Президентът на Руската федерация неотдавна заяви, че разпадането на Съветския съюз е най-голямата геополитическа катастрофа в целия свят. От този момент нататък светът се промени. Западът вече повече от едно десетилетие унищожава всичко, създадено на Парижката мирна конференция, и най-вече Югославия. Обединената Германия навлезе в нов етап, но със старото си желание да завоюва Изтока. Този път „военната машина“ за постигането на целите си действа в сферата на икономиката, а разпространяването на идеята за „расово превъзходство“ бе заменено с историята за уязвимостта на човешките права и демокрацията. Световният хегемон САЩ, стремящ се към еднополюсно световно господство, умело използва ситуацията в близост до руските граници с цел пълното обкръжаване и елиминиране от играта на тази държава. В този контекст, САЩ съвсем точно се придържат към принципа на професор Макиндер, който гласи: „Който управлява Източна Европа, управлява „Хартланда“, който владее „Хартланда“ владее Евразия или сърцевината на т.нар. световен остров, а който владее Световния остров, управлява света“. За да бъде реализирано световното господство трябва да се отстрани, или поне да се отслаби, владетелят на „Хартленда“, така Макиндер нарича страната-собственик на Сибир.
НАТО си е извлякла поуки от безуспешния поход на Хитлер на Изток. За да бъде покорена Русия, трябва предварително да се създаде плацдарм и да се унищожи всичко на Запад, а след това и в Югоизточна Европа. За тази цел НАТО в продължение на вече няколко десетилетия системно предприема опити да разпространи военното си влияние на Изток. Един от ключовите въпроси по пътя към реализирането на задачите на Изток е въпросът за съдбата на неудобната във всички отношения Федерална Република Югославия, начело с бившия й президент Слободан Милошевич. В резултат на това върху сърбите са нанесени удари по цялото пространство на бивша Югославия, с цел да бъдат изключени всякакви опити за по-нататъшно съпротивление. Бомбардировките на Югославия през 1999 г. и унизителното подписване на военно-техническото споразумение в Куманово, позволиха на НАТО да постигне интересите си на територията на Косово и Метохия.
От този момент нататък, военната, политическата и пропагандната машина в лицето на НАТО насочи всичките си сили на Изток. Една след друга в НАТО затънаха страните от бившия Варшавски договор. Една от тях бе България през 2004 г., дори въпреки това, че голяма част от населението бе категорично против встъпването в този военен алианс. От този момент братската на Русия страна стана част от военния алианс, към който самата Русия винаги е била настроена враждебно. Важно е да се отбележи, че българското правителство изкуствено излага страната на неоправдана заплаха, която в случай на военен конфликт може да се превърне в потенциална мишена за руските ракети. Въпреки това, интересите на България изцяло отговарят на интересите на САЩ и Брюксел и този факт бе доказан в момента на прекратяването на проекта „Южен поток“, където България въпреки интересите си се съгласи на явен шантаж от страна на Запада, което пък е потвърждение на това, че членството на страната на практика е част от геополитическата игра на Запада. Това се проследява както в примера на икономиката, която вече отдавна се намира в дълбок застой, така и в примера на Въоръжените сили на Републиките, които след встъпването в Северноатлантическия алианс получиха указание рязко да съкратят националната си численост. Така, през периода от 2004 до 2014 г. числеността на ВС се е съкратила почти двойно (от 45 000 на 20 000 войници), броят на танковете е намален от 560 до символичните 80, бойните машини са съкратени от 62 на едва 6, а бойните самолети, които се намират в оперативно използване и чиято боеспособност е доста съмнителна, са останали само 16 от 62.
Интересното е, че по този път се движи и Черна гора. И тук налице са огромното разминаване на възгледите между масовата опозиция, представена от населението на страната, и политиката, провеждана от официалното черногорско ръководство. Черна гора, която в значителна степен във всички отношения е свързана с Русия, днес официално иска да стане част от алианса, агресията на който съвсем неотдавна е унищожавала страната. Посоченият факт създава допълнителен натиск върху Сърбия и Сръбската Република. Това най-вече е свързано със създалото се напрежение, което Западът почти ежедневно инициира в района на Косово и Метохия, както и в областта на Русия и Македония.
