Преди 142 години – на 23 август, бе спасена България

Настоящите злобни гласове трябва да замълчат! Архивите са категорични: Изходът на Руско-турската война, донесла свободата на България, бе решен на връх Шипка с „камъни и дърве“ и реки от българска и руска кръв

На 23 август 1877 г. е решителният бой на връх Шипка по време на Руско-турската война, която ние, болшинството от българите, наричаме Освободителна. Битката, в която главни действащи лица са българските опълченци под командването на ген. Столетов с „камъни и дърве“ и с телата на убитите удържат отбраната на върха. Проявеният героизъм е решаващ за изхода на войната и България.

Колкото и напъни да правят настоящи политици и платени историци в пренаписването на най-кървавата българска история, историческите данни са категорични:

След боевете при Стара Загора, Нова Загора и с. Джуранлии (днес Калитиново) Централната османска армия, командвана от Сюлейман паша, по чиято заповед преди това е изклана и опожарена Стара Загора, се насочва към преминаване на Стара планина. Целта е съединяване с частите при Плевен и четириъгълника Русе – Шумен – Варна – Силистра. На 20 август турската армия от общо 27 000 войници и 48 оръдия тръгва към Шипченския проход.

Героичната битка за спасяването на прохода започва на 21 август, но кулминацията е на 23 август.

На този ден турските атаки започват около 4:00 часа. Расим паша атакува в две колони връх Узункуш и връх Кючюк Йешилтепе. Колоната на Салих паша атакува връх Свети Никола (б.р. преименуван по времето на социализма на Шипка), а общият резерв – връх Акри Джебел. Вейсел паша около 9:00 часа изненадващо атакува източната позиция. Към обяд всички атаки са отбити. Обстановката става критична към 16:00 часа, когато османските сили превземат връх Кючук Йешилтепе, а връх Узункуш е силно атакуван. Две роти български опълченци отбиват атаката. Отстъпването на връх Кючук Йешилтепе се схваща от отделни командири като разрешено отстъпление. Катастрофата е предотвратена от решителната намеса на средния команден състав: полковник Липински с 20 войници спира отстъплението в района на кръглата батарея, полковник Де-Прерадович задържа състава на кръглата батарея, майор Чиляев връща опълченците на източните позиции, щабс-капитан Поликарпов задържа прислугата на централната батарея, а доктор Константин Везенков (старши лекар на Българското опълчение) организира конраатака със силите на ранените, които могат да се движат. Към 17:30 часа на връх Шипка (б.р. известен понастоящем като малката Шипка) пристига първото подкрепление – ротата на поручик Буфало, по двама войници на артилерийски коне от XVI Стрелкови батальон. До 18:00 часа батальонът се съсредоточава, атакува, увлича подразделения от Орловски и Брянски пехотен полк и превзема връх Кючук Йешилтепе. Пристига и II Стрелкова бригада от XIV Пехотна дивизия с командир генерал-майор Михаил Драгомиров. Позициите са стабилизирани и към 22:00 часа решителният бой затихва по цялата линия. Сюлейман паша в донесение до Главната квартира заключава: „Никога не се е виждало такова жестоко и кърваво сражение“.

Оценявайки бойните качества, проявени на 23 август от Българското опълчение, неговият командир генерал-майор Николай Столетов в телеграма до началника на Полевия щаб генерал-лейтенант Артур Непокойчицки заявява:

„Що се отнася до българите, то не ще се уплашат, дори ако ги изразходваме до последния човек“.

Битката продължава още три дни, а финалът й предрешава изхода на войната. На чуждестранните кореспонденти, посетили Шипченския проход след шестдневните августовски боеве, ген. Радецки заявява: „Пишете главно за храбрите ми полкове и доблестното Българско опълчение, които, когато нямаха боеприпаси, отблъскваха турските атаки с камъни“.

Пред проявения героизъм на българските опълченци и руските войни, и реките, пролята смесена българска и руска кръв през август 1877 г., всички настоящи злобни гласове трябва да замълчат. България няма нужда от пренаписана под чужд диктат история. Със сигурност бройката на тези, които мразят днес Русия, е много по-малка от костите, оставени от руските войни в България през Руско-турската война.

На този ден просто всички трябва да замълчим и да отдадем почит на хилядите знайни и незнайни герои, отдали живота си, за да я има България.

Пред паметта им: Поклон!

Материала подготви: Йовка НИКОЛОВА

Източник: https://starozagorskinovini.com/stznews/%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%b8-142-%d0%b3%d0%be%d0%b4%d0%b8%d0%bd%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-23-%d0%b0%d0%b2%d0%b3%d1%83%d1%81%d1%82-%d0%b1%d0%b5-%d1%81%d0%bf%d0%b0%d1%81%d0%b5%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d1%8a/

 

error: Съдържанието ни е авторско!