Вицепремиерът Ивайло Калфин даде интервю за „Комерсантъ” FM
– Господин Калфин, нека се опитаме да отделим отношенията между Русия и България от общата тоналност на отношенията на страната ви с Евросъюза? Как бихте определили тази тоналност?
– Тези отношения имат много дълга история и в тях има и православие, и славянска общност, има много неща, за които можем да говорим. Разбира се, имало е и различни периоди в тези отношения.
– Това е ясно. А сега?
– Смятам, че сега ние трябва да погледнем на отношенията между България и Русия в контекста на случващото се. Що се отнася до отношенията между хората, те са много добри. Напоследък обаче политическите отношения се усложниха. България е член на НАТО, член на Евросъюза, където споделя общи позиции. Винаги обаче съм мислел и мисля, че ролята на България е да търси възможности за взаимодействие не само на двустранна основа, а взаимодействие между Евросъюза, НАТО и Русия.
– Може би в този смисъл България предприема някакви конкретни стъпки в рамките на ЕС? Неотдавна например Путин беше в Унгария и унгарските власти — не зная доколко декларативни или реални са действията им — но те последователно, методично говориха за несъгласието си с линията и позицията на Евросъюза. Те се опитват по някакъв начин, доколкото е възможно, да се противопоставят или да предложат алтернативен вариант.
– Алтернативни варианти се предлагат във формата на Евросъюза, тъй като там всички решения се вземат единодушно. И ако Унгария е имала някакви различни мисли, това е станало със сигурност в Съвета на Евросъюза, а не на срещата с руския президент. Аз смятам, че не само България, а и други членки на Евросъюза се надяват, че този труден период ще премине колкото се може по-лесно и по-бързо.
– Каква е вашата прогноза, доколко бързо може да мине този сложен период?
– Разбира се, формално всичко зависи, и вие знаете това, от Минските договорености, от процеса в Украйна.
– Тоест, ако ОССЕ потвърди и документира изтеглянето на тежката техника, това ще бъде първата малка стъпка този период да стане по-кратък?
– Да, това е първа стъпка, която е много важна.
– Доколко за страна като България са болезнени руските контрасанкции? Усещат ли се те?
– Доста се усещат. Конкретно за България — преди 25 години ние загубихме големия съветски пазар, а българските хранителни продукти бяха много познати в Русия. След това заради нашата собствена политика ние загубихме този пазар. През последните години мнозина предприемачи се стараят да се завърнат на този пазар. Всички тези усилия, инвестиции, които те правят, за да се завърнат на руския пазар, трябва да имат перспектива — какво ще стане през следващата година, какво ще стане в бъдеще — това е най-главното, според мен — и за двете страни. Санкциите се отразяват отрицателно. В България се появиха много евтини хранителни продукти.
– Които бяха предназначени за износ?
– Които не заминаха за Русия, а останаха в България, тъй като Русия затвори пазара си.
– Тоест — за потребителя е добре, а за производителя — лошо.
– Да, смятам, че производителят е най-главен в икономиката.
– Ако позволите, ще се завърна към позицията на Евросъюза, към, така да се каже, фронта срещу Русия. Искам все пак да разбера как изглежда тази позиция. Разбирам, че в ЕС всички решения се вземат с консенсус и все пак ми е много интересно. Навярно там все пак има някаква процедура на дискусии, полемика, обсъждане?
– Разбира се.
– Слава Богу! А как изглежда позицията на България? Как е артикулирана тя? Посочете ми идеологическата позиция на България за ситуацията между ЕС и Русия.
– Всички дискусии се водят до приемане на общо решение.
– Разбира се.
– Когато има общо решение, тогава позициите на всички страни-членки стават единни. Аз бих искал, и дори бих искал да променя тона, да говоря за края на санкциите и положителното развитие в Украйна. Българската позиция се различава, много е различна в сравнение с останалите. Онова, което става сега в Украйна, трябва да утихне, всички военни действия да спрат и да започне процес, който да урегулира всички отношения там.
