Гагаузите са тюркоезичен народ с православно вероизповедание в Молдова и Украйна, но малки групи живеят в България, Румъния и Гърция.
Според много български учени гагаузите са българи, които, съхранявайки източно-православната си вяра, през османското владичество са възприели диалект на турския език, който днес е прието да се казва гагаузки език.
Единно мнение за произхода на гагаузите няма. В началото на XX в. българският историк Г. Димитров посочва 19 различни мнения за произхода им. Гагаузкият етнограф М. Губогло наброява 21 версии за произхода на гагаузите.
Има хипотези, че са наследници на прабългарите, на тюркски племена (кумани, узи, печенеги или на смес от тях трите), както и че са езиково тюркизирани православни българи. Все пак най-разпространени са теориите, че са българи или че те са наследници на селджушките турци.
Теория за българския произход
Гагаузите извън България (в Молдова, Украйна, Русия и Средна Азия) са се разселили от българската етническа и езикова територия на Балканите. За тяхното бягство заедно с други българи в Русия съществува точна документация, в която те са регистрирани като бежанци или колонисти. До средата на XIX век в никакъв документ не се споменава за гагаузи с името, което те днес носят.
А и в техния фолклор не са запазени спомени за анадолски произход, а напротив, много от тях се самоназовават българи. Тази теория не е била изгодна за съветската власт, която е целяла да създаде множество нации, „обединени“ от комунизма.
В подкрепа на теорията за българския произход на гагаузите говори и една легенда в село Българево, в която се разказва за 40 български девойки, които си сплели косите и се хвърлили в морето, за да се спасят от потурчване.
Според теорията за селджушко-турския произход гагаузите са наследници на селджушки турци и са се установили в Добруджа заедно с печенегите, узите и куманите, следвайки анадолеца Селджук Султан Кайкаус II (1236-1276). Тази теория напълно игнорира българското присъствие на Балканския полуостров.
В Бесарабия
Гагаузите са малцинство в Молдова и Украйна. В Молдова има автономен район Гагаузия. Турция провежда сериозна и последователна пропаганда за турцизиране на гагаузите в Молдова чрез подготовка на учители по турски език и литература, чрез обучение на гагаузи в Турция и на турци в Комратския университет.
Автономното териториално обединение (АТО) Гагауз ери (гагаузка земя) е основано през 1994 г. и в него живеят 190 000 души (от които 150 000 са гагаузи). Главен град на АТО е Комрат с население около 25 000 души. Официални езици в автономията са 3 – молдовски (румънски), гагаузки (книжовен вариант на турския диалект, на който разговарят гагаузите) и руски.
Най-употребяван е руският, който е език на администрацията, а също и на междунационалното общуване. Гагаузкият език се говори в селата, но дори и там гагаузите ползват руски. Румънският език е институционално регламентиран като официален в Молдова, но в Гагаузия е език на молдовското малцинство. Българският език в Гагаузия има статут на местен език и се изучава в училищата с български ученици.
Влиянието на Турция сред гагаузите е нееднозначен процес. Администрацията на гагаузката автономия се ползва с множество привилегии, предоставени от Турция: безплатно обучение на гагаузки младежи в Турция, професионални специализации, икономическа помощ, откриване на турски средни училища в Гагаузия и др.
В Молдова гагаузите са отделен народ и този процес е вече необратим. Формирането на тази идентичност е преминало през различни етапи на историята на гагузите – от преселението им в Бесарабия до наши дни. През ХIХ в. гагаузите са били българи, които говорят турски, и самите те не са имали нищо против да се наричат такива. С годините отсъствието на български език ги диференцира от останалите бесарабски българи.
Заслугата за отделянето на гагаузите от българите е комплексна. В края на ХIХ и началото ХХ в., когато гагаузите са селско и земеделско население без никаква интелигенция, двама свещеници от един и същ род, произлизащ от Шабла, но установил се в Чадър Лунга, поставят началото на гагаузката литература.
Първият от тях, Дмитрий Чакир, твърди, че гагаузите са българи, а вторият – Михаил Чакир, пише, че гагаузите не са българи. На основата на гагаузкото турско наречие се създава граматика и писменост и гагаузкият език се превръща в книжовен. Гагаузите се легитимират като една от многобройните тюркоезични народности на територията на СССР.
Днес гагаузите в Молдова са в ситуация да „продават“ своята идентичност и според изгодата са склонни да декларират български, турски или гръцки произход.
Макар да са свързани с Турция поради езиковата и културната общност, гагаузите в Молдова се смятат и свързани с България. Парламентът на Автономната република Гагауз ери обяви 24 май – Деня на славянската писменост и култура – за един от четирите национални празника на страната.
В университета в столицата Комрад се изучава българска филология, като с помощта на българското Министерство на образованието там работят и преподаватели от България, а студентите идват на стаж в България. Сред следващите в България студенти – българи от Бесарабия – има и гагаузи.
В България е трудно гагаузите да бъдат разгледани отделно етнографски, тъй като фолклорът им (както на турски, така и на български) и религиозните имритуали и обичаи са в много пряка връзка с тези на околните групи българи.
Исторически известни като земеделци и скотовъдци, по поминък не се различават от околното население. Участвали са и участват в обществения и политическия живот. След войните от началото на ХХ век заедно с бежанците българи от останали в други държави територии в България търсят приют и гагаузи.
Източник: Българи