Герои и дейци на Руско-турската война – генерал Михаил Иванович Драгомиров.

Герои и дейци на Руско-турската война – генерал Михаил Иванович Драгомиров.

Публикувано от:

Зимница.

Нощта на 14 срещу 15 (26 -27) юни 1877г. е била тиха и лунна. Само понякога, когато редки облаци закривали луната, ставало съвсем тъмно. На десния, българския бряг на Дунав до полунощ се разнасяли пияните гласове на турските офицери от местната гостилница в Свищов. Левият, румънският бряг на реката тънел в тишина. Но тази тишина била измамна.  Тук, в района на градчето Зимница са били тайно съсредоточени хиляди руски войници и офицери…

И в тази юнска нощ нищо не предвещавало, че именно тук, при Зимница, руските войски ще осъществят форсиране на Дунав, което впоследствие ще влезе в учебниците по тактика като класически пример за успешно преодоляване на огромна водна преграда.

Рано сутринта на 14 (26) юни всички части, на които предстояло първи да дебаркират на българския бряг, се съсредоточили в Зимница. Командването на предния отряд е било възложено на генерал-майор М. И. Драгомиров.

 

Знаменитият пълководец принц Мориц Саксонски утвърждавал: „Всички науки имат правила, само войната е неподвластна на никакви правила”. По време на война господства Негово Величество Случай и да се предвиди развитието на военните събития е задача невъзможна. Но творците на новите методи за подготовка и възпитание на войските, пълководците от суворовски тип, са били уверени в обратното: военното прогнозиране е напълно възможно, целият въпрос е в това как са подготвени за боя, за войната войските, осъзнават ли те задачите, които им е поръчано да изпълнят. Към военачалниците от този тип принадлежи и генералът от пехотата Михаил Иванович Драгомиров.

„Във военното дело на първо място стои човекът с неговата нравствена енергия”

Михаил Иванович Драгомиров

Той е роден на 8 ноември 1830 г в Черниговска губерния, недалече от гр. Конотоп-Украйна, в чифлика, принадлежал на неговия баща – Иван Иванович Драгомиров. Бащата, потомствен дворянин, в младостта като драгунски офицер е участвал в Отечествената война 1812 година. Успешно завършвайки училището в Конотоп, Михаил постъпва в Дворянския полк – учебно заведение за млади дворяни, където е един от отличниците на курса  и името му е поместено на мраморната плоча на най-добрите курсанти…

През 1856 година М.И. Драгомиров завършва Военната Академия (по-късно Академия на Генералния щаб) със златен медал, отново фамилията му е записана на мраморната плоча на випускниците – отличници, след което започва служба в Генералния щаб… През 1859 година, по време на австро-итало-френската война, той е военно аташе при Щаба на Сардинската армия. Още през 1857 година Михаил Иванович публикува своя пръв труд «О высадках в древние и новейшие времена» (За дебаркирането в древните и най-новите времена). След завръщането си от Сардиния той издава „Очерци за австро-итало-френската война 1859 година”.

Battle of Koniggratz by Georg Bleibtreu.jpg

Битката при Кьонигграц. Художник Георг Блайбтрой

В тях младият военен учен отдава голямо значение на моралния фактор на войната и се обявява против грубата и сурова система на военното обучение и парадо-манията, които са властвали в руската войска през николаевската епоха. Драгомиров издига изискването за обучение и възпитание на войниците. Той желае да обърне армията в „школа по грамотност”.

Основните мисли, съставящи системата на Драгомиров за възпитание на войските той излага в «Памятной книжке чинов 14-й пехотной дивизии». Прилагането на единни методи на възпитание и обучение на войските има за резултат твърдото усвояване на нови тактически принципи от целия личен състав, всеки войник и офицер е знаел отлично своето място  и задача в бойни условия…  Става въпрос за мащабни, нечувани дотогава в руската армия реформи.  По времето на Александър II тази роля поел военният Министър Д.А. Милютин. А Драгомиров се оказал негов единомишленик и първи помощник в теоретическото обосноваване на  новите принципи на военното строителство.

През 1864 година Михаил Иванович е назначен за началник-щаб на 2-ра гвардейска кавалерийска дивизия, а през 1866 година той е командирован в качеството си на военен агент в пруската армия. През юни-август същата година, по време на австро-пруската война,  той е в пруската щаб-квартира  и пръв съставя историята на тези военни събития – „Очерци за австро-пруската война 1866 година”.

