Западът не разбира това

Западът не разбира това

Публикувано от:

Наивно и невежо — именно така реаги­рат Европа и САЩ на вой­ната в Украйна. Те не могат да раз­бе­рат защо рус­наците са тол­кова пре­дани на Путин. Него­вата импе­рия трябва да пред­ложи на рус­ките жители ред вме­сто хаос, както и нова родина.

Западът извърши груби грешки в Украйна, на които реагира Путин. В Украйна се води война, Русия и Европа се ска­раха. Когато се разпадна СССР никой не можеше да си пред­стави, че след 25 години при­вич­ната за мина­лото конфрон­тация ще се завърне отново в Европа. Тогава не само в Западна Европа, но и в Русия вяр­ваха, че време­ната на сту­де­ната война са си отишли окон­ча­телно. Нима Русия не може да бъде част от сво­бодна Европа, питаше тогава Гор­ба­чов, който не можеше да раз­бере защо Варшав­ският пакт тряб­ваше да бъде разпус­нат, а НАТО — да продължи да съще­ствува. Някои хора при­еха като дъл­боко оскръб­ле­ние пре­кра­тя­ва­нето на съще­ству­ва­нето на СССР и появата на неуваже­ние към този процес от страна на Запада.

СССР се рушеше, а управ­ля­ващите него­вото наслед­ство не напра­виха нещо, за да под­сла­дят раз­дя­лата с импе­ри­ята. Борис Елцин, този некомпе­тен­тен и неспо­со­бен да решава въз­ложе­ните му задачи пре­зи­дент, беше сим­вол на раз­къ­са­ното време. Пове­чето рус­наци, спом­няйки си годи­ните на управ­ле­ни­ето на Елцин, възпри­емат този период като време на ката­строфи. Либе­ра­ли­за­ци­ята на цените и при­ва­ти­зи­ра­нето на държав­ните предпри­я­тия, които се про­веж­даха като шокова терапия от либе­рал­ните реформа­тори, имаха ката­строфални после­дици. Почти всички руски стоки изчез­наха от пазара, наци­о­нал­ната валута се срина, насе­ле­ни­ето обедня, а кому­ни­сти­че­с­ките функци­о­нери деляха помежду си държав­ната соб­стве­ност. Кърва­вите войни за късче соб­стве­ност между мафи­от­ските банди разтър­сиха осно­вите на реда и изглеж­даше, че държа­вата се е само­лик­ви­ди­рала. Рус­ките граж­дани, както и на другите бивши съвет­ски репуб­лики се убе­диха от соб­ствен опит, че сво­бод­ният пазар и избо­рите са помогнали на функци­о­не­рите и на кри­ми­нал­ния свят, докато самите те не са могли да пред­ложат нищо друго. През 1991 г. пове­чето граж­дани все още вяр­ваха, че държав­ната неза­ви­симост на репуб­ли­ките, въвеж­да­нето на избори и сво­бод­ната пазарна ико­номика ще помогнат да се решат про­блемите им. В края на 90-​те вече пре­об­ла­да­ваше чув­ството, че краят на СССР, за който Елцин се дого­вори на тайна среща с държав­ните глави на Украйна и Бела­рус през есента на 1991 г., е грешна стъпка.

Попу­ляр­но­стта на Путин става все по-​разбираема на този фон. По време на него­вото управ­ле­ние нарасна благо­състо­я­ни­ето на граж­да­ните, мили­они хора започ­наха да пъту­ват в чуж­бина. Цените на суро­ви­ните рас­тяха и Путин успя да включи към обога­тя­ва­нето елита, като по този начин при­върза към себе си негови пред­ста­ви­тели. Едно­временно с това той лиши от власт кръст­ниците на мафи­ята и олигар­сите. От рус­ката действи­тел­ност изчез­наха бан­дит­ските войни. „Сви­ва­нето” на демо­краци­ята беше цената, която тряб­ваше да се заплати за всичко това и мно­зин­ството рус­наци бяха съгласни с това. Защото запазва­нето на реда в неустой­чива ситу­ация е много по-​важно от сво­бо­дата на взимане на реше­ния. На Запад не раз­браха нищо от това.

От този момент посто­янно при­съства и иде­ята за импе­рия. Путин започна да действа вече не като моли­тел, а като глава на велика държава. Тази поли­тика от позици­ята на силата беше отхвър­лена в Европа, тъй като поста­вяше под съм­не­ние съще­ству­ва­нето на наци­о­нал­ните репуб­лики на тери­то­ри­ята на бившия СССР. След вой­ната в Гру­зия, след Абха­зия, Осе­тия и Крим, както и след под­крепата на сепа­ра­ти­стите в При­дне­стро­ви­ето и Източна Украйна, САЩ и Евро­съюзът се отка­заха от сътруд­ни­че­ство с Русия.

