Автор: Боян Чуков.
На 31 октомври 2015 г. над Синайския полуостров е взривен самолет А321, полет 9628, на руската авиокомпания „Когалимавиа”. Полетът е от луксозния египетски курорт Шарм-ел-Шейх до Санкт Петербург. Загиват всички пътници. Общо 224 човека, от които 17 деца. От екипажа също не остава нито един жив. Повечето пътници са граждани на Руската федерация. Сред тях има и трима украинци, и един гражданин на Белорусия. Незабавно след падането на самолета „Ислямска държава” пое отговорноста за терористичния акт. Това бе обявено от Ройтерс и Франс прес.
До момента в публичното пространство се лансираха и продължават да се лансират множество версии. Прави впечатление, че ръководството на РФ и президентът Владимир Путин относително дълъг период от време запазиха мълчание. Нямаше официални изказвания. Очевидно руските специални служби събираха неопровержими доказателства от различни независими и достоверни източници за това кой е поръчителят и извършителят на този чудовищен терористичен акт. Живеем в свят, в който при такава ситуация най-често става въпрос за „прокси” война (proxy war). По-ясно казано, война с чужди ръце. В разузнаването това се нарича „мероприятие под чужд флаг”. Руското мълчание доста изнерви редица глобални фактори. На англичаните първи не им издържаха нервите. Дейвид Камерън започна да звъни по телефона на руския президент и да предлага британската версия на случилото се. Терористичният акт над Синайския полуостров може смислено да се разглежда само на фона на събитията в Сирия. Като се има предвид, че там интерферират интересите на всички регионални играчи, както и на всички глобални фактори, то бе съвсем естествено да се лансират множество версии, за това какво точно сполетя А321.
Информацията по случая, която стана незабавно публично достояние, бе фокусирана основно в посока: извършител е „Ислямска държава”. Това е класически терористичен акт. Появи се палитра от версии, които лансират хипотези как е извършено свалянето на самолета. Наблюдава се координация между глобалните медии, които натрапчиво в един глас внушават, че това е наказание за военната операция на Русия в Сирия. Изобилстват варианти за техническото реализиране на терористичния акт. Най-често се говори за „класически” нискотехнологичен терористичен акт. За бомба в багажното отделение на самолета, която е качена на летището в Шарм-ел-Шейх. В полза на тази версия говори и фактът, че останалите 80 000 руски туристи от Синайския полуостров ще бъдат евакуирани отделно от техния багаж. Дали бомбата е нискотехнологична или не, е друг въпрос. Подобна широкомащабна операция Москва не е осъществявала от времената на Втората световна война. Незабавно след атентата бяха отменени полетите на английските пътнически самолети над Синай. Веднага след англичаните няколко европейски столици, които са близки в политически план до Лондон, също отмениха своите полети по тази дестинация. Активността на Великобритания в публичен план е обяснима. Около 20 000 граждани на Нейно величество са на почивка в Шарм-ел-Шейх. Засега обаче Лондон не е предприел нищо извънредно за репатриране на британските граждани. Още на същия ден след падането на руския самолет израелският сайт DEBKA (близък до МОСАД) написа, че става въпрос за терористичен акт. И че свалянето на руския самолет е станало с ракета. Понеже обикновените преносими противосамолетни системи поразяват на височина до 3500 метра, а по-модерните до 4500 метра, бе лансирана следната версия. Терористичната либийска организация Ансар ал Шария е докарала на Синайския полуостров ракети „Бук” (обсег на поразяване 5-50 км) от бившите арсенали на Муамар Кадафи. С тази ракета е свален руският самолет. Ансар ел Шария е същата терористична организация, която атакува преди време американското консулство в Бенгази и садистично подобно на Муамар Кадафи се гаври с американския посланик в Либия. Ансал ел Шария поддържа преки връзки с „Ислямска държава”. Трябва постоянно да се има предвид, че в подобни заплетени случаи голяма част от „актьорите” играят двойни, и дори тройни роли. Категорично става въпрос за proxy war и терористичен акт „под чужд флаг”. Прави впечатление, че Вашингтон и Лондон известно време не казваха, че падането на руския самолет е в резултат на терористичен акт. Съвсем съзнателно. Световното обществено мнение винаги се солидаризира и симпатизира на жертвите в подобно престъпление. Затова пък през този период бяха лансирани безумни хипотези. Например, ФСБ (руското контраразузнаване) организира свалянето на A321, за да предизвика проруски симпатии по света. Естествено, сенаторът Джон Маккейн подкрепи с ентусиазъм тази версия. Руснаците са бесни на англичаните, които обявиха, че са имали индикациии, че се готви атака срещу полет 9628. Лондон трудно може да отговори на въпроса: „Ако сте имали информация, вярна или фалшива, защо не сте я предоставили?” Тук приказките за съвместна борба срещу световния тероризъм звучат прекалено кухо и лъжливо. Отговорът на този въпрос е геополитически: „Защото сте руснаци.” Поставя се ключовият въпрос. Дали руснаците още ще вярват на обмена на контратерористична информация със Запада, по-точно с англосаксонците? Май най-добре е да се освободят незабавно от тази красиво изглеждаща в медиите наивност.
