Война и мит

Война и мит

Публикувано от:

Митовете за началото на Великата Отечествена война, въпреки сериозната дистанция между трагичната дата 22 юни 1941 година и търсещата истината съвременност, продължават да живеят. В първите дни на войната Сталин се затворил в Ближняя дача и безпаметно пил. “Телеграмите” на Зорге са фалшифицирани. Преди войната в ръководството на страната е действала „петата колона“… Съществуват ли документи, които могат да опровергаят или да потвърдят? Отговорите на тези въпроси журналистите на „Российская газета“ са получили от Руския държавен архив по социално-политическа история (РГАСПИ). Пръв в разговора за началото на войната се включил директорът на РГАСПИ Андрей Сорокин.

Андрей Сорокин: Митовете се появяват тогава когато историците или публицистите не могат да избегнат съблазънта да работят избирателно с историческите документи, което значително изкривява историята. А Архивът е доктор на тази изкривена история.

Съществува версия, че Сталин толкова е бил шокиран от началото на войната, че няколко дни не е ръководил държавата, затворил се в Ближняя дача в Кунцово и пиянствал. Потвърждават ли архивните източници това?

Юрий Сигачев, главен специалист в РГАСПИ: Ето документ – откъс от 21-28 юни 1941 година от Тетрадите (журналите) със записки на лицата, приети от Сталин в Кремъл. На сериозните историци е ясно, че хрушчовската версия за това, че Сталин седмица или месец се намирал в шок, не издържа никаква критика. В папката са записани всички посещения от 27 юли 1940 година до 14 октомври 1941 година.

Но няма дим без огън. След превземането на Минск от Вермахта на 28 юни, Сталин заедно с Молотов и Микоян ругаят в Генщаба Жуков за това, че няма връзка с войските… След това той заминал за Ближняя дача.Така че, може с точност да се твърди, че Йосиф Висарионович не е ръководил страната около денонощие и половина.

Кога се е случило това? Кога страната е останала без ръководство?

 Юрий Сигачев: Денонощие и половина – 29 и 30 юни. Домакинът, както го наричали неговите съратници, не канил никого. А на 30-и юни, по инициатива на Молотов и Берия, членовете на Политбюро пристигнали в Ближняя дача и там, както пише Микоян, заварили Сталин объркан. По мнение на Микоян, вождът решил, че искат да го изместят

Този ден се създава Държавният комитет по отбрана (ГКО). Съдейки по оригиналния документ, мобилизиралият силите си Сталин изискал от Маленков да напише необходим текст. След това те започнали да обсъждат написаното и да нанасят корекции. Решили, че постановлението трябва да бъде подписано не само от Сталин от името на ЦК на Совнаркома, но и от името на отсъстващия декоративен президент Калинин. За мястото на приемане на документа посочили Кремъл. Решили да признаят, че се е създало изключително сложна ситуация. Отбелязали, че нападението на врага е било вероломно. Тези и други дребни корекции Маленков веднага нанасял с прост молив в текста. Сталин предложил в трета точка думата „всички граждани“, а вместо думата “хозяйствени” написал “комсомолски”. Показателна е корекцията на Молотов, който думата “страна” със син молив заменил с “родина”.

Андрей Сорокин: Гледаш тези непредставителни странички, с текст от изключителна важност, и разбираш била ли е страната готова за война или не…Съвършено очевидно е, че когато държим в ръцете си документа, набързо написан на ръка, че висшето ръководство не е имало инструкции в случай на начало на военни действия.

Юрий Сигачев: Създаването на ГКО, решението за което е написано буквално на коляно, е резултат от продължилия едно денонощие и половина шок. Маленков, някъде в ъгъла на масата в малката столова, е нахвърлил този текст. Всичко това е ставало без стенографистки, помощници. Навярно, след това Маленков е продиктувал постановлението в редакцията на „Правда“ по телефона. Машинописният вариант е бил изготвен по-късно…

Докато става дума за „шока“ една седмица след като в четири часа сутринта, вероломно, без обявяване на война …“. Какво е правило ръководството на 22 юни? Защо по радиото е говорил Молотов , а не „първото лице“?