Връз­ките между ЕС и Русия са скъ­сани. Санкци­ите след­ват една след друга и засега не е ясно до какво може да доведе подобна стра­тегия на еска­лаци­ята. На Запад не искат да раз­бе­рат какво озна­чава загу­бе­ната импе­рия за пред­ста­ви­те­лите на елита и за пове­чето руски граж­дани, че опитът да се съз­даде много­наци­о­нална държава на Запад се възпри­ема като заплаха. Сега в Русия се отна­сят с пре­зре­ние към Европа. И не само поли­тиците обви­ня­ват Евро­съюза в двоен морал. Що се отнася до наруша­ва­нето на меж­ду­на­род­ното право при бом­бар­ди­ров­ките на Белград и интер­венци­ята в Ирак, запад­ният съюз заяви само, че пра­вата на човека е тряб­вало да бъдат защи­тени, а теро­ри­стите — изго­нени. Рус­кото ръко­вод­ство се упреква в наруша­ване на меж­ду­на­род­ното право, въпреки че то про­сто иска да запази онова, което през 1991 г. беше раз­ру­шено в резул­тат на про­из­во­лен акт. Рус­ката про­пагандна машина работи на пълни обо­роти и разпро­стра­нява теле­ви­зи­онни изоб­раже­ния и тек­стове, които не оста­вят ника­кви съм­не­ния относно закон­но­стта на действи­ята на Русия.

Как стра­ните стиг­наха до този конфликт? Поводът беше сва­ля­нето на укра­ин­ския пре­зи­дент. Когато Вик­тор Яну­ко­вич обяви, че няма да подпише спо­ра­зуме­ни­ето за асоци­и­ране с ЕС, настрои срещу себе си ори­ен­ти­ра­ната към Запада инте­ли­генция, чиито пред­ста­ви­тели искаха на всяка цена да попре­чат на завръща­нето на Украйна в импер­ското лоно. Спо­ра­зуме­ни­ето пре­дви­ждаше вклю­ч­ване на Украйна в европе­йското ико­номи­че­ско про­стран­ство и в европе­й­с­ката архи­тек­тура на сигур­но­стта. В Москва това беше при­ето като опит да се разпро­стре сфе­рата на инте­ре­сите на Запада върху тери­то­ри­ята на бившата съвет­ска импе­рия, а на НАТО в Черно море и в Източна Украйна? Това е немислимо!

По този въпрос можеше да се стигне до вза­имно раз­би­ране, ако европе­йс­ките пра­ви­тел­ства не бяха под­крепили тази позиция, потвър­жда­вайки с това опа­се­ни­ята на Путин. Те не можаха да оце­нят сери­о­з­но­стта на ситу­аци­ята и смя­таха инте­лек­ту­алците, ръко­во­дили съби­ти­ята на май­дана, за пред­ста­ви­тели на властта. Още тогава обаче можеше да се раз­бере, че рево­люци­о­не­рите на май­дана не олице­тво­ря­ват цялата страна. В Крим и в Източна Украйна никой не под­крепяше сва­ле­ния пре­зи­дент. Но само малка част в тези райони се иден­тифици­раха със съби­ти­ята в Киев и с про­за­пад­ната ори­ен­тация на новите управ­ници. Ако с помощта на улицата пре­зи­дентът може да бъде лишен от длъж­но­стта си, защо тогава да не може да се направи същото и в Източна Украйна, и в Крим? Така се роди движе­ни­ето, което пър­во­на­чално искаше само само­сто­я­тел­ност и авто­номия вътре в Украйна. В подълже­ние на няколко след­ващи сед­мици то получи одоб­ре­ни­ето на Путин, който се настани във ваку­ума, оста­вен от запад­ните поли­тици с тех­ните под­ходи, игно­ри­ращи исто­ри­ята. Така Путин успя да стане адво­кат на онези, които се иден­тифици­раха с бившата импе­рия, а не с новата укра­ин­ска наци­о­нална държава. Тези хора не поже­лаха да се окажат загу­били от рево­люци­ята, която не желаеха.

След разпа­да­нето на СССР мили­они съвет­ски граж­дани се превър­наха в пред­ста­ви­тели на наци­о­нални малцин­ства или в жители на авто­номни реги­они. Започ­наха да ги ръко­во­дят нови управ­ници, които те не бяха изби­рали. Сега те се ока­заха в чуж­бина и не раз­би­раха какво се е слу­чило не по тяхна воля. Именно такава беше ситу­аци­ята в Крим, в Източна Украйна, в Гру­зия, в Азер­байджан, в Мол­дова, в Казах­стан. Не само рус­наците възпри­еха раз­руша­ва­нето на импе­ри­ята като наци­о­нално униже­ние. Абхазци и осе­тинци, арменци и азер­байджанци, евреи и немци тряб­ваше да наме­рят своето място в новата реал­ност, в която ста­наха чужди в соб­стве­ната си страна. Неза­ви­симо­стта на едните се превърна в стра­да­ние за други.

