В древни времена, Русия е празнувала Коледа преди Нова година, както сега прави почти цяла Европа . Руската православна църква се придържа в литургичния живот по юлианския календар, в който на 25 декември съответства на 7 януари по григорианския календар.
Една седмица преди празника се коля свиня или се купува замразено свинско месо. Къщата преди Коледа в Русия се привеждала в пълен ред. Предварително се пекли пироги и специални коледни курабийки.
Коледа се предшествала от дълъг пост, последният ден от който се нарича Бъдни вечер. Ако някой е нарушавал главния пост, казвайки „постът не е мост, можеш и да го заобиколиш”, тогава в навечерието на Коледа дори най-невъздържаните чревоугодници сядали на масата едва когато се появявала на небето първата звезда , символ на Витлеемската звезда. Според обичая, с весели викове, в къщата нахлували деца, съобщавайки за нейното появяване, но понякога на улицата излизали всички .
Част от коледните традиции през съветската епоха е загубена. А в дореволюционна Русия, Коледа и Великден били най-значимите празници, те се празнували както в царското семейство, така и в селската къща.
Историята на Коледния празник
Рождество Христово от древни времена се нарича „майка на всички празници“ и се считало за най-светлия празник на годината и втори по значение след Великден. Изборът на датата за празнуване на Коледа не е случайна. В Римската империя на 25 декември се празнувал Денят на Слънцето – празник на обновлението на света, отбелязван веднага след деня на есенното равноденствие, когато денят започвал да нараства.
Раждането на Спасителя също се е случило в края на декември, защото Ангелът Господен известил Дева Мария за непорочното зачатие през март. И християнското духовенство решило да празнува Коледа на 25 декември, в Деня на Слънцето, за да не се изкушават християните от езическия празник.
В Православния свят Коледа започва да се чества от 388 г. по инициатива на Йоан Златоуст. С появяването на Православието в Русия започнала традицията да се празнува Рождество Христово широко и тържествено. При славяните-езичници в края на декември – началото на януари е имало празник „слънцестоене“, когато слънцето се обръща към лятото, а зимата към студа“. Това означава, че празниците, както и при римляните, са били свързани с деня на есенното равноденствие – този ден за много народи в древността е имал мистично значение. Всички традиции – премяна, пеене на коледни песни, гадаене – това са традициите на славянското езическо „слънцестоене“, които са се сляли, преплели в нов православен празник. Така коледуването се превърнало в традиция да се възхвалява Христос.
Коледа в старите времена: украса и ястия
В старите времена Коледа се очаквала цяла година и се подготвяли за нея. В къщата задължително правили общо почистване, украсявали коледна елха, приготвяли празничната трапеза. В деня преди Коледа – Бъдни вечер, имало само едно хранене. Хората се въздържали от хранене до вечерта – до първата звезда.
За вечеря се сервирали постни ястия: кнедли, гювечи, зеленчуци, риба също се разрешавала.
В Коледната нощ вратата се отваряла широко и канели всеки минувач на трапезата, дори и да е бездомен просяк. Според старо поверие се смятало, че в неговия образ може да се крие самият Христос.
И на Коледа трапезата се украсявала по специален начин: под покривката поставяли слама или сено, като напомняне за яслите.
Под масата поставяли нещо желязно и всеки се редувал, поставяйки краката си върху този предмет. Така хората искали да запазят здравето си през цялата година – желязото се смятало за символ на сила.
Преди това на масата сервирали гореща печена гъска с ябълки, студено пиле с кисели краставички, зеленчуци и домати; салати, плодове; сладкиши и пирог. Сладкиши давали на онези, които, според стария коледен обичай, ходили да коледуват.
На празничната маса всички се поздравявали а след това настъпвал моментът, който децата са чакали – започвали да се дават подаръци.
След Рождество започвали коледните празници (Святки), които продължавали до Богоявление и са придружени от тържества, посещения на роднини и приятели и маскаради.
Отзвук от езическите вярвания е гадаенето на Рождество Христово. В някои села на Коледа изгаряла слама – според вярванията, мъртвите предци идвали да се стоплят от огъня. Църквата не одобрявала магьосническите суеверия и езическите ритуали, асимилирала „безобидните“ обичаи и те органично влезли в живота на хората. Коледните гадания са разнообразни и многобройни. Момичетата се занимават с тях, понякога под ръководството на по-възрастни жени. И те се интересували преди всичко дали ще се омъжат следващата година или ще останат „моми“, ще бъдат ли богати или бедни, изобщо дали ще живеят или ще умрат.
В съвременна Русия Коледа става официален празник през 1991 г., когато 7 януари е обявен за неработен ден.
Източник:
https://vseruss.ru/novosti/rossiya-1/Kak-prazdnuyut-rozhdestvo-v-Rossii-30772