Наивно и невежо — именно така реагират Европа и САЩ на войната в Украйна. Те не могат да разберат защо руснаците са толкова предани на Путин. Неговата империя трябва да предложи на руските жители ред вместо хаос, както и нова родина.
Западът извърши груби грешки в Украйна, на които реагира Путин. В Украйна се води война, Русия и Европа се скараха. Когато се разпадна СССР никой не можеше да си представи, че след 25 години привичната за миналото конфронтация ще се завърне отново в Европа. Тогава не само в Западна Европа, но и в Русия вярваха, че времената на студената война са си отишли окончателно. Нима Русия не може да бъде част от свободна Европа, питаше тогава Горбачов, който не можеше да разбере защо Варшавският пакт трябваше да бъде разпуснат, а НАТО — да продължи да съществува. Някои хора приеха като дълбоко оскръбление прекратяването на съществуването на СССР и появата на неуважение към този процес от страна на Запада.
СССР се рушеше, а управляващите неговото наследство не направиха нещо, за да подсладят раздялата с империята. Борис Елцин, този некомпетентен и неспособен да решава възложените му задачи президент, беше символ на разкъсаното време. Повечето руснаци, спомняйки си годините на управлението на Елцин, възприемат този период като време на катастрофи. Либерализацията на цените и приватизирането на държавните предприятия, които се провеждаха като шокова терапия от либералните реформатори, имаха катастрофални последици. Почти всички руски стоки изчезнаха от пазара, националната валута се срина, населението обедня, а комунистическите функционери деляха помежду си държавната собственост. Кървавите войни за късче собственост между мафиотските банди разтърсиха основите на реда и изглеждаше, че държавата се е самоликвидирала. Руските граждани, както и на другите бивши съветски републики се убедиха от собствен опит, че свободният пазар и изборите са помогнали на функционерите и на криминалния свят, докато самите те не са могли да предложат нищо друго. През 1991 г. повечето граждани все още вярваха, че държавната независимост на републиките, въвеждането на избори и свободната пазарна икономика ще помогнат да се решат проблемите им. В края на 90-те вече преобладаваше чувството, че краят на СССР, за който Елцин се договори на тайна среща с държавните глави на Украйна и Беларус през есента на 1991 г., е грешна стъпка.
Популярността на Путин става все по-разбираема на този фон. По време на неговото управление нарасна благосъстоянието на гражданите, милиони хора започнаха да пътуват в чужбина. Цените на суровините растяха и Путин успя да включи към обогатяването елита, като по този начин привърза към себе си негови представители. Едновременно с това той лиши от власт кръстниците на мафията и олигарсите. От руската действителност изчезнаха бандитските войни. „Свиването” на демокрацията беше цената, която трябваше да се заплати за всичко това и мнозинството руснаци бяха съгласни с това. Защото запазването на реда в неустойчива ситуация е много по-важно от свободата на взимане на решения. На Запад не разбраха нищо от това.
От този момент постоянно присъства и идеята за империя. Путин започна да действа вече не като молител, а като глава на велика държава. Тази политика от позицията на силата беше отхвърлена в Европа, тъй като поставяше под съмнение съществуването на националните републики на територията на бившия СССР. След войната в Грузия, след Абхазия, Осетия и Крим, както и след подкрепата на сепаратистите в Приднестровието и Източна Украйна, САЩ и Евросъюзът се отказаха от сътрудничество с Русия.
Връзките между ЕС и Русия са скъсани. Санкциите следват една след друга и засега не е ясно до какво може да доведе подобна стратегия на ескалацията. На Запад не искат да разберат какво означава загубената империя за представителите на елита и за повечето руски граждани, че опитът да се създаде многонационална държава на Запад се възприема като заплаха. Сега в Русия се отнасят с презрение към Европа. И не само политиците обвиняват Евросъюза в двоен морал. Що се отнася до нарушаването на международното право при бомбардировките на Белград и интервенцията в Ирак, западният съюз заяви само, че правата на човека е трябвало да бъдат защитени, а терористите — изгонени. Руското ръководство се упреква в нарушаване на международното право, въпреки че то просто иска да запази онова, което през 1991 г. беше разрушено в резултат на произволен акт. Руската пропагандна машина работи на пълни обороти и разпространява телевизионни изображения и текстове, които не оставят никакви съмнения относно законността на действията на Русия.
Как страните стигнаха до този конфликт? Поводът беше свалянето на украинския президент. Когато Виктор Янукович обяви, че няма да подпише споразумението за асоцииране с ЕС, настрои срещу себе си ориентираната към Запада интелигенция, чиито представители искаха на всяка цена да попречат на завръщането на Украйна в имперското лоно. Споразумението предвиждаше включване на Украйна в европейското икономическо пространство и в европейската архитектура на сигурността. В Москва това беше прието като опит да се разпростре сферата на интересите на Запада върху територията на бившата съветска империя, а на НАТО в Черно море и в Източна Украйна? Това е немислимо!
