Русия счупи рекорда за добив на зърно и от средата на октомври започва износ, който може да я превърне в световна суперсила в този сектор. Според Bloomberg подобна позиция тя не е заемала на световните пазари от времето на руската империя. Руснаците може да се превърнат в ключов играч не само на петролния и газовия, но и на зърнения пазар, допълва агенцията.
Колко ще е реколтата
Към 13 октомври по оперативни данни на министерството на земеделието при обработени почти 93% от засетите терени са събрани 115 млн. тона зърно.
Дори след прилагането на технически коефициент за намаляване към по-близки до реалността резултати се получават 108.7 млн. тона, което е повече от досегашния рекорд от 2008 г. от 108.2 млн. тона. Очакванията на министерството са за 116 млн. тона, а на анализатори, цитирани от руското делово издание „Ведомости“ – още по-високи, от порядъка на 119 млн. т.
Това се случва в момент, когато се променят условията за износ след слаб експорт през юли – септември. Въведената през февруари 2015 г. еспортна такса отпадна на 25 септември за срок до 1 юли 2018 г., отвори се за руско зърно и пазарът в Египет, който е най-големият купувач за Русия, сдобряването с Турция открива нови възможности и там. Дори Сирия изненадващо се включи с купуването на 1 млн. тона жито.
Руснаците навлизат агресивно и на пазари в Северна Африка, където традиционно главният доставчик е Франция. Заради дъждовете тази година френската реколта е най-слабата от 30 години насам и страни като Алжир и Мароко се обърнаха към руското жито. Мароканците вече поръчаха над 180 000 т пшеница, което е 1.5 пъти повече спрямо предходния сезон.
Руско зърно се среща в отчетливо по-големи количества в Нигерия, Бангладеш и Индонезия.
Износител №1 в света на житото
Според прогнозите на министерството на земеделието на САЩ тази година Русия ще изнесе около 30 млн. тона пшеница и ако това се реализира, страната ще стане най-големият световен износител на тази култура. Руското министерство на земеделието е поставило още по-амбициозни рамки и би допуснало износ на 40 млн. тона.
Миналия сезон руснаците надминаха САЩ по износ на жито за пръв път от десетилетия. Тази година земеделското ведомство в САЩ очаква Русия да измести и ЕС от първото място по експорт. За търговци и производители ситуацията е сложна. От една страна, изобилието понижава цените в Русия, а, от друга, укрепването на рублата топи печалбите им от експорт. Според източници на „Ведомости“ в момента се изнасят предимно закупени преди месеци количества и за второто тримесечие са изнесени 10.45 млн. т, т.е. с 5.5% по-малко спрямо същия период на миналата година. Но до края на октомври експортът може да достигне 15 млн. тона.
Цените в порт Новоросийск през последните седмици са в рамките на 180 долара за тон пшеница, но през юли се правеха покупки за доставки през декември на 169 долара за тон.
„Русия ще бъде сред водещите износители за продължителен период, особено като се има предвид потенциалното подобряване на производителността там. Другите производители ще трябва да се потрудят повече, за да задържат традиционните си пазари“, казва пред Bloomberg Том Баснет, генерален мениджър в австралийската консултантска компания Market Check.
Интересът на инвеститорите
Сред недостатъците е недостигът на инфраструктура за съхранение, поради което ожънатото бързо трябва да се изнесе, а това допълнително понижава цените.
Но към руския зърнен сектор вече се насочват и големи инвеститори и търговци. Olam International, Cargill и Glencore влагат средства в най-различни сегменти – от силози до терминали за износ. Изследователи от Kansas State University припомнят такива предимства на Русия като богатия чернозем, правителствената подкрепа и особено близостта на зърнопроизводителните райони с Черно море, заради което разходите за производство може да стигнат до 50% от тези на големите доставчици за Близкия изток.
В началото на октомври министърът на земеделието Александър Ткачов докладва на президента Владимир Путин, че тази година реколтата вероятно ще е най-добрата от 25 години насам и може да се увеличи с 20% в следващите 10 години.
Източник: Капитал