Полемика с Лев Николаевич Толстой

През 1868 година Драгомиров публикува подробен очерк  «Разбор романа «Война и мир» Л.Н. Толстого с военной точки зрения» ( „Разбор на романа”Война и мир” от Л. Н. Толстой от военна гледна точка”).

Справедливо критикувайки Л.Н. Толстой за неговото отричане на ролята  и значението на военната наука и на военачалника във въоръжената борба, Драгомиров е дълбоко убеден, че не случайностите (влиянието на които е невъзможно да се отрича), не отделните герои или страхливците решават изхода на боя или войната в целом, а всичко във военното дело „зависи от уменията или неуменията на командира да повдигне нравственото ниво  на своите войски до степен, при която те са по-малко изложени на влиянието на случайностите”.

Обобщавайки анализа на романа на Толстой, Драгомиров прави следния извод: „военните специалисти няма да намерят в романа нищо, освен това, че „няма военно изкуство, осигуряването навреме на продоволствието и заповедите – върви надясно или наляво – е проста работа и, че можеш да бъдеш главнокомандващ, без нищо да знаеш   и нищо да не си учил”.

Анализирайки хода на историческото развитие, Драгомиров съвършено естествено прави извод: не е в нашата воля да избегнем войната, следователно „Най-добрата подготовка за нея е развитие на чувствата, съвкупността от които съставлява войнския дух, без него, независимо от най-съвършеното въоръжение, армията е подло стадо, неспособно да се съпротивлява на врага и е по-опасно за своите, отколкото за чуждите”.

И въпреки, че Михаил Иванович е участвал в само една военна кампания – във войната против турците 1877-1878г, неговият опит, неговите завети към воините, представляват  голям интерес и днес.

Не за паради и височайши прегледи

Съгласно съставената диспозиция от Висшето командване   за  началния период на войната,  14-пехотна дивизия на Драгомиров трябвало първа да встъпи в бой, форсирайки река Дунав. При тези обстоятелства, създателят на новата система за  обучение и образование на руските войници, е получил възможност на своя собствен опит да се убеди в нейната плодотворност. На 12 (24) юни 1877, в навечерието на пресичането на река Дунав,  Михаил Иванович пише: “Аз пиша в навечерието на великия за мен ден, където ще се окаже колко струва моята система за образование и обучение на войниците и  струваме ли нещо ние  двамата – аз и моята система  “

След изключително трудния 600 километров поход, пеша , без пътища, от Кишинев по румънската земя до Зимница,  14-а дивизия се готвила за преодоляване на водната преграда…

След извършване на разузнаване и организация по подготовката на оборудването за преминаване през реката, Драгомиров е издал заповед, афористична по форма и значителна по същност: “Последният войник трябва да знае къде и защо  отива. Тогава, ако  е убит командирът, хората не само не трябва да се стъписват, но  с още по- голямо ожесточение да се втурват напред…”

Форсирането на Дунав при Зимница –Свищов впоследствие дълго се е анализирало не само от руските, но и от много западни военни теоретици и се признавало за една от най-удачните операции в Руско-турската война 1877-1878г.

За блестящите действия при преминаването на р. Дунав Драгомиров е награден с орден Свети Георги 3-а степен.

Воините на 14 пехотна дивизия се проявяват блестящо и в многодневното сражение за Шипка. В последните августовски боеве Михаил Иванович получава тежко раняване в крака и е принуден да напусне  действащата армия.

За героизъм, мъжество и организация, проявени в боевете, М. И. Драгомиров е произведен в чин генерал-лейтенант, след това генерал-адютант  и го назначават за началник на Академията на Генералния щаб.
Знак на орденской цепи и звезда ордена

     През 1901 година Император Николай II го удостоява   с висша руска награда – орден Св. Андрей Первозванний.

През 1880  година Иля Репин използвал Драгомиров като  модел за изобразяване на атамана  Иван Серко, в своята знаменита картина  „Запорожци”

 

Ilja Jefimowitsch Repin - Reply of the Zaporozhian Cossacks - Yorck.jpg

Михаил Иванович Драгомиров умира на 28 октомври 1905 година в Конотоп, погребан е в семейната гробница в близост до църквата Възнесение, построена от неговия баща. През 1992 година в Конотоп му е поставен бюст- паметник, работа на украинския скулптор Довган.

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%80%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2,_%D0%9C%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B8%D0%BB_%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87

http://www.bratishka.ru/archiv/2009/1/2009_1_11.php