История на поредицата Ну, погоди!

История на поредицата Ну, погоди!

Публикувано от:

Често ни се случва да казваме “Класика в жанра”. Употребяваме тази фраза, когато искаме да изразим силното си впечатление от това, което сме прочели, видяли , слушали или просто ни е развълнувало силно.  За класика говорим , когато става дума за нещо, което успява да премине границите на времето си и оставя трайна следа в културния живот. В случая става дума за анимационната поредица Ну, погоди! и смятам, че с пълно право можем да я наречем класика в жанра.

Първата прожекция е през 1968 година. Досега са направени 20 епизода. Идеята за филма е на руския режисьор Вячеслав Котёночкин. Той решава да развие темата “Не обиждай малкия, защото ти сам можеш да попаднеш в глупаво положение”. Режисьорът споделя мислите си  с писателите – сатирици Аркадий Хайт и Александър Курляндский и не след дълго сценарият на филма е готов.

Поредицата е колективна творба и не мога да не спомена за художниците и озвучаването. Един от  художниците на филма е Светозар Русаков. Винаги ми е правило силно впечатление изражението на вълка, начинът, който гледа в различните ситуации, неговата походка и цялостния образ. Заслугата за това е на Виктор Лихачев.Много от сцените са на художника -аниматор Владимир Крумин.

Озвучаването също е въздействащо. Винаги присътват трудности и едни от тях са били при намирането на озвучители на филма. Създателите са смятали, че изключително подходящ за вълка е бил гласът на Владимир Висоцки, но неговата кандидатура не е бива одобрена от художествения съвет. Все пак в един от по-късните епизоди е включен макар и за малко гласът на Висоцки.  Вълкът става озвучаван от Анатолий Папанов, а заекът- от  Клара Румянова. Сериалът е построен на шлагери, които Котёночкин сам подбира. Композиторът Генадий Гладков написва песента за Снегурачка. Няколко песни сакомпозирани от Зацепин и Мигул.

Това е екипът, който под ръководството на Вячеслав Котёночкин, ни радва с всеки епизод.

Първоначално идеята е била за един филм, но след големия интерес, се появяват и останалите 15 серии. Поредицата спира за известно време след смъртта на Анатолий Папанов. Режисьорът решава да прекрати сериала, заради озвучаването. Зрителският интерес обаче е огромен. Намират се стари записи на гласа на Антолий Папанов и на базата на него се правят следващите два епизоада – 17 и 18. Последният се излъчва през 1992г.

През 2000 година Русия загубва и Вячеслав Котёночкин. Липсват още Антолий Папанов, Клара Румянова. И като че ли със създателите си отива и поредицата. Популярността обаче на персонажите е огромна, Те се използват във всички сфери на живота. Водят се различни битки за авторските права на филма. Праваат  в момента принадлежат на компанията “Агроторг”. Тя  ги купува от наследниците на режисьора и художника и поръчва продължение на филма на Студиото “Кристмас фильмс”. 19 и 20-та серия се появяват под ръковосдството на сина на режисьора Вячеслав Котёночкин – Алексей. Автор на сценария е отново Александър Курляндский. Новите имена в озвучаването са Игор Христенко и Олга Зверева.

Режисьорът Катонечкин за филма получава редица престижни награди. Книгата с мемоарите озаглавява “Ну, Катонечкин , погоди!”
Направена е игра “Ну, погоди”. Аз лично не съм я играла, но отзивите са “Това е най-яката игра, която съм играл” 🙂 – цитат от мрежата.

Историята на Ну, погоди не е кратка. Понякога само от една идея би могло да се ссътвори нещо, от което се получава удоволствие,бизнес, забавление, поука, развитие, приятелство при реализацията и…много други. Хубаво е,че имаме тази поредица и можем да и се радваме от сърце ..