По този въпрос можеше да се стигне до взаимно разбиране, ако европейските правителства не бяха подкрепили тази позиция, потвърждавайки с това опасенията на Путин. Те не можаха да оценят сериозността на ситуацията и смятаха интелектуалците, ръководили събитията на майдана, за представители на властта. Още тогава обаче можеше да се разбере, че революционерите на майдана не олицетворяват цялата страна. В Крим и в Източна Украйна никой не подкрепяше сваления президент. Но само малка част в тези райони се идентифицираха със събитията в Киев и с прозападната ориентация на новите управници. Ако с помощта на улицата президентът може да бъде лишен от длъжността си, защо тогава да не може да се направи същото и в Източна Украйна, и в Крим? Така се роди движението, което първоначално искаше само самостоятелност и автономия вътре в Украйна. В подължение на няколко следващи седмици то получи одобрението на Путин, който се настани във вакуума, оставен от западните политици с техните подходи, игнориращи историята. Така Путин успя да стане адвокат на онези, които се идентифицираха с бившата империя, а не с новата украинска национална държава. Тези хора не пожелаха да се окажат загубили от революцията, която не желаеха.
След разпадането на СССР милиони съветски граждани се превърнаха в представители на национални малцинства или в жители на автономни региони. Започнаха да ги ръководят нови управници, които те не бяха избирали. Сега те се оказаха в чужбина и не разбираха какво се е случило не по тяхна воля. Именно такава беше ситуацията в Крим, в Източна Украйна, в Грузия, в Азербайджан, в Молдова, в Казахстан. Не само руснаците възприеха разрушаването на империята като национално унижение. Абхазци и осетинци, арменци и азербайджанци, евреи и немци трябваше да намерят своето място в новата реалност, в която станаха чужди в собствената си страна. Независимостта на едните се превърна в страдание за други.
Докато в Москва управляваха онези хора, които носят отговорност за разпадането на СССР, недоволните в независимите републики бяха оставени сами заедно с болката за загубената си родина. През пролетта на миналата година всичко се промени. Активистите в Крим и в Източна Украйна вечеможеха да разчитат не само на подкрепата на Москва. Те станаха единни в своите цели и намерения.
Във Вашингтон и Брюксел нямаше съмнения — Украйна трябва да бъде защитена от агресора, който заплашва нейния суверенитет. Санкции вместо преговори — това беше стратегията на Запада по отношение на Русия. Подобна позиция обаче само потвърди натрапчивите представи на Путин, че НАТО и ЕС искат да изведат Украйна от сферата на влияние на бившата съветска империя, а военното им присъствие ще бъде разширено до Днепър и Дон, тоест — до историческия център на многонационалната руска империя. Това трябваше да бъде разбрано много по-рано. По време на встъпването си в длъжност на 7 май 2012 г. Путин заяви, че животът на бъдещите поколения зависи от нашата способност да бъдем лидери и притегателен център на цяла Евразия. Много години преди това той открито заяви, че за него разпадането наСССР е най-голямата геостратегическа катастрофа на ХХ век. Путин започна да говори за връзки между народите на бившия СССР. Революцията на майдана сложи край на тези планове. Това можеше да бъде предсказано. Но на Запад почти нямаше прагматици, а само късогледи политици, които призовават за санкции и съпротива, но не са готови да участват във война в Украйна. В подобна игра не може да има победител. Никога по-рано Путин не е бил толкова популярен в Русия като сега. Дори мнозина опозиционери се сплотиха около президента — те не са негови привърженици, но подкрепят стратегията му по отношение на Украйна. Русия яхна вълната на патриотизъм, която скри под себе си някога съществуващите различия в мненията. Семената, посеяни от Путин, покълнаха. Много години напред ще се говори, че западните служби се опитват да дестабилизират Русия. Само от гледна точка на изпитаното унижение може да стане ясно защо една тромава пропагандна машина е способна да произведе толкова успешни кампании. Само малцина в Русия смятат лъжливи твърденията, че революцията на майдана се е управлявала и финансирала от западните специални служби. Империята престана да съществува, но в умовете на хората все още не е умряла.
Искам да приведа мнението на мой московски приятел, чийто баща е руснак, а майка му — украинка. Той отрича Путин и неговия режим, както всички руснаци винаги отричат държавата, но от империята, която е негова родина, не се отказва. И добавя още нещо: може да се даде предпочитание на диктатурата, а не на демокрацията, ако първата гарантира по-добър ред от втората.
За Запада всичко това остава неразбираемо. Там се говори за общи ценности, свързващи европейската демокрация с киевското правителство. Наивна представа, която произлиза от следната теза: който говори за демокрация, е демократ. Някой от политиците беше задал въпрос откъде се е взело богатството на шоколадовия крал и притежател на милиарди — олигарха Порошенко, който навремето е бил министър на Янукович, а сега е украински президент. Дали изобщо някому е известно как и от кого се управлява Украйна и върху какво е основана лоялността на населението по отношение на киевското правителство?
Русия на Путин не е демокрация, както не е демокрация и Китай. Ние обаче не можем да променим Русия и тя ще остане такава, каквато е. Докато няма никаква алтернатива на авторитарния ред на Путин, би било грешка Русия да бъде изолирана от Европа. Конфронтацията не само няма да отслаби, а ще усили този режим. Вероятно повечето руснаци са настроени либерално в значително по-малка степен от своя президент. А който иска да постигне нещо в политиката, ще трябва да се смири с тази действителност./ в. «Русия днес – Россия сегодня»
Автор: Йорг Баберовски