Един от първите световни лидери, на които президентът на Русия Владимир Путин позвъни по телефона след подписването на договора за влизането на Крим в състава на Руската Федерация, беше премиерът на Индия Манмохан Сингх.
Както се казва в официалното съобщение на МВнР на Индия, Манмохан Сингх благодарил на Путин за разяснението на руската позиция относно неотдавнашните събитие в Украйна и „подчертал неизменната позиция на Индия по въпросите на единството и териториалната цялост на страните”.
В същото време, относително неотдавнашните събития в историята на самата Индия показват, че териториалната цялост съвсем не е толкова свещена крава и има ситуации, когато на външни сили е необходимо да се намесят в хода на събитията в друга страна.
Предпазливостта на официалната позиция на Индия по ситуацията около Украйна и, в частност, за връщането на Крим в състава на Русия, е напълно обяснима: това е наличието на териториални проблеми (преди всичко кашмирският).
В същото време преди 40 години Индия не беше толкова предпазлива, когато ставаше дума за съдбата на цял народ, оказали се в почти същата ситуация, в каквато днес се оказаха жителите на Крим и юго-източните региони на Украйна. Става дума за събитията от 1971 година в Бангладеш (тогава Източен Пакистан).
Приликата на ситуациите макар е в това, че държавните граници при разделянето на бивша Британска Индия, както и административните граници между съюзните републики на бившия СССР (станали държавни след 1991 година) било извършено твърде условно и без да се имат предвид създадените икономически, историко-културни, езикови и други връзки между населението на разделените части. В резултат в рамките на едно държавно образование (Пакистан образец 1947-1971 години и Украйна) се оказаха включени части, които исторически не са свързани помежду си. В двете страни така са се стекли историческите събития, че една от частите се опитала да лиши другата от нейната етническа и езикова самобитност. И когато населението на Източен Пакистан въстанало, правителството на Индия не се поколебало и въвело в тази част на Пакистан свои войски.
Разбира се, има и разлики между сегашната ситуация в Крим и събитията от 1971 година в Бангладеш. До открито насилие против населението на Крим от страна на нелегитимните власти на Украйна не се стигнало, но не е имало и увеличение на руския военен контингент в Крим над онази численост, която е определена от договора за базиране на Черноморския флот.
И все пак, оценявайки сегашните събития в Крим, е необходимо да се помни и за подобни ситуации в други райони на света. Ако не беше индийската военна помощ, едва ли национално-освободителната борба на бенгалците от Източен Пакистан би се увенчала с успех, а на картата на света днес не би съществувала независимата държава Бангладеш.