Как Лев Толстой написва романа „Ана Каренина“ 

 

Веднъж попитали американския писател, носител на Нобелова награда, Уилям Фокнър кои са трите най-добри романа в световната литература. Без да се замисли, той отвръща: „Ана Каренина“, „Ана Каренина“, „Ана Каренина“. Самият Толстой е определян като „най-великия романист“ в световната история. Лев Толстой започва да пише един от най-известните романи в историята на руската литература през 1873 година. Цялата четяща Русия изгаряла от нетърпение в очакване на поредната глава от романа, който се печатал в „Руски вестник“, но работата над книгата вървяла бавно. Авторът поставил точка на 17 април 1877 година. В края на 1874-та Толстой решил да даде в „Руски вестник“ глави от романа, който бил далеч още от своя завършек. Така по неволя трябвало да пише, за да успее с текстовете за месечния журнал. Понякога се заемал с писането с удоволствие, но понякога възкликвал: „Непоносимо противно“, „Боже мой, ако някой вместо мен завърши „Ана Каренина“. Само първата част на романа претърпява десет редакции, а целият обем на ръкописа е 2560 страници. През пролетта на 1877 г. Толстой мечтаел да завърши романа, за да започне нещо ново. Но редакторът на вестника Михаил Катков, бил недоволен от съдържанието на епилога, защото в него се представяло в отрицателна светлина доброволческото движение в Русия, в полза на въстаналите сърби. Затова в поредния брой на вестника вместо епилог се появява анонимна записка: „Какво се случва след смъртта на Ана Каренина“. В предишната книжка под романа е поставено: „Краят следва“. Но със смъртта на героинята романът не свършва. По плана на автора следва епилог от страница-две, от които читателите разбират, че Вронски от душевно страдание и мъка след смъртта на Ана заминава за Сърбия, а Левин остава в своето село, сърдит на славянските комитети и на доброволците. Авторът развива тези глави, а „Ана Каренина“ за първи път е публикувана в отделно издание през януари 1878 година. Великият писател сяда да пише романа под влияние на прозата на големия поет Александър С. Пушкин, която препрочита редовно. За това говорят бележките и писмата на София Толстой и записките на самия автор. В писмо до литературния критик Николай Стра-хов писателят пише: „Аз след работа взех един том на Пушкин и за седми път го прочетох, нямах сили да се откъсна от него, сякаш за първи път го четях. Но той като че ли реши всички мои съмнения. Както преди, така и сега аз никога така не съм се възхищавал от „Изстрел“, „Египетски нощи“, „Капитанската дъщеря“!!! И там имаше откъс „Гости се събраха на дачата“. Аз неволно, без да искам и сам не зная защо, измислих лица и събития, продължих, след това измених всичко, разбира се, изведнъж се разгърна така красиво и ярко, че излезе роман, който завърших на черно, роман жив, горещ и плътен, от който съм много доволен, ще бъде завършен, ако бог ми даде здраве, след две седмици“. Но след две седмици романът не е готов, а Толстой работи над него още три години. Неведнъж упрекват писателя, че жестоко постъпва с Ана, „заставяйки я да умре под колелата на влака“. На което той отвръща: „Веднъж Пушкин казва на свой приятел: „Представи си какво нещо измисли моята Татяна. Тя се омъжи. Това аз не очаквах от нея“. Това мога да кажа и за Ана. Моите герои вършат това, което са длъжни да направят в реалния живот, а не това, което искам аз“. За място на самоубийството на своята героиня той избира железопътната станция „Обдираловка“ край Москва. И това не е случайно. По това време тя е една от основните промишлени магистрали – по нея се движели тежки товарни влакове. Станцията тогава се ползвала средно от 25 души на ден. Интересен факт е, че за красивото лице на Анна той използва чертите на дъщерята на Александър Пушкин – Мария. От нея Каренина получава прическата си и красивото си колие. С наследницата на великия поет писателят се запознава в град Тула, пет години преди да напише романа. Както е известно, обаятелност и остроумие отличавали Мария от другите жени по това време. Те веднага допаднали на писателя. Но дъщерята на Пушкин, естествено, под никакъв влак не се е хвърляла, даже преживяла Толстой. Още един прототип има Каренина, за това послужила някоя си Анна Пирого-ва, която през 1872 г. в околностите на „Ясна поляна“ се хвърля под влака заради нещастна любов. По спомените на жената на писателя София Лев Николаевич пътувал даже до мястото, за да види нещастието. Освен това в семейството и рода на писателя има две жени, напуснали мъжете си заради любовници, което е рядкост тогава. Литературоведите са убедени, че съдбите им оказват влияние върху образа и характера на героинята. Константин Левин е един от най-сложните и автобиографични в същото време, образи в творчеството на писателя. Толстой престава да води дневника си, своите мисли и чувства прехвърля върху образа на провинциалния помешчик. Левин, както и самият автор го интересуват въпроси, като трябва ли да се образоват селяните и какво ще се случи, ако това стане. Даже вътрешната криза, която изживява Левин, критиците съотнасят към преживяванията на писателя. За прототип на Вронски пък се смята Николай Раевски, внук на прославения генерал, герой от 1812 година, чийто подвиг Толстой описва на страниците на романа „Война и мир“. В средата на 1930 г. критиците изследвали ръкописите на „Ана Каренина“ и стигнали до извода, че началото на романа започва със сцени от салона на бъдещата княгиня Тверска. Главната героиня отначало се казва Татяна, после На-на, най-накрая става Ана. Романът започва с думите: „Всички щастливи семейства си приличат едно на друго, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему“. На това основание учените извеждат така наречения „принцип на Ана Каренина“. Принципът пасва на ситуацията, когато успехът на някоя работа е възможен само при наличието на цяла поредица от фактори. Използва се в различни области, от кризисни адаптации при смяна на климатичните условия до движението нагоре и надолу на фондовата борса.