Пловдивският рицар и мечтател Дончо Нанов Дончев Гърбов има синя кръв – бензинена – и смайва с разностранни интереси
Дончо Нанов Дончев Гърбов – да, така се казва той, с четири имена по лична карта, с имената на дядо си и на баща си! И е от онези личности, които смайват с разностранните си интереси, с изключителната си енергия и с голямата си обич към българското – роден водач в областите, в които се изявява.
В първия ми разговор го чух как пламенно говори за родното си място Старосел, Хисарска община. Възпява го:
ВОЙНИЦИ КОПАЯТ ОКОП
Прости,Тракиецо,
случайната
ни среща.
Наздравица бих вдигнал
в твоя чест,
но празна е до тебе
амфората днес.
Пир с копието твое
е пирувала
ръждата.
Останала е само амфората,
с вино
някога налята.
Прости, Тракиецо,
войнишката
ни среща!
Окоп могилата
не стана
и може би е по-добре.
Окопи много още
има по Земята.
Ти сам войник
си бил
и аз, като войник,
ти доверявам:
-Светът на копия
не вярва.
Виж, амфората –
тя е друго нещо!…
Тези стихове са написани 20 години преди археологическите открития на проф. Георги Китов, който с екипа си намери край Старосел тракийския култов комплекс на одриския владетел Ситалк от V век пр.н.е.
Дончев става инициатор и създател на сдружение „Старосел“. То е помогнало за построяването на пътя от селището до храма и се стреми да улеснява откриването на още тракийски храмове в многобройните могили в околността.
Родословието на Дончо Дончев започва от поп Атанас – сподвижник на Левски, който организира избухването на Априлското въстание в този край и е първият обесен от турците на моста на река Марица след потушаването на въстанието.
Баща му Нано Дончев е доброволец във Втората световна война, шофьор в парашутната дружина. Закърмен с родолюбие, възпитан да обича и да служи на родината, Дончо Дончев е патриот и общественик.
Разхождайки се из старата добре планирана Цар Симеонова градина в Пловдив, аз се спирам пред скулптурата на Люсиен Шевалас – швейцарският паркостроител, „министърът на цветята“, дело на именития пловдивски скулптор Цвятко Сиромашки. Сред инициаторите и меценатите са Дончо Дончев и сдружение „Старосел“.
Като член на Общинския комитет „Васил Левски“ той пламенно говори за Апостола, защото обича големия български герой толкова, колкото обича и България и му е посветил едно от най-хубавите си стихотворения:
СЪНУВАХ ЛЕВСКИ
Чиста и свята,
моя Републико!
Ти, която
не знаеш
губиш ли,
или
печелиш
от моите
загуби и победи –
дай ми сила, Майко моя,
да скъсам
вървите
на навущата,
когато
прескачам
плета
на предателството!
Дай ми сила
да мога сам
примката да си надяна,
когато дойде
моето бесило!
Оставям ти
само надеждата,
че ще знаеш
нявга
де ми е гробът…
Биографията на Дончо Дончев започва от родния Старосел, продължава във ВНВУ „Васил Левски“ – Велико Търново и Свързочната академия на Санкт Петербург. В един период е най-младият у нас офицер с длъжност командир на полк. Войниците му го обичат като роден брат, а той се стреми да ги учи на родолюбие. Те и до днес си остават приятели.
Излиза в оставка като полковник, след като е прослужил 31 години в армията. И тогава започва нов период в живота му.
Днес всеки негов ден е свързан с автомобилите!
Първата искра на тази любов е запалена от баща му, един от най-старите шофьори у нас. Върнал се от фронта, Нано Дончев става инициатор жителите на Старосел да купят трофеен камион УСПАФ с дясно управление, с който влиза в СОАТ.
На Спасов ден през 1948 г., когато е едва тригодишен, Дончо Дончев е поставен от баща си зад кормилото на този прочут староселски камион и се проявява за първи път като шофьор. Същото Дончо Дончев прави с внука си Дончо младши и така му предава семейната щафета – любовта към автомобилите.
Фамилия Дончеви е закърмена с любов към автомобилите. Затова синовете и внуците се шегуват: „У всички нас тече синя кръв – бензинена“! Тя се предава и на снахите – едната от тях е дясната ръка на Дончев в организирането на ретро ралитата. От 16 години Дончо Дончев е председател на Пловдивския ретро автомобилен клуб.
„С колите никога не съм се разделял. И колекционирането на ретро автомобили съм наследил от баща си“, казва Дончев.
Дончо Дончев има енциклопедични знания за производството на автомобилите, за парадите и ралитата на ретро возилата.
Горд е със своята колекция,
в която на първо място са „Рокне Студебейкър“ и „Хъдсън“, модел 1946 г., който е бил собственост на американския посланик у нас.
„Най-голямата трудност е съхранението и опазването на автомобилите. Имам невероятен „Стандарт“ 10 СФ. Той е с грамофон и радио – уникален е! Чудя се как да го опазя! Много средства са необходими и за поддръжката, за привеждането на колите на собствен ход, за тяхното движение в страната и чужбина, където отиват на паради, изложби, ралита и участват в снимки на филми.“
Но Дончо Дончев е организиран човек, има комбинативно мислене и най-важното – умее да разрешава житейски и професионални проблеми! Това са оценили многобройните членове на Пловдивския автомобилен клуб „Ретро“, чиято бройка надминава 200 души! Те признават организаторските и ораторските му качества, които той проявява във всички всекидневни и демонстративни мероприятия. Една от тези показни прояви е най-старото в България рали „Розова долина“.