Няколко дни след падането на полет 9628 се появиха информации в американски телевизионен канал за това, че е „фиксиран топлинен взрив от американски спътник”.Интересно защо не се появи нещо от американски сателит при падането на малайзийския самолет в Донбас? Но това е друга тема. Все пак да не забравяме, че и руски военни спътници осъществяват денонощен мониторинг на територията на Синайския полуостров. Той е прекалено близо до Тартус и Латакия. Руснаците поискаха информацията, получена от американския сателит, но им бе отказано.Повторната декларация след време на „Ислямска държава”, че поема отгорноста за свалянето на А321, не бе последвана от бурна реакция от страна на глобалните медии.Държавният секретар Джон Кери, който се заканваше, че Русия ще види падащи самолети, изведнъж започна да говори, че Крим е руски. Ситуацията днес напомня много на епизода с потопяването от американците на руската подводница „Курск” преди години.
Лансирани са и версии за високотехнологичен тероризъм на Синай. Има три ключови хипотези. Първо, гибелта на A321 e мигновена. Вероятно мигновено разхерметизиране на кабината. Второ, небрежност на екипажа. Малко вероятно. Почти се изключва, предвид кадровите справки на пилотите и екипажа. Както и техническото състояние на самолета. Трето, тотален срив на цялото радиоелектронно оборудване на самолета. Пилотите не успяват да подадат сигнал SOS. Някои анализатори развиват детайлно последния акцент. На територията на Йордания има мощна база на американската високотехнологична радиоразузнавателна агенция NSA, която работи и по Сирия. При заглушаване на предавателите на самолета се губи връзка с GPS и ГЛОНАСС. Не може да се изпрати сигнал SOS. Самолетите на AIRBUS и Boing имат вградено електронно устройство, което може да служи за дистанционно управление на самолетите. То може да изключи тотално всички лостове и копчета в пилотската кабина. Позволява да се получи пълен достъп до навигационната система на самолета. През октомври 1999 г. по подобен начин необяснимо самолет на Egypt Air изведнъж падна в Атлантическия океан. Изпращането „отвън” на команди за смяна на курса и височината на летене могат да инициират маневри във въздуха, които да разрушат самолетната конструкция в резултат на недопустимо пренапрежение. Вижте! В 04:12:56 височината на А321 е 30 675 фута, а в 04:13:00 е 33 500 фута. Издигане с 860 метра за 4 секунди, което е постижение даже за военен изтребител! Скоростта на А321 за 2 секунди се е променила с 70 метра/секунда. Това дава претоварване 4G. Самолетите на AIRBUS са конструирани да издържат до 2G. Първоначално имаше информация, че А321 е паднал на турска територия. Ако някой е планирал терористичния акт, то е очаквал самолетните остатъци от полет 9628 да се търсят в Турция. Заедно с „черните кутии” за всеки случай. По време на война целият граждански авиационен парк на коя да е страна преминава под военно командване. Както и моторните превозни средства. Да не забравяме, че по време на войната за Малвинските/Фолклендските острови между Англия и Аржентина имаше един странен момент. Аржентинските ракети „Екзосет”, произведени от френската фирма „Аероспасиал” масово се разминаваха, противно на всяка логика, с британските кораби в района. Същото се случи и със западното оръжие на Саддам Хюсеин, когато той се опита да го вкара в употреба срещу американците. Явно вкараната тайно електронна платка от производителя на оръжието е започнала да функционира след подаден външен сигнал. Фирмата производител на А321 AIRBUS обяви, че разследването ще го направи с компанията Thales, която е известна със своята продукция в областта на авиокосмическата, военната и морска информационна техника. Тя е третият в света производител на системи за радиоелектронна борба и бордови радиолокационни системи. По-ясно казано, производителят не счита, че катастрофата е в резултат на отказ на двигателите. А в следствие на срив в системата на управление. Многозначителен е фактът, че съставът на руското министерство на отбраната използва само руски самолети тип Ил, Ан или Як.
