Как синът на разстреляния инженер станал легенда на флота
За подвига на юнгата от Северния флот през годините на Великата Отечествена война разказал в своя роман «Мальчики с бантиками», писателят Валентин Пикул. Романът е автобиографичен. Пикул е випусник на Соловецкото училище за юнги, след завършването на което е воювал на миноносеца „Грозни”
На миноносец с подобно название – „Громкий” – е започнал своята служба юнгата Александър Ковальов. Той е имал много сложна съдба. За Родината се е сражавал не под своето истинско име, причина за което е трагичната съдба на неговите родители.
Саша Ковальов, а по-точно Александър Филипович Рабинович е роден през 1927 година в Москва, в семейството на високопоставен съветски служител, началник на производствения отдел на Главното управление на алуминиевата промишленост – Филип Марковоч Рабинович и неговата съпруга, потомствен медик Елена Яковлевна Рабинович.
През 1937 година Рабинович е бил в командировка в Съединените Щати и след завръщането си е арестуван. Семейната идилия рухнала, щастливото детство на Саша Рабинович се разсейва като дим. Елена Рабинович споделила съдбата на своя съпруг. Филип Рабинович е разстрелян през 1937 година, а неговата жена е изпратена за 8 години в лагер, а след това в заточение.
10-годишното момче го възпитава сестрата на майка му, Раиса Райт-Ковальова. Раиса Яковлевна е била известна писателка и преводач, публикувала под псевдонима «Рита Райт — Ковалева». Баща на момчето става съпругът на Раиса Райт-Ковальова, капитан 2-ри ранг Николай Петрович Ковальов…През есента на 1942 година е основано Соловецкото училище за юнги. Саша, който мечтае да се сражава с фашистите, искал да попадне там. Но Александър Рабинович, синът на „врага на народа” не може да се надява на подобна чест. На Саша помогнал неговият вуйчо, който поел риска, използвайки измама. Той организирал постъпването на племенника с документите на Александър Николаевич Ковальов, който по-рано не издържал изпита за училището…Блестящо завършвайки училището за юнги със специалност „механик”, Саша Ковальов е изпратен да служи на миноносеца «Громкий». Но Саша мечтаел да служи на торпеден катер и подава рапорт с молба за прехвърляне… През 1944 година юнгата Ковальов започва да служи на торпедния катер № 209 (ТК — 209).
На 8 май 1944 година ТК-209 и още един катер, ТК-217, атакуват група кораби на противника. Немците успяват да пробият ТК-217, който започнал да потъва. ТК-209 с екипажа на потъващия катер се завръщал в базата. В този момент е атакуван от немски изтребители, които пробиват колектора на двигателя. Катерът започнал да губи ход и всеки момент прегрелият двигател можел да се взриви и да погуби екипажите на двата катера. В този момент младият механик Ковальов покрива колектора с якето и с гърдите си запушва пробойната. Температурата на течността е 70 градуса, Саша е пронизван от невъобразима болка, но той продължава да закрива пробойната, давайки възможност на катера да избяга от преследването.
Когато ТК-209 се отдалечил, двигателят бил спрян и моряците пренесли, изгубилия съзнание Саша на палубата. Той получил страшни изгаряния, но на катера нямало възможност да му се окаже помощ. Това, което е било във възможностите на екипажа, е да намажат изгарянията с машинно масло, за да се облекчат малко страданията на Саша.
Стигайки до брега, моряците преброили 350 пробойни. На 9 май катерът е изпратен за ремонт в базата Гранитний. Саша е на палубата, за да може духащият вятър да облекчава болката. В това време избухва пожар и взрив, предизвикани от възпламеняването на фосфорен снаряд, заседнал в кожуха на катера след нападението. Загиват мичманът Капралов и юнгата Ковальов.
За своя подвиг Александър Ковальов е удостоен посмъртно с орден Отечествена война 1-ва степен.