 Юрий Сигачев: Една от версиите е, че Сталин е имал изостряне на ларингита, затова той не можел да говори. Но това е съвсем друга история, не трябва да се смесва с „шока“ след падането на Минск.

На 22 юни в 3.15 Жуков е позвънил в Ближняя дача в Кунцево и съобщил, че са започнали бомбардировки. Сталин дал команда на Поскребишев да събере не само Политбюро , но и военните. И те се събрали в Кремълския дворец. Това точно е записано в Тетрадите (журналите) на лицата, приети от Сталин.

Андрей Сорокин: В 5.45 в дневника на дежурния виждаме първия запис за това, че в Кремълския кабинет на Сталин влиза цял ред другари. Това са Молотов, Берия, Тимошенко, Мехлис, Жуков…

Последното записване под номер 29 свидетелства за това, че Берия е влязъл при Сталин в 16.25 и излязъл след 20 минути.

След това Сталин си позволил да си почине известно време. В течение на денонощие и половина той си почивал…

То ест, ръководството на страната е било в паника… С какъв процент увереност може да се говори за това, че нападението върху Съветския Съюз е било неочаквано? Съществуват ли в архивите “телеграмите на Зорге”, където разузнавачът назовава точната дата на началото на войната ?

Юрий Сигачев: Те се пазят в РГАСПИ. Сталин е получавал информация по различни канали: и по дипломатически, и от военното разузнаване, и от НКВД…

В навечерието на войната са се разпространявали слухове за „петата колона“ в ръководството на страната, за вредителство и предателство в армията…

Юрий Сигачев: Когато четете документите на НКВД, трябва да разбирате, къде в тях са конструираните от работниците на ведомството военно-фашистките заговори, а къде е истината. И пред самата война, и по време на войната до 1943 година са продължавали да арестуват по показания от 1937-38 години. На 15 май 1941 година границата е пресечена от транспортния “Юнкерс”, а нашето ПВО не отреагирало. Арестували началника на управлението на противовъздушната отбрана Штерн, зам. наркома на отбраната Ричагов и много други. На 24 юни арестували жената на Героя на Съветския Съюз Павел Ричагов, известната пилотка Мария Нестеренко. На самия аеродрум…

Андрей Сорокин: Допълвайки тази картина, да си спомним, че на 23 юни по показания на военните, репресираните още през 1937 – 1938 година по обвинение в заговор и шпионаж, е бил арестуван замнаркома на отбраната Кирил Мерецков. А след това, как то е известно, е бил освободен и завършил войната с маршалско звание.

Ето интересна папка от личния фонд на Сталин. И в нея има документ със забележка „важно“ с характерния сталински почерк. Какво му се струва важно? Съвършено секретна справка със списък на арестуваните генерали… Въпросът за “петата колона” и всякакви шпиони не е просто важен, той е един от ключовите…

И Ленинград не е бил единственият град, където са гладували…

Андрей Сорокин: Купони за продоволствие в страната са съществували от юли 1941 година. От кореспонденцията на Микоян със Сталин узнаваме за глада в армията. Главното интендантско управление на Червената Армия в екстрен порядък решава въпроса за осигуряване с продоволствие войсковите части и болниците, разположени в Кировска област, критична ситуация в същата 1942 година се създава с продоволствието и фуража на Карелския и Калининския фронтове, където „има случаи на смърт от изтощение“. Аз държах в ръце писмото на секретаря на ЦК КП(б) на Естония, който се оплаква в центъра за състоянието с изхранването на естонската стрелкова дивизия“: “Хората силно са изтощени, няма храна…“.

Вие владеете страшна истина за войната. Да се върви към 70-годишния юбилей на Победата с такъв товар и да останеш патриот не е просто…

Андрей Сорокин: По моите представи, патриотизмът въобще не противоречи на знанието за трудните и тежки страници от историята на своята страна… Ако ние не знаем своите грешки, ако не ги анализираме, това не се нарича патриотизъм… Да, трудно ми е да примиря своето съзнание с тези грешки, които можеше и да ги няма. И жертвите биха били по-малко.

http://vseruss.ru/novosti/rossiya-1/Vojna-i-mif-16728