ОССЕ: Това е недопустимо за страна, която иска да бъде член на европейското семейство
Само през последния месец в Украйна са били извършени над десет нападения над местни журналисти, съобщиха от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Представителят на организацията по въпросите на свободата на медиите Дуня Миятович в сряда се обърна със специална декларация към властите в Киев и предупреди за недопустимостта на подобна практика. Тя ги призова да осигурят нормални условия на работа и сигурност за живота на журналистите в страната и настоя също за бързо и ефективно разследване на случаите на насилие над представителите на медиите.
В ОССЕ обръщат внимание на факта, че в редица случаи те стават жертва на местните власти, които стигат до физическа разправа с журналистите, само и само да не допуснат публикуване на нелицеприятна информация. В побоищата често се включва и личната охрана на управниците. Отбелязва се, че при повечето от случаите полицията не само не защитава репортерите, но и сама прибягва до заплахи и пряко използване на сила. Така например, журналистка от местния печат в Полтава на 13 август бе пребита от кмета на града и негов заместник, защото искала да публикува информация за катастрофа с тяхно участие. Случаят бе потулен.
Редовна практика е образуваните по различни инциденти разследвания и дела да не водят до резултати. Често в кулоарите на самия украински парламент се иззема техника на репортерите и се изтриват записите им, открито им се отправят закани и заплахи да не печатат и излъчват определени материали. „Това е немислимо за страна, която се стреми към членство в европейското семейство. Ако украинските органи на реда и висши чиновници вместо да защитават журналистите, сами стават източник на заплаха за тяхната сигурност, това е много опасна практика”, заяви Миятович.
Пред особен риск са изправени чуждите — по-специално руските кореспонденти в Украйна и най-много на териториите на бойните действия в югоизточната част на страната, отбелязват в ОССЕ. От ноември 2013 г. досега в организацията са постъпили над 120 жалби с призив да се повлияе на киевските власти, за да бъдат защитени свободата на словото и правата на медиите.
От началото на гражданската война там са загинали петима кореспонденти — четирима руски и един италиански. Многобройни са инцидентите, в които представители на руски медии са отвличани, малтретирани и жестоко изтезавани. Последен е фрапиращият случай с фотокореспондента на МИА „Россия сегодня” Андрей Стенин, който работеше в Донецка област и от 5 август е в неизвестност. От МВР в Киев дълго не даваха никаква информация за неговата съдба, докато преди 10 дни обявиха, че е задържан от украинските органи за сигурност. След това бързо се отметнаха и заявиха, че всъщност нищо не им е известно. Не дадоха резултат и множеството призиви към властите, отправени от Москва и от редица международни хуманитарни и професионални журналистически организации. Майката на Андрей лично се обърна към Международния комитет на Червения кръст с молба за помощ в издирването му.
Прави впечатление, че навсякъде по света в райони на въоръжени конфликти, които обикновено са пряк резултат от външната политика на САЩ, журналистите са подложени на тормоз и висок риск за живота. В сряда светът бе потресен от зверската екзекуция на американския журналист Джеймс Фоули, когото ислямистите в Ирак обезглавиха пред камера. Екзекуторът се оказа британски наемник, приел исляма. Такива като него поданици на кралството имало над 500 сред ислямистите, воюващи в Ирак и Сирия. Докато те сееха смърт само в Сирия, бяха щедро подкрепяни от САЩ и Великобритания. Натрапва се паралелът между събитията в Ирак и Украйна: и на двете места братоубийствената война бе вдъхновена и субсидирана от САЩ и техните съюзници, и в армията на ислямистите, и в отрядите на нацисткия „Десен сектор” се сражават чужди наемници.
Последните думи на Джеймс Фоули, изречени пред камера преди да приеме мъченическата си смърт, звучат като назидание, предупреждение и изповед. Той призовава всички „да се изправят срещу моите истински убийци — хората в правителството на САЩ. Това, което се случва с мен, е резултат само от тяхното самодоволство и престъпност”. Той се обръща и към своя брат, който е военен летец: „Джон, аз умрях в деня, когато твоите колеги сипеха бомби тук и така подписаха смъртната ми присъда”. Финалът на прощалните му думи звучи като присъда: „Бих искал да живея още. Да имам надеждата отново да видя семейството си. Но корабът окончателно отплува. Единственото, което сега бих искал, е да не бях американец!”
в. „Русия днес“