Киев дръпна шалтера на Крим

Обявилият се за част от Русия полуостров Крим остана без ток.

 

Електричеството спря на много места, включително в части от столицата Симферопол. Угасването на тока стана на фона на военното напрежение между Украйна и Русия на полуострова. Вчера руски войници превзеха и последната украинска база в Крим, а Киев обяви пълно изтегляне на военните си от полуострова.

 

В понеделник населението на Крим започва да се сблъсква с първите сериозни последствия от откъсването си от Украйна. Големи части от столицата Симферопол останаха без ток. Според властите в Крим Украйна е намалила наполовина обема на доставяната електроенергия на полуострова. Вицепремиерът Рустам Темиргалиев уточни, че намаленото подаване на ток се наблюдава и по трите високоволтови линии, внасящи електричество на Крим. Полуостровът няма собствени мощности.

 

Кримският премиер Сергей Аксьонов цяла нощ е събирал данни от Туитър къде няма ток. Сутринта той обобщи: „Намаляването на доставките е опит за шантаж от страна на Киев, за да се опита да изтъргува нещо. Евтини номера на неадекватни хора. Подобни действия при задължения от 16 млрд. долара към Москва могат да се върнат като бумеранг“. Според него в най-лошия случай Крим ще премине на почасов режим на тока, като проблемът ще бъде окончателно решен до месец и половина.

 

В същото време руски военни превзеха и последната украинска военна база във Феодосия. Тя бе щурмувана от руските сили в понеделник сутринта. При операцията са ранени няколко украински морски пехотинци, а между 60 и 80 войници са пленени. Операцията е била извършена с леки бронирани автомобили и хеликоптери, съобщи украинското военно министерство. Според ведомството руснаците са поставили като условие за освобождаването на задържаните военни украинските офицери да напуснат Крим и да заминат за Западна Украйна. Няколко часа по-късно бе взето решение за окончателно изтегляне на украинската армия. „Националният съвет за сигурност и отбрана реши да бъде извършено изтегляне на военните части, позиционирани в Крим“, каза временният президент Олександър Турчинов.

 

Междувременно германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер предупреди, че Русия може да отвори кутията на Пандора с действията си. Много се тревожа, че незаконният опит за промяна на признатите граници в европейските ни съседи, 25 години след края на студената война, ще отвори кутията на Пандора, каза министърът в интервю. Той отбеляза, че впечатленията му от посещението в Киев и Донецк в събота са, че ситуацията „е всичко друго, но не и стабилна“.

 

Обама натиска Г-7 за още санкции

 

Лидерите на страните от Г-7 се събраха в Хага, за да обсъдят на извънредна среща кризата в Украйна. Очакваше се американският президент Барак Обама да се опита да убеди колегите си от Европа за налагане на по-строги санкции към Русия заради анексирането на Крим.

 

„Европа и Америка са обединени в подкрепата си към украинското правителство и украинския народ“, посочи Обама след разговор с холандския премиер Марк Рюте. „Обединени сме в намерението да наложим цена на действията на Русия дотук“, каза Обама. Президентът на САЩ разговаря отделно и с китайския президент Си Цзинпин.

 

Източници от Белия дом посочиха, че на срещата вероятно няма да бъдат одобрени нови санкции срещу Русия, но може да се обсъждат. „Основната идея на срещата е да се покаже изолацията на Путин“, посочи представител, запознат с разговорите.

 

Преди срещата пък британският премиер Дейвид Камерън заяви, че среща на Г-8 в Сочи през юни няма да има.

 

Бежанска вълна от Украйна

 

В Крим пристигат всеки ден над 200 бежанци от Украйна. Общият брой на бягащите от досегашната родина е достигнал няколко хиляди и се обмисля създаването на бежански лагери. Това съобщи вчера първият вицепремиер на републиката Рустам Темиргалиев, цитиран от ИТАР-ТАСС.

 

„Украински граждани минават всеки ден границата между Крим и Украйна с молба да получат руско гражданство и да останат да живеят в Крим. Средно регистрираме над 200 души дневно“, каза Темиргалиев.

 

Според него се обсъжда възможността на бежанците от Украйна да бъдат осигурени на първо място социално-битови условия на територията на детския лагер Артек.

 

Юнкер: Западът да стабилизира Молдова

 

Бившият премиер на Люксембург и кандидат за шеф на ЕК Жан-Клод Юнкер призова Евросъюза да не допуска Молдова да стане следващата жертва на Русия, съобщи „Нюз.ру“.

 

„След събитията в Украйна европейците трябва изключително спешно да подпишат споразумение за асоцииране с Молдова. И това трябва да стане в близките седмици“, заяви Юнкер в интервю за германския в. „Велт ам Зонтаг“. По думите на бившия люксембургски премиер пътят на Русия трябва да се препречи, а Москва трябва да е наясно, че никой няма да й позволи да направи онова, което стори в Крим. Според Юнкер Евросъюзът трябва да стабилизира Молдова и да я привлече към Запада. В противен случай след Украйна страната би станала следващата жертва на руската агресия.
В неделя върховният главнокомандващ обединените въоръжени сили на НАТО в Европа генерал Филип Брийдлав заяви, че Русия е разположила големи сили по източната граница на Украйна и каза, че това го тревожи, защото може да е заплаха за Приднестровието.

