Основни насоки и задачи на Национално движение „Русофили“ за периода 2016-2020 г.

Приети на Общо събрание на движението на 11.06.2016 г.

Отстояване на разбирането, че социалният и икономически напредък на България е неразривно свързан с развитието на българо-руските политически, икономически и културни отношения, чрез разгръщането и утвърждаването имf62497467d538ffa3378b90c4f14d5f2 като стратегически, с жизнено значение за българската нация, неподвластни на геополитически сътресения и конюктурни политически интереси е главна цел на Национално движение „Русофили“. За нейното реализиране дейността на ръководните органи, на организациите, на активистите и членовете на Движението през следващия мандатен период да се насочат към:

I.
Постигане на въздействащо присъствие на Движението в българското общество. Неговата дейност да бъде ярка проява на патриотизъм в съзвучие с тревогите и стремежа на мнозинството от българите за съхраняване на българската идентичност и възраждането на Република България в условията на динамично развиващите се геополитически реалности.

1. Да се установят, на национално и местно равнище, контакти с ръководствата на неправителствени патриотични организации и политически партии за изясняване и сближаване на позициите по принципни и конкретни проблеми на развитието на българо-руските отношения, за изява на тези позиции и за реализиране на общи граждански действия.

2. Общинските организации и областните съвети на Движението да осъществяват съвместни и координирани действия и инициативи с местните структури на организациите, с които имаме принципни споразумения за съвместна дейност.

3. Националният и областните съвети, общинските организации и всеки член на Движението да отстояват последователно и твърдо позицията за премахване на санкциите срещу Русия, за установяване на конструктивно сътрудничество, във всички области, между Русия и Европейския съюз, между България и Русия.

4. Да се поддържа системна връзка с групата за приятелство с Руската федерация в Народното събрание. Тя да се информира периодично за позициите на Движението, да й се предлагат парламентарни инициативи и действия, свързани с българо-руските отношения и връзките с Руската Дума.

5. Важна задача на Националния съвет и на местните организации е да аргументират необходимостта от развитие на икономическите отношения с Русия, от държавна подкрепа на средните и малките фирми в изграждането на бизнес отношения с руски партньори, като значим икономически и социален ресурс за България. Областните съвети и общинските русофилски организации да проявяват повече настойчивост пред областните и общински администрации за развитие на връзките с руски градове, райони и области.

6. По-нататъшно развитие да получи инициативата за изучаване на руски език в детските градини и училищата. Особено внимание да се обърне на увеличаване броя на училищата, в които руският език започва да се изучава в начален курс. Националният съвет да инициира пред съответните държавни институции, синдикални структури в образованието и граждански организации обсъждане и търсене на решение за финансиране обучението и на назряващия проблем с осигуряване на учители по руски език.

7. Да се внесе експертност в работа на Националния съвет за разкриване на цели и възможности за реализиране на икономически и конкретни бизнес проекти с Русия. Във връзка с това да се търси взаимодействие със синдикалните организации и работодателски формации. Да се подобри взаимодействието с Българо-руската търговско-промишлена палата.

8. Общинските организации да подкрепят в изборите на централни и местни органи на властта кандидати с ясна и доказана в практиката положителна визия за развитието на връзките между България и Русия.

II.
Съдействие за широк информационен, научен и културен обмен между България и Русия, утвърждаване на общия за нас славяно-православен културно-цивилизационен модел на развитие.

1. Да се разшири дейността за разпространение на руската култура и изкуство чрез организиране, с подкрепата на български и руски институции, на регулярни прояви, като гастроли на руски музикални, танцови и театрални колективи, изобразителни и фотоизложби, кинопрожекции, срещи с културни творци и др.

2. Националният съвет и организациите по места да инициират присъствие на българската култура и изкуство в Русия, като един от важните фактори за активизиране на обществените настроения в Русия за развитие на взаимоотношенията между двете страни.

3. Да продължи ежегодно да се провежда превърналият се в традиция Национален събор на приятелите на Русия край яз. „Копринка“. На основата на опита от предишните събори, да се внесат необходимите промени в неговата организация и програма.

4. Националният фестивал на руската поезия, песен и танц „Пусть всегда будет солнце“ да обхваща все по-голям кръг от учащата се младеж.Неговият заключителен национален етап да заема все по-съществено място в програмата на Националния събор на приятелите на Русия край язовир „Копринка“.