Бившият руски президент Михаил Горбачов сега се опитва да обвини САЩ за това, че са приели решение, изцяло противоположно на обещанията, които са му дали в отговор на съгласието на Русия да одобри обединението на Германия. Тогава Вашингтон твърдо уверяваше Русия, че НАТО след ликвидирането на „Варшавския договор“ няма да разширява присъствието си на Изток, дори въпреки приемането в своя състав на бивш член. Освен балтийските републики и вече споменатата България, в състава на НАТО благополучно влязоха и Полша, и Чехия, и Унгария, и Румъния, което представлява сериозна опасност за мира в целия свят. На първо място възникналата опасност намира отражение в разполагането на ракетни комплекси на територията на новите членове, което много неясно се обяснява с причината за защита на Европа в случай на възможно изстрелване на ракети от страна на Иран. Това твърдение е абсолютно безсмислено за всеки, който може да погледне географската карта. Най-краткият път до Европа за такава ракета преминава непосредствено през територията на Турция, където подобен комплекс за ПВО незнайно защо няма. Затова пък го има в Полша и Румъния.
Въпреки че НАТО и Евросъюзът са две напълно отделни организации, целите на основните им страни-членки не се различават съществено, а по-скоро се допълват едни други за постигането на крайните им цели. Германия например, от момента на членството си в тези организации се стреми да си върне пазарите на Изток, което впрочем успя да направи в Полша. Германия също като САЩ проявява интерес към плодородните земи, природните и минералните ресурси на Украйна, в които немското правителство вижда огромен интерес за себе си и се опитва да вземе под своя личен контрол украинските богатства.
Нещо подобно се случи и в Югославия, най-вече в Косово и Метохия, където основните промишлени компании изкупиха предимно чужденци, при това придържайки се към съотношението на участието на чуждите страни в бомбардировките и унищожаването на Югославия за 77 дни и нощи.
Друг показателен пример за заинтересоваността на НАТО е самата украинска криза. Конфликтът между украинската хунта и опълчението на Новорусия може напълно реално да доведе до избухване на насилие и в други части на страната, където исторически проруската част от населението е въстанала срещу неонационалистическата политика на Киев. Обаче поредното огнище на напрежение на този фон може да избухне и в Молдова. За това спомогна неотдавнашната визита на украинския президент Петро Порошенко, който по време на преговорите с румънския си колега напълно открито заяви за възможното „размразяване“ на конфликта в Приднестровието. Украинският президент не спря възмутителната си риторика, като добави, че Украйна и Румъния ще помогнат да бъде оказано съдействие на Молдова за установяването на териториалната й цялост срещу сепаратиските сили, които уж Русия подкрепя и защитава. За това, че Порошенко не се е пошегувал, говори и неотдавнашният инцидент, случил се на границата между Приднестровието и Украйна, по време на който от страна на Приднестровието бе ранен един граничар.
Става очевидно, че Украйна е просто етап в насърчаването на западните интереси с цел покоряване на граничните райони на руското геополитическо пространство, при това не толкова икономически, колкото във военно отношение. Интересното е, че както показва времето – Украйна не я чакат в ЕС, но изцяло я използват в натовските игри. Митът за по-добър живот и свобода, които толкова обича да апелира Европа, представлява единствено инструмент, въз чиято основа се осъществява реализирането на плана „Пътища към Изтока“. Трябва да отбележим обаче, че всичкити опити да бъде въвлечена Русия в играта около Украйна само укрепиха нейната мощ и авторитет в очите на световното общество. Много страни прекрасно разбират, че Русия в момента е единствената надежда за останалия свят, че тоталитарният модел на англосаксонците най-сетне ще бъде спрян, като по този начин бъде възстановен световният ред, основан на идеята за многополярност и справедливост. Именно от това така се нуждае съвременният свят.