 

Освобождават новата република от данъци

 

Анексираната преди по-малко от седмица украинска територия Крим вероятно ще получи статут на специална икономическа зона (СИЗ) в Русия, съобщава в. „Ведомости“. В кабинета за развитието на двата най-нови субекта на руската федерация – автономната република Крим и федералният град Севастопол, ще отговаря вицепремиерът Дмитрий Козак – същият, който ръководи подготовката на Сочи за олимпийските игри. Задачата му е възложена преди седмици от президента Владимир Путин. Кримската СИЗ ще прилича на тази в Калининград, твърди източник на „Ведомости“. За целта трябва да се приеме специален закон, който ще позволи въвеждането на данъчни облекчения за всички едри инвеститори, готови да влагат средства в региона. Вестникът припомня, че Калининградската СИЗ действа от 1996 г. и в първите 6 г. жителите на района са били освободени от данъци върху печалбата и имотите.
От вчера пък рублата вече е официална валута на целия Кримски полуостров. В Крим и Севастопол задължително в рубли ще се изплащат данъците, заплатите на работещите в държавния сектор, социалните плащания, както и всички плащания към бюджета. До 1 януари 2016 г. на полуострова се допуска използването и на украинската гривна, но после рублата ще остане единственото законно платежно средство там.

 

Татарите правят свой референдум

 

Кримските татари смятат да проведат свой референдум, на който ще определят позицията си по отношение на последните събития в Крим. Това съобщи АФП, като се позова на изявление на лидера им Мустафа Джемилев.
Той заяви, че на 29 март татарите ще проведат националния си конгрес в столицата на полуострова Симферопол. Един от въпросите, които ще подлежат на обсъждане, ще бъде за самоопределянето на татарския народ. Темата за териториалната принадлежност на Крим няма да бъде засегната, но ще бъде обсъден въпросът за „формите на съжителство“.

 

Татарският референдум идва в отговор на този на 16 март, по време на който близо 96% от жителите на Кримския полуостров гласуваха за присъединяването на автономната република към Русия.

 

15 000 искат отцепване на Аляска

 

Най-студеният американски щат – Аляска, иска да се присъедини към Русия. Над 15 000 души са се включили в петицията, публикувана на сайта на Белия дом в раздела „Ние народът“. Авторите на петицията отбелязват, че първите европейци стъпили през 1732 г. в Аляска, са руснаци от кораба „Св. Гавриил“. През 1867 г. Русия продава Аляска с територия повече от 1,5 млн. кв. км на САЩ за $7,2 млн.

 
До 20 април (месец след началото на петицията) инициаторите трябва да съберат не по-малко от 100 000 подписа, след което Белият дом е длъжен да реагира. Президентът на САЩ обаче няма право да разрешава на щатите да се отделят.

 

Разследват близки до Янукович

 

Швейцарската прокуратура е започнала 2 разследвания за пране на пари срещу хора, близки до бившия президент на Украйна Виктор Янукович. Това съобщи говорителка на прокуратурата. Разследванията са започнали официално в четвъртък след сигнал от звеното на федералната полиция, което си сътрудничи с швейцарските банки при подозрения за пране на пари. Единият случай се върти около двама души от антуража на Янукович, чиито имена не се съобщават. За втория случай засега няма изнесена официална информация.

 

Жириновски се обяви подялба

 

Либерално-демократическата партия на Русия, чийто лидер е Владимир Жириновски, е изпратила писма до властите в Полша, Румъния и Унгария с предложение да си поделят Западна Украйна, съобщи Интерфакс. „Ние просто предложихме да бъдат проведени референдуми в териториите, близо до Украйна, и да бъде издействано провеждането на такива референдуми в редица украински региони, които преди са принадлежали на посочените страни“, заявиха от ЛДПР. Партията предлага референдуми за включването на Черновицка област в Румъния, Закарпатска в Унгария и Волинска, Лвовска, Тернополска, Ивано-Франковска и Ровенска области – в Полша.

 

Бъсеску: НАТО да се опълчи на Русия

 

Президентът на Румъния Траян Бъсеску призова НАТО да предислоцира ресурси в отговор на продължаващите руски военни операции след анексирането на Крим. Букурещ иска Западът да наложи санкции на Москва. Румъния е притеснена, че следващата цел на Русия е Молдова. „Ще се възползвам от възможността, че много държавни глави се събират тук и също извън срещата на върха, за да ги информирам за ситуацията в региона, за нуждата от предислоциране на военни ресурси на НАТО вследствие на военните действия на Руската Федерация през последните месеци“, каза Бъсеску пред журналисти преди да пристигне за Конференцията за ядрена сигурност в Хага.