Освен това има и още един любопитен момент. В момента на катастрофата на А321 Израел провежда най-големите противовъздушни учения за цялата своя история. Те приключват на 3 ноември и са наречени Blue Flag „Син флаг”. Руският самолет пада на 20 км от израелската граница. На ученията Blue Flag участват самолети от САЩ, Гърция и Полша. Включен е и т.нар. „Железен купол” на израелската ПВО, който покрива кръг с 260 км радиус. Да си спомним! На 11 септември 2001 г. се провежда учение на американската ПВО. На 5 юли в Лондон, когато става терористичния акт се провеждат полицейски учения. В Бостън, по време на кървавия маратон, пак същото. По време на падането на германския пътнически самолет в Алпите се провеждат противовъздушни маневри на НАТО. Вторият пилот на самолета не бе нито луд, нито маниак. Просто медиите го показаха такъв. Само факти.
Анализът на „Стратфор” по случая полет 9628 стига до извода, че „най-вероятна причина за падането на А321 е активирането на взривно устройство на борда”. Ако тръгнем по следите на версията на американската частна разузнавателна агенция, то трябва да разгледаме внимателно и информацията идваща от Дамаск. Според сирийския журналист Зиад Фадел, съгласно достигнала до него информация от руснаци в Сирия, Москва има сериозни подозрения, че зад терористичния акт срещу А321 стои принц Мохамед бен Салман ал Сауд. Той е заместник на престолонаследника на Саудитска Арабия. Мохамед бен Салман ал Сауд бе неотдавна в Сочи, където отиде да „гледа” състезанията на Формула-1. И се срещна с Владимир Путин. Напускайки кабинета на руския президент, саудитският принц си е мърморел нещо под носа. Мърморенето е било записано от охраната. При превода се установява, че Мохамед бен Салман ал Сауд се заканва на Русия за нейната помощ на Башар Асад и грубото отношение към него от страна на Владимир Путин. Саудитците постоянно предлагат огромни инвестиции на Москва срещу отказ от подкрепа на Башар Асад. Сигурно и този път Владимир Путин ги е отрязал.
Относно версията, че А321 е паднал в резултат на бомба в багажното отделение, според някои анализатори, тази бомба е с барометричен детонатор (тоест задейства се при промяна на атмосферното налягане). Но тук има едно голямо разминаване с версията, че извършител може да е „Ислямска държава”. Барометричните детонатори са недостъпни за изпълнение в технологичен план за джихадистите. Подобна барометрична технология има само във високоразвитите страни. Ако терористите са саудитците, то доставчикът на детонатора е някъде на Запад. Прави впечатление, че западните медии активно се опитват да отвлекат световното внимание от Саудитска Арабия и да го насочат към „Ислямска държава”. Лондон е особено активен в този план. Това е лесно обяснимо и съществен факт. Саудитска Арабия и Катар са регионалните играчи, които въоръжават и финансират „Ислямска държава”. Рияд и Доха са били исторически винаги в орбитата на Лондон. Особено Катар. Има и още нещо. САЩ, Франция и редица други страни бомбардират позиции на „Ислямска държава” в Ирак и Сирия, но техните граждански самолети не падат.
Да се счита, че сигурността на летището на Шарм-ел-Шейх е по-лоша от тази на много други летища е грешно. Просто Египет е огромната сунитска страна, която подкрепи Москва след нейната военна намеса в Сирия. Кайро разваля брутално пропагандната схема, че Кремъл се е набъркал във войната шиити-сунити на страната на шиитите.Египет води активен и позитивен диалог с Кремъл. Иска да купи френските „Мистрали” и да ги препродаде на Русия. Президентът на Египет фелдмаршал Сиси изгони „Мюсюлманските братя” от властта в страната. Мисля, че само тези факти са достатъчни за да бъде организиран чудовищен удар върху туристическата индустрия на Египет. Сектор, който храни голяма част от египетския народ.
В заключение. Русия отново е на международното поле в качеството си на свръхсила. За реакцията на Москва по случая с А321 следи целият свят. Как ще отговори Кремъл на хвърленото предизвикателство в отговор на терористичен акт? Дали ще реагира като велика сила или ще подвие опашка, както във времената на президента Елцин или външния министър Козирев? Убеден съм, че Москва ще отговори достатъчно убедително, както го правеше по време на Студената война. И понеже живеем в епоха на т.нар. proxy war, то от Владимир Путин зависи, кой ще го „отнесе” зрелищно: непосредственият извършител (който може да бъде регионален играч в Близкия Изток) или конкретният подбудител в сянка? Или и едниният, и другият! Подбудителите в сянка с огромно нежелание много скоро ще започнат да разбират, че вече има нови правила на играта. И че отговорите са симетрични.