Ломоносов не е направил нищо особено. Такава оценка даде наскоро министърът на образованието пред гимназисти в училището им във Враца. По-късно проф. Тодор Танев публично се извини за думите си.
По този повод решихме да припомним кой всъщност е Ломоносов и какво е направил, а дали професорът по социология е прав да го определя като „нищо особено“, нека историята покаже.
Ломоносов е първият руски учен-енциклопедист, който се е занимавал сериозно с химия, физика, астрономия, география, геология, филология, той е поет, художник, историк, изобретател. По широта на интереси и задълбоченост може да се сравни с Леонардо да Винчи.
Ето какви са приносите му:
- създател на първата руска граматика и първото ръководство за риторика за този език, въвежда система от правила за стихосложение в руската поезия;
- Ломоносов въвежда в руския език множество научни термини, много от които употребяваме и ние: атмосфера, микроскоп, минус, полюс, селитра, формула, хоризонт, диаметър, радиус, пропорция, барометър, еклиптика, метеорология, оптика, периферия, ефир, поташ, както и съставените от него неологизми като равновесие;
- противник на теорията за специалните флуиди като флогистон и електрическа течност, която по това време е била общоприета и допринася за формулирането накинетичната теория на газовете. Той вярвал, че топлината е форма на движение;
- предлага вълновата теория на светлината;
- излага идеята за запазване на масата при химичните реакции в писмо от 5 юни 1748, адресирано до математика Ойлер около 40 години преди Антоан Лавоазие, затова законът за запазване на материята е известен като закон на Ломоносов-Лавоазие. Ломоносов открива, че след химическата реакция остава вещество с маса, равна на първоначалната;
- смята, че природата се развива непрекъснато и демонстрира органичния произход на почвата, торфа, въглищата, нефта и кехлибара;
- в областта на астрономията – предсказва съществуването на атмосфера на Венера;
- конструира метеорологични, навигационни и оптични уреди (телескоп);
- за първи път получава живак в твърдо състояние;
- прави прототип на вертолет;
- поставя основите на теорията за дрейфа на континентите;
- теоретично предсказва съществуването на Антарктида;
- основава Московския държавен университет.
Съвременниците му са го боготворили, но, както може се очаква, заради неразбиране или завист, не се е харесвал на мнозина. Поетът Сумароков казва по повод смъртта на Ломоносов от името на „литературната общност“: „Глупакът се успокои и повече няма да шуми!„.
Известни цитати на Михаил Василиевич Ломоносов:
- Вдъхновението е девица, която винаги може да бъде изнасилвана.
- Вдохновение – это такая девка, которую всегда изнасиловать можно.
- Ласкателят има мед на езика, а отрова в сърцето.
- Льстивый человек мед на языке, яд в сердце имеет.
- Лесно е да бъдеш философ, научавайки наизуст само три думи: „Бог така сътвори“ и повтаряйки ги в отговор вместо всички останали причини.
- Легко быть философом, выучась наизусть три слова: „Бог так сотворил“ и сие дая в ответ вместо всех причин.
- Математиката би трябвало да се обича поне заради това, че подрежда мислите.
- Математику уже за то любить следует, что она ум в порядок приводит
- Не е кой знае какво да се отбелязват грешките; но да се даде нещо по-добро – ето кое подхожда на достойния човек.
- Ошибки замечать немногого стоит: дать нечто лучшее — вот что приличествует достойному человеку.
- Неуморният труд преодолява препятствията.
- Неусыпный труд препятствия преодолевает.
- Няма такъв невежа, който не би могъл да зададе повече въпроси, отколкото може да отговори на тях знаещият човек.
- Нет такого невежды, который не мог бы задать больше вопросов, чем может на них ответить самый знающий человек.
- Творецът е дал на човешкия род две книги. В едната е показал Своето величие, а в другата — Своята воля. Първата е видимият свят, който Той е сътворил, за да може човекът, гледайки величието, красотата и хармонията на делата Му, да признае Неговото всемогъщество. Втората е книгата на Светите Писания. В нея е изложено Божието намерение за нашето спасение…
- Создатель дал роду человеческому две книги. В одной показал свое величество, в другой свою волю. Первая — видимый сей мир, им созданный, чтобы человек, смотря огромность, красоту и стройность его зданий, признал божественное всемогущество, по мере себе дарованного понятия. Вторая книга — Священное Писание. В ней показано создателево благоволение к нашему спасению
- Човек неясно пише за това, което неясно си и представя.
- Смутно пишут о том, что смутно себе представляют.
- Източници: Wikipedia, Оffnews