5. Духът и ценностите на българските възрожденци и народни будители, тяхната свързаност с руската духовност и култура, историческите надежда, упование и признателност към руския народ да се превръщат във важен фактор за развитие и утвърждаване на патриотичните чувства и нагласи на подрастващото поколение. За тази цел да се внесат необходимите промени в регламентите на конкурса „Не се гаси туй, що не гасне“ и Фестивала „Пусть всегда будет солнце“, като се обогати и разшири тяхната тематика.

6. Националният съвет да стимулира изследването и популяризирането на историята на вековните българо-руските отношения и техните съвременни измерения, да дава отпор на злонамерените фалшификации на историята на нашите народи. Организационните звена на Движението на всички равнища да продължат грижите за руските и съветски паметници, паметни места и знаци и за изграждане на нови, за издаването на изследвания и друга литература, за продуцирането на документални филми и публицистика. През настоящия мандат да се изградят Паметникът на загиналите руски воини в Нова Загора, Мемориалният комплекс в гр. Шипка и продължи проучването за Мемориален комплекс на загиналите съветски подводничари в гр. Шабла.

7. Да се подобри умението на общинските и областни ръководства самостоятелно и с други граждански структури, и с местните общини да организират съдържателни и вълнуващи чествания на 3 март, 9 май и други значими исторически събития от местно и национално значение, годишнини на бележити български и руски личности.

8. Да се засили присъствието на Движението във висшите учебни заведения. Да се подкрепят съществуващите и създаването на нови връзки между наши и руски ВУЗ, създаването на университетски клубове „Русофили“. Да се развива установеното сътрудничество с младежката общоруска обществена организация „Руски студентски отряди“.

9. Във взаимодействие с Българската православна църква да се издига ролята на Православието в съхраняването на българската национална идентичност и нейната устойчивост на ерозиращите я външни и вътрешни фактори, за духовното единение на българския и руския народи.

III.
Привличане на научен, граждански, институционален и материален ресурс в подкрепа на русофилството в България. Идейно и организационно развитие на Национално движение „Русофили“.

  1. Националният съвет да инициира създаването на дискусионен клуб по проблемите на визията за развитие на България и развитието на българо-руските отношения, който да предлага и популяризира позиции на Движение „Русофили“ в различните области – икономика, духовност, държавни и обществени политики. Опитът от изграждането на дискусионния клуб на национално равнище да се използва за изграждане на подобни клубове в областите и общините. Да се активизира дейността на Консултативния съвет към Национално движение „Русофили“.
  1. Към Националния съвет да се сформира лекторска група от изявени учени, общественици, политически анализатори и експерти, които да изнасят беседи в областните и други градове, свързани с геополитическата обстановка и проблемите на развитието на България и на българо-руските отношения.
  1. Да се разшири сътрудничеството с руски партньорски обществени организации, фондове, медии и други, и с руските институции, представени в България. Националният съвет да положи усилия, според възможностите си, да активира дейността на Българо-руския обществен форум.
  1. Да се пристъпи към създаване на българска или българо-руска фондация, чрез която да се подкрепят изучаването на руски език в детските градини и училищата, дейностите за популяризиране на руската култура в България и на българската в Русия, междувузовските и академични връзки, стипендии за студенти и специализанти в Русия и др.
  1. Да се потърси подкрепата на Св. Синод на БПЦ на дейността на Движението, насочена към духовното израстване на младото поколение. Да се предложи изготвяне на съвместна програма за отбелязване на значими събития и реализиране на инициативи за утвърждаване на духовността и източноправославното вероизповедание.
  1. Да се подобри отразяването на позициите и дейността на Национално движение „Русофили“ в медийното пространство. Интернет страницата www.rusofili.bg да се развие като информационен портал, който да има съществена роля за организиране и пропагандиране на дейността на националното ръководство и местните организации на Движението.
  1. Постоянна задача е увеличаване на членския състав на Движение „Русофили“, като се привличат млади хора, просветни, научни и културни дейци. Практически да приключи изграждането на организации в общините и административните райони в големите градове и учредяване на Областни съвети. Да се възстанови младежката организация към Национално движение „Русофили“. Да се предприемат специални мерки за организационно укрепване на Столичната русофилска организация.
  1. Да се формира адекватна на целите на русофилството организационна, кадрова и материална основа за развитието на Национално движение „Русофили“ като действена, привлекателна и мобилизираща гражданска сила, вдъхваща респект и увереност в приноса й за просперитета на България.

 

error: Съдържанието ни е авторско!