На 31 май тази година в центъра на Пловдив пред красивата сграда на Военния клуб имаше строени 63 ретро автомобила за участие в деветото издание на двудневното рали „Розова долина“. От 18 града притежателите на ретро автомобили потеглиха в атрактивната колона. Сред зеленината и дъхавите аромати на рози и лавандула се носеха царствено автомобилите-бижута: френската перла „Берлие 944“ с оригинална 14-каратова
златна фигурка на богинята Нике
на предния си капак, „Форд Галакси 500“, „Чайка“ от кортежа на Тодор Живков, „Вартбург 1000“ от 1960 г., „Булгаррено“ и „Рено Алпин“, произвеждани у нас в шейсетте години на миналия век.
Накипрени като булчици бяха и старите „Трабанти“ – приличаха на красиви детски играчки. Перфектната организация на ралито се дължеше на Дончо Дончев, на създадения за целта организационен комитет и на Община Пловдив.
Както винаги целта на ралито не бе скоростното състезание, а безаварийното и безопасното шофиране, демонстративното представяне на отлично поддържаната техника и визията на возилата.
Дончев не забравя да напомня, че стига навреме този, който тръгва навреме, и по пътя не дреме! Това е негова епиграма.
На колите бяха предоставени за изпробване специални катализатори, с които се постига екологично шофиране.
Мечтата на Дончо Дончев е създаването на Музей на ретро автомобилите. Националният автомузей може да бъде разположен в Пловдив.
Светли идеи има в сърцето си Дончо Дончев, за да стане Пловдив и околностите му една още по-силно привличаща дестинация за наши и чужди туристи, за да се отвори работа за много хора в този край. Дано скоро ентусиастът ни покани на откриването на мечтания музей!
Той
обича приказния Пловдив,
в който живее.Обича още поезията и математиката, музиката и епиграмите – смята, че между всички тях има логическа връзка. Автор е на статии в специализираното списание за автомобили и мотоциклети „Автокласика и мотоциклети“, на статии с историческа и философска тематика. Издал е една стихосбирка. На път е да издаде втора, както и книга с разкази и епиграми. Иска с тях да възпитава шофьорите да карат безопасно, да бъдат отговорни и да допринесе за спирането на жестоката война по пътищата.
Дончо Втори – внукът, знае епиграмата му:
Люти шофьори
като люти чушки,
трепят се без пушки!
Ще чакаме премиерите на Дончовите книги!
А на Джендем тепе – черква!
Участва в инициативен комитет, който е предложил на Община Пловдив изграждането на скулптурни композиции на видни българи, имащи връзка с града, със Съединението и културата на България. Негова е идеята да се увенчае с черква най-високото пловдивско тепе – Джендем тепе, и тя да е символ на християнските добродетели тук.
На западната част на острова Адата на река Марица е предложил да се издигне огромна скулптура на Александър Батенберг и тя не само с величието си, а и с местонахождението си на това място да символизира Съединението на България.
Обича музиката на Бетовен и Верди, но се прекланя пред шедьовъра на Чайковски – Първи концерт за пиано и оркестър. Обича „Хубава си моя, горо“ и „Веселиновото хоро“, както и „Излел е Дельо хайдутин“, но наред с тях обича и Луис Армстронг и Крис Риа. Тези имена показват широкия диапазон на музикалните пристрастия на Дончо Дончев.
Не се уморява да повтаря, особено пред по- младите от него приятели, великата мисъл на Яне Сандански: „Човек трябва да има смелостта да използва възможностите на своя ум“, като за себе си я е превърнал във всекидневно правило на живот.
Убеден е, че ще дойде времето на обезсмъртяването на личната индивидуалност на всеки човек чрез възможностите на компютърното програмиране в обем и качество, немислимо за момента. Тогава революционно по-бързо ще се развие човешкият гений, тъй като натрупването на информацията и нейната обработка, водени от величието на човешкия дух и всеобхватност, ще намерят истинското си реализиране.
Болно му е, че такава светла личност,като един от най-доверените хора на Васил Левски, поп Атанас, този мъченик на България, стои в епопеята на незапомнените български герои, макар че точно те направиха България да възкръсне.
х Не може да приеме толерирането на антируски настроения в България, защото дълбоко вярва, че отношението на българина към Русия е въпрос не на политика, а на морал.
В същото време смята, че България дължи много на един англичанин – Уилям Гладстон, и мечтае днешните българи да знаят повече за него, за това колко много е направил той за нас. И ако поне една българска английска гимназия бъде кръстена на Уилям Гладстон, ще повярва, че все пак има справедливост и имат бъдеще младите българи.
Възхищава се на омбудсмана на Република България Гиньо Ганев за всичко, което прави, за да има справедливостта корени в България и най-вече за доблестния пример, който мъдрият човек дава на останалите политици. Прекланя се пред идеята: „Над върховенството на закона трябва да стои върховенството на спазването на правата на човека и едва тогава и върховенството на закона ще стане по-същностно и като законотворчество, и като прилагане в живота“.