни. Загинаха десетки минилиони, а бяха нанесени и гиган­т­ски щети на икономичес­кия потен­циал и кул­тур­ното нас­лед­с­тво.

Гор­деем се със смелостта и устой­чивостта на героите от Чер­вената армия и работ­ниците от тила, които не само отс­тояха независимостта и дос­тойн­с­т­вото на Родината, но и спасиха Европа и света от пороб­ване. И независимо кой сега се опитва да пренапише страниците от миналото, истината е, че съвет­с­кият вой­ник отиде в гер­ман­с­ките земи не, за да отмъсти на гер­ман­ците, а с благород­ната, велика мисия на освободител. Паметта за героите, които са се борили срещу нацизма, е свещена за нас. С благодар­ност си спом­няме съюз­ниците в антихит­лерис­т­ката коалиция, учас­т­ниците в Съп­ротивата, гер­ман­с­ките антифашисти, доб­лижили общата Победа.

След като преживяха ужасите на светов­ната война, народите на Европа все пак успяха да преодолеят отчуж­дението и да въз­с­тановят взаим­ното доверие и уважение, тръг­наха по пътя на интег­рацията, за да сложат окон­чателно черта на европейс­ките трагедии от пър­вата половина на пос­лед­ния век. И искам специално да под­чер­тая, че за фор­мирането на тази Европа изигра колосална роля историчес­кото помирение между нашия народ и нем­ците, които живяха както на изток, така и на запад в съв­ремен­ната обединена Гер­мания.

Поз­волете ми да ви напомня, че именно гер­ман­с­ките пред­п­риемачи станаха пионери в сът­руд­ничес­т­вото с нашата страна в след­воен­ните години. През 1970 г. СССР и ФРГ под­пис­ват „сдел­ката на века“ — за дъл­гос­рочни дос­тавки на природен газ за Европа, която пос­тавя основата за кон­с­т­рук­тивна взаимозависимост, която се прев­ръща в началото на много пос­лед­ващи амбициозни проекти, включително изг­раж­дането на газоп­роводът „Северен поток“.

Надявахме се, че краят на Студената война ще бъде обща победа за Европа. Изг­леж­даше, че още малко — и меч­тата на Шарл дьо Гол за единен кон­тинент, дори не геог­раф­ски „от Атлан­тичес­кия океан до Урал“, а кул­турен, цивилизационен — от Лисабон до Владивос­ток, ще стане реал­ност.

Именно в тази логика — в логиката на изг­раж­дането на Велика Европа, обединена от общи цен­ности и интереси — Русия се стреми да раз­вива отношенията си с европей­ците. И ние, и Европейс­кият съюз нап­равихме много по този път.

Но преоб­ладаваше раз­личен под­ход. В неговата основа е раз­ширяването на Север­ноат­лан­тичес­кия алианс, който сам по себе си е реликт от Студената война. Защото той бе съз­даден именно за противопос­тавянето в онази епоха.

Именно прид­виж­ването на блока на изток, започ­нало, между другото, с това, че съвет­с­кото ръковод­с­тво фак­тически бе уговорено да поз­воли член­с­т­вото на обединена Гер­мания в НАТО, стана основ­ната причина за бър­зото нарас­т­ване на взаим­ното недоверие в Европа. Те побър­заха да заб­равят дадените тогава устни обещания, че „това не е насочено срещу вас“, че „границите на блока няма да се приб­лижават към вас“. И бе съз­даден прецедент.

А от 1999 г. след­ват още пет вълни на раз­ширяване на НАТО. Организацията включва 14 нови дър­жави, включително репуб­ликите от бив­шия Съвет­ски съюз, което на прак­тика пог­ребва надеж­дите за кон­тинент без раз­делителни линии. За което, впрочем, предуп­реж­даваше в средата на 80-те години един от лидерите на ГСДП – Егон Бар, който пред­лагаше кар­динална реформа на цялата европейска сис­тема за сигур­ност след обединението на Гер­мания, при това с учас­тието както на СССР, така и на САЩ. Но никой, нито в СССР, нито в САЩ, нито в Европа, тогава не искаше да го чуе.

Освен това много страни са изп­равени пред изкус­т­вен избор — да бъдат или с колек­тив­ния Запад, или с Русия. Всъщ­ност това беше ултиматум. Пос­ледиците от такава агресивна политика могат да се видят в примера с украин­с­ката трагедия от 2014 г. Европа активно под­к­репи антикон­с­титуцион­ния въоръжен прев­рат в Украйна. Именно с това започна всичко. Защо тряб­ваше да нап­равите това? Тогава дейс­т­ващият президент Янукович вече се беше съг­ласил с всички искания на опозицията. Защо САЩ организираха прев­рат и защо европейс­ките дър­жави го под­к­репиха без­волно, провокирайки раз­цеп­ление в самата Украйна и изтег­лянето на Крим от ней­ния със­тав?

Сега цялата сис­тема на европейс­ката сигур­ност е дег­радирала сериозно. Нап­режението нарас­тва и рис­ковете от нова над­п­ревара във въоръжаването стават реални. Пропус­каме огром­ните въз­мож­ности, които ни дава сът­руд­ничес­т­вото, още повече, че е тол­кова важно сега, когато всички сме изп­равени пред общи предиз­викател­с­тва — пан­демията и ней­ните изк­лючително тежки социално-икономически пос­ледици.

Защо се случва това? И най-важното, какви изводи сме длъжни да нап­равим заедно? Какви исторически уроци трябва да научим? Мисля, на първо място, че цялата след­военна история на Велика Европа пот­вър­ж­дава, че прос­перитетът и сигур­ността на нашия общ кон­тинент са въз­можни само чрез съв­мес­т­ните усилия на всички дър­жави, включително Русия. Защото Русия е една от най-големите европейски дър­жави. И ние чув­с­т­ваме нашата нераз­ривна кул­турна и историческа връзка с Европа.

Отворени сме за чес­тно и кон­с­т­рук­тивно взаимодейс­т­вие. Това се пот­вър­ж­дава от идеята ни да съз­дадем единно прос­т­ран­с­тво за сът­руд­ничес­тво и сигур­ност от Атлан­тичес­кия до Тихия океан, което да включва раз­лични интег­рационни фор­мати, включително Европейс­кия съюз и Евразийс­кия икономически съюз.

Пак пов­тарям: Русия се зас­тъпва за въз­с­тановяването на всеоб­х­ват­ното пар­т­ньор­с­тво с Европа. Имаме много теми от взаимен интерес. Това са сигур­ност и стратегическа стабил­ност, здравеопаз­ване и образование, дигитализация, енер­гетика, кул­тура, наука и тех­нологии, решаване на климатични и екологични проб­леми.

Светът се раз­вива динамично, изп­равя се пред нови предиз­викател­с­тва и зап­лахи. И ние просто не можем да си поз­волим да влачим тежестта от минали недоразумения, обиди, кон­ф­ликти и грешки. Товар, който ще ни поп­речи да се със­редоточим върху решаването на неот­лож­ните проб­леми. Убедени сме, че всички ние трябва да приз­наем тези грешки и да ги поп­равим. Нашата обща и неос­порима цел е да осигурим кон­тинен­тална сигур­ност без раз­делителни линии, общо прос­т­ран­с­тво на рав­ноп­равно сът­руд­ничес­тво и универ­сално раз­витие в името на прос­перитета на Европа и света като цяло.

Източник:

https://www.zemia-news.bg/index.php/svyat-3/91043-%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%80-%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%88%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%BE%D0%BA-%D0%B5-%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D1%83%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D0%B7%D0%B0%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B5.html