На 22 април 1899 година е роден един от най-известните писатели на руската емиграция Владимир Набоков: най-европейският и в същото време – най-руски.
Неговите книги на английски език са прочути не по-малко от тези на руски. „Главата ми разговаря на английски, сърцето – на руски, а ухото ми – на френски” – споделяше авторът на „Лолита”. Но именно той успя да разкаже на чуждестранния читател, какво е това руска носталгия.
Писателят Владимир Набоков е роден в аристократичното семейство на известния руски политик Владимир Дмитриевич Набоков, в къщата на който е говорено на три езика: руски, английски и френски, в резултат от което бъдещият писател ги беше владеел съвършено от детство. Първите си години той прекара в Санкт Петербург, започва своето образование, което по-късно продължава в Кеймбридж. Набоков има две любими занимания: да пише стихове и да лови пеперудки. Малко преди революцията през 1917 той със свои пари издава в човешките права сбирка свои стихотворения.
Революцията накара Набокови да се преселят в Крим, а след това, през 1919, да емигрират в Европа. През март 1922 година бе убит бащата на писателя, и от тогава Набоков започва сам да се изхранва, като дава уроци по английски, а в берлински вестници и издателства, организирани от руски емигранти, се появяват първите му разкази. Скоро писателят се жени на Вера Слоним и завършва първия си роман „Машенка”. Точно там се появява темата за необратимо загубената Русия, като подобие на изгубения рай и като въплъщение на щастието на младостта. По този начин Набоков става прочут благодарение на руската носталгия, като я предаде по такъв начин, че тя стана достъпна на чуждестранния читател.
През европейския период са написани почти всички най-добри набоковски книги, подписани с псевдонима Сирин. До 1937 година той създава 8 романа на руски език, като непрекъснато усложнява авторския си стил и смело експериментира с формата. Книгите, „Защита Лужин”, „Дар”, „Покана за екзекуция” стават шедьоври на руската литература.
В края на 30-те години нацистките власти на Германия слагат края на руската диаспора в Берлин. Набоков не може да живее там с жената си еврейка и семейството отива в Париж, а с началото на Втората световна война емигрира в САЩ. Набоков разбира, че е изгубил своя рускоезичен читател, и затова естествена възможност да продължи творчеството е преминаването на английски език. Сега той пише само на английски, изключение е преводът на „Лолита” на руски и автобиографията „Други брегове”.
В Америка Набоков не само че продължава да пише, но и се заема с ентомология. Той открива 20 нови видове пеперуди, автор е на 18 научни статии, събира колекция от 4324 пеперуди, като я подарява на Зоологическия музей на Лозанския университет.
Освен това, писателят преподава руска и световна литература, превежда „Евгений Онегин” и „Слово за полка Игорев” на английски, сериозно се увлича по шаха и публикува интересни задачи по шах.
1958 година става повратна за Набоков: за първи път е издадена „Лолита”, отначало в Европа, след това и в Америка. Историята на един възрастен мъж, който страстно се увлича по 12-годишна девойка, беше немислима по онова време, но именно тази скандална тема донася на автора световна слава и финансово благополучие.
Набоков се връща в Европа, живее в Монтрьо, където създава последните си романи – „Бледния пламък” и „Ада”. През 1977 година животът на писателя прекъсва. Малко преди това на въпрос на кореспондент на Би-Би-Си – дали някога ще се върне в Русия? – Набоков казва: Няма да се върна никога, защото онази Русия, която ми е нужна, е винаги с мен: литературата, езикът и моето собствено руско детство”.