Как да разчитаме иконите

Как да разчитаме иконите

Публикувано от:

До XVI век дори неграмотните можели да разчетат иконите. Понякога една икона заменяла десетки проповеди.

Иконите трябва да се четат отдолу нагоре, изкачвайки се от земния свят към небесния. Понякога под образа са разположени важни атрибути, подробности от живота на светците, които не се набиват на очи, ако изображението не се разглежда последователно. При старите икони дори дъската на рамката играе роля – това е границата между нашия и духовния свят, който е представен върху иконата. Ако се вгледаме в старите икони, ще видим, че линията между рамката и изображението обикновено е цветна – най-често червена. Тази граница символизира границата между долния и горния свят и е червена, защото този преход е бил постигнат с кръв.

В зората на християнството фонът на иконите се изписвал подробно, за да се покаже реалността на случилите се събития. Днес ние по-често срещаме едноцветен фон: златен или бял. Това са “най-високите” цветове във византийската традиция. Белият е цветът на рая и иконите с този фон еднозначно показват, че действието се случва в рая. Златният е цветът на светостта и особеното, нематериалното сияние. Освен това златото символизира вечността.

Върху иконите на светците понякога се изобразяват места от тяхното житие и подвизите им. Например, съборът на Киево-Печерските светци се рисува на фона на Киево-Печерската лавра, а Мария Египетска я изобразяват на фона на пустиня.

 

Цветовете на иконите имат символичен смисъл. Червеният цвят има няколко значения. Това е цветът на кръвта, цветът на жертвата на Христос. Затова хората, които са изобразени върху иконите с червени дрехи, са мъченици. С червен небесен огън сияят крилата на приближените до Божия престол ангели-серафими. Но червеният цвят е и символ на Възкресението, на победата на живота над смъртта. Има дори икони с червен фон – знак за тържеството на вечния живот. Червеният фон винаги изпълва иконата с пасхално звучене.

Синият и небесносиният цвят са свързани с небето, отвъдното, вечния мир и мъдростта. Това е и цветът на Божията Майка, която е съединила в себе си и земното, и небесното. Така по небесносините куполи винаги може да се познае храмът на Богородица.

Всеки един детайл от иконата дава “ключ” за разбиране на образа. Кръстовете в ръцете на светците обикновено означават, че този човек е приел мъченическа смърт заради вярата си.

Често светците на иконите държат в ръцете си това, с което са се прославили. Например, върху дланта на Сергий Радонежски рисуват манастира, който той е основал.

ikoni 4

Свети Панталеймон държи кутийка с лекарства.

 ikoni 5

Архиереите и евангелистите държат Евангелието. Преподобните – броеници или свитъци със сентенции и молитва. Понякога атрибутите на светците са неочаквани, удивителни и могат да бъдат разбрани само, ако се знае житието им. Например, светият царски син Дмитрий може да бъде изобразен върху иконите с корона (въпреки, че не е бил коронован), често с орехчета в ръката, с които е играл преди смъртта си.

 ikoni 6

Фигурите върху иконите също са символични. Квадратът или правоъгълникът, в който често стои светецът, означава, че действието се случва в земния свят. При фигурите с много ъгли е символично количеството: шестоъгълникът е свързан с шестте дни на сътворението, осмоъгълникът – с Вечността. Кръгът символизира пълнотата на битието и често се изобразява върху иконите за сътворението на земята. Освен това и нимбите са с формата на кръг. На иконата “На Теб се радваме” (“О Тебе радуется”) цялата фигура на Богородица е вписана в кръг – символ на Божествената слава. А след това очертанията на кръга се повтарят отново и отново – в стените и куполите на храма, в клоните на райската градина, в полета на тайнствените, почти невидими небесни сили в най-горната част на иконата.

 ikoni 7

Като правило, върху иконите се изобразява обратна перспектива. Това подчертава, че не човекът, стоящ пред иконата, е обект на съзерцание, а Този, Който го гледа от светия образ. В контекста на обратната перспектива трябва да се каже за страните. Ако иконата се рисува “от друга гледна точка”, то дясната й (за нас) страна става лява (за нея) и обратно. Страните също имат своята символика. Дясната страна (от гледна точка на вътрешната организация, т.е. за нас лявата) се съотнася с предния план (с настоящето), а лявата – със задния (и с бъдещето). Това ни помага да разберем много икони. Например иконографията на Страшния Съд, където праведниците са отляво на зрителя, а грешниците отдясно, а не на обратно.

 ikoni 8

В центъра на иконата се изобразява най-важното – това, от гледна точка на което (Когото) тя разказва. Например, композиционният център на известната “Троица” на Андрей Рублев е чашата, която благославят ръцете на ангелите. Цялото движение на вътрешния взор на молещия се се случва около тази чаша (да си спомним символиката на кръга).

 ikoni 9

Често живописен център на иконата е Евангелието. Перспективата на иконата като че ли започва от него, страничните ръбове на книгата се рисуват с ярки тонове. “Виждаме корицата на Евангелието, но разрастващите се в дълбочина ярки ръбове ни показват, как много по-важно е това, което е зад тази корица”.

ikoni 10

http://cyrillitsa.ru/actual/20592-kak-chitat-ikony.html