Направено в Русия

Един от най-старите руски музеи – Политехническият музей в Москва – отвори експозиция, посветена на историята на руските научни открития и технически изобретения.

Експозицията демонстрира над 200 експонати, но това е само малка част от музейната сбирка: в нея има 300.000 разнообразни предмети.
В експозицията са събрани такива уникални предмети, като например, хидрогенераторът на Виктор Лукянов. Това е първата машина в света за решаване на диференциални уравнения – нещо като „воден компютър”. Тя започна да действа през 1936 година. А още – първото радио на Александър Попов (1895). Или първият в света електронно-музикален инструмент, изобретен от Лев Термен – терменвокс (1918), крачещ механизъм, измислен от руския математик Пафнутий Чебишев и демонстриран през 1878 на Световното изложение в Париж, роботът-екскурзовод на име Сепулка (1962). Отделно пространство е посветено на изобретенията, свързани със създаването на холографско кино. С течение на времето то евентуално ще смени днешния 3D-формат. А засега сътрудничката на музея Мария Платонова предлага да се оценят първите крачки в тази насока – уреда на съветския инженер по топлотехника, и да се сравни той с днешни иновации:
– Уредбата е сглобена през 1957 година от Юрий Денисюк за проверка на измисления от него нов метод за получаване на холограми, които се виждаха в бяла светлина. Тук е и съвременната уредба, която действа по същия принцип, и посетителите могат да я видят работеща.
Разбира се, по-голямата част от експонатите са свързани с тематиката за покоряване на космоса – област на традиционното лидерство на Русия. Това е ракетопланът на Константин Циолковски, макетът на космическия кораб „Восток”, същия като на Юрий Гагарин, копие на първия в света планетоход „Луноход-1” и много други „космически раритети”. Има и манекен на човек, направен от биоматериали, идеално имитиращи мускулната тъкан на човека. През 70-те години вместо съветски космонавти той „изучи” влиянието върху хората на слънчевата радиация в околоземното пространство. Както каза главният пазител на Политехническия музей Олеся Семьонова, манекенът не бе самотен в космоса:
– В манекена имаше т.н. технологични отвори, в които са помествани живи организми. Това бяха хлебарки, мухи-дрозифили, дори мишки, които също участваха в експеримента.
Тази експозиция на Политехническия музей се намира в един от павилионите на Общоруския изложбен център, защото в старинната сграда на музея в центъра на столицата се води реконструкция. Изложбата ще действа там до приключване на работите в музея – т.е. 4 години.