Докато в Москва управ­ля­ваха онези хора, които носят отго­вор­ност за разпа­да­нето на СССР, недо­вол­ните в неза­ви­си­мите репуб­лики бяха оста­вени сами заедно с бол­ката за загу­бе­ната си родина. През про­летта на мина­лата година всичко се промени. Акти­ви­стите в Крим и в Източна Украйна вечеможеха да раз­чи­тат не само на под­крепата на Москва. Те ста­наха единни в сво­ите цели и намерения.

Във Вашинг­тон и Брюк­сел нямаше съм­не­ния — Украйна трябва да бъде защи­тена от агре­сора, който заплашва ней­ния суве­ре­ни­тет. Санкции вме­сто прего­вори — това беше стра­теги­ята на Запада по отноше­ние на Русия. Подобна позиция обаче само потвърди натрап­чи­вите пред­стави на Путин, че НАТО и ЕС искат да изве­дат Украйна от сфе­рата на вли­я­ние на бившата съвет­ска импе­рия, а воен­ното им при­съствие ще бъде разши­рено до Дне­пър и Дон, тоест — до исто­ри­че­ския център на много­наци­о­нал­ната руска импе­рия. Това тряб­ваше да бъде раз­брано много по-​рано. По време на встъп­ва­нето си в длъж­ност на 7 май 2012 г. Путин заяви, че животът на бъдещите поко­ле­ния зависи от нашата спо­соб­ност да бъдем лидери и при­тега­те­лен център на цяла Евра­зия. Много години преди това той открито заяви, че за него разпа­да­нето наСССР е най-​голямата гео­ст­ра­теги­ческа ката­строфа на ХХ век. Путин започна да говори за връзки между наро­дите на бившия СССР. Рево­люци­ята на май­дана сложи край на тези пла­нове. Това можеше да бъде пред­ска­зано. Но на Запад почти нямаше праг­ма­тици, а само късогледи поли­тици, които при­зо­ва­ват за санкции и съпро­тива, но не са готови да участват във война в Украйна. В подобна игра не може да има побе­ди­тел. Никога по-​рано Путин не е бил тол­кова попу­ля­рен в Русия като сега. Дори мно­зина опо­зици­о­нери се спло­тиха около пре­зи­дента — те не са негови при­върже­ници, но под­крепят стра­теги­ята му по отноше­ние на Украйна. Русия яхна въл­ната на пат­ри­о­тизъм, която скри под себе си някога съще­ству­ващите раз­ли­чия в мне­ни­ята. Семе­ната, посе­яни от Путин, покъл­наха. Много години напред ще се говори, че запад­ните служби се опит­ват да деста­би­ли­зи­рат Русия. Само от гледна точка на изпи­та­ното униже­ние може да стане ясно защо една тро­мава про­пагандна машина е спо­собна да про­из­веде тол­кова успешни кампа­нии. Само малцина в Русия смя­тат лъж­ливи твър­де­ни­ята, че рево­люци­ята на май­дана се е управ­ля­вала и финан­си­рала от запад­ните спе­ци­ални служби. Импе­ри­ята пре­стана да съще­ствува, но в умо­вете на хората все още не е умряла.

Искам да при­веда мне­ни­ето на мой мос­ков­ски при­я­тел, чийто баща е рус­нак, а майка му — укра­инка. Той отрича Путин и него­вия режим, както всички рус­наци винаги отри­чат държа­вата, но от импе­ри­ята, която е негова родина, не се отказва. И добавя още нещо: може да се даде предпо­чи­та­ние на дик­та­ту­рата, а не на демо­краци­ята, ако пър­вата гаран­тира по-​добър ред от втората.

За Запада всичко това остава нераз­би­ра­емо. Там се говори за общи цен­но­сти, свър­зващи европе­й­с­ката демо­крация с киев­ското пра­ви­тел­ство. Наивна пред­става, която про­из­лиза от след­ната теза: който говори за демо­крация, е демо­крат. Някой от поли­тиците беше задал въпрос откъде се е взело богат­ството на шоко­ла­до­вия крал и при­тежа­тел на мили­арди — олигарха Порошенко, който навремето е бил мини­стър на Яну­ко­вич, а сега е укра­ин­ски пре­зи­дент. Дали изобщо някому е известно как и от кого се управ­лява Украйна и върху какво е осно­вана лоял­но­стта на насе­ле­ни­ето по отноше­ние на киев­ското правителство?

Русия на Путин не е демо­крация, както не е демо­крация и Китай. Ние обаче не можем да проме­ним Русия и тя ще остане такава, как­вато е. Докато няма ника­ква алтер­на­тива на авто­ри­тар­ния ред на Путин, би било грешка Русия да бъде изо­ли­рана от Европа. Конфрон­таци­ята не само няма да отслаби, а ще усили този режим. Веро­ятно пове­чето рус­наци са настро­ени либе­рално в зна­чи­телно по-​малка степен от своя пре­зи­дент. А който иска да постигне нещо в поли­ти­ката, ще трябва да се смири с тази действителност./ в. «Русия днес – Россия сегодня»

Автор: Йорг Баберовски