– Обществеността на Запад, не коментирам дали това е справедливо или не, е твърдо убедена, че Русия е агресор, който е нахлул в Украйна и се опитва да отхапе още едно късче от нея и т. н. Цялата тази пропагандистка истерия ни е много позната, а също така сме добре запознати и с контрапропагандата. Какво мисли общественото мнение в България за това противопоставяне?
– Смятам, че в България много важен въпрос, който се обсъжда относно Украйна е териториалната цялост, тъй като на Балканите този въпрос е много болезнен. Ще кажете сигурно за прецедента в Косово?
– Ще кажа.
– Тогава имаше и прецедент с руската позиция. Тогава Русия не беше съгласна с отделянето на Косово.
– Да, и кой я послуша?
– Тогава не бива да използвате същия аргумент, с който вие не бяхте съгласни. Проблемът обаче е, че аз не бих правил конкретни паралели между онова, което стана в Косово и ставащото в Украйна. За нас мирното съществуване, отчитайки териториалната цялост на държавата, е много важно. Така е за всяка държава на Балканите.
– Историческият опит, историческата памет на България, на Сърбия например, показват, че от страна на Русия не бива да се очакват проблеми. Този опит не ви ли помага да усетите сегашната ситуация или този исторически опит вече не е актуален?
– Не мисля, че има някаква опасност от страна на Русия, която да заплашва България.
– Тогава какъв е проблемът? В общия принцип?
– Проблемът е в общия принцип. Членувайки в Евросъюза и имайки отношения с Русия, ставащото в Украйна — това има значение, но не бих казал, че е заплаха за Европейския съюз.
– Преди интервюто един от хората, които ви придружаваха, ни напомни защо 3 март е национален празник на България — Денят на Освобождението от османско иго. Ако цитирам правилно вашия колега, границите на България тогава са били определени в границите на историческата етническа общност. Нали така?
– Това беше в Сан Стефано, но след това имаше Берлински конгрес…
– Значи, етническата общност все пак има право на съществуване.
– Не подкрепям това. Има българи, които живеят в чужбина, има етнически българи в Молдова, в Украйна, в Сърбия, в Република Македония. Това не означава, че ние трябва да развиваме онова, което развиваха всички държави на Балканите — велики амбиции, великобългарски, великоалбански, великоюгославски, великосръбски. Това не помага на живота в ХХІ век.
– Казвате, че един от важните положителни фактори за привличане на руски туристи в България са традиционно добрите отношения на българите с руснаците?
– Точно така.
– Има обществена организация, която е пресметнала броя на осквернените паметници от бившия СССР в различни европейски страни. На първо място, разбира се, е Украйна, след нея естествено следват прибалтийските страни. След това идва Полша, а след това — България. Статистиката изглежда така: седем вандалски акта, сред последните –когато неизвестни обляха с червена боя гробницата на съветските воини-освободители в квартал Лозенец. В нощта срещу 23 февруари в центъра на София боядисаха с цветовете на украинското знаме Паметника на Съветската армия. Едва беше запазен от събаряне световноизвестният Паметник „Альоша”. Какво мислите по този въпрос.
– Стои си Альоша!
– Стои, но едвам устоя. Искаха ли да го съборят?
– Искаха, но не можаха. В центъра на София Паметникът на Съветската армия също си стои.
– Обляха ли го?
– Да. В България има хиляди паметници и от Руско-турската война, от Втората световна война и тези паметници са запазени. Полагат се усилия и от страна на различни организации, неправителствени, които се грижат за поддръжката на тези паметници. Паметникът на Съветската армия в центъра на София беше боядисан няколко пъти.
– Вие смятате, че това е целенасочена антируска акция?
– Онези, които са направили това, казват че са performing art. Между другото, веднага, когато извършат това, след тях доброволци почистват паметника. Винаги съм бил внимателен със статистиката. В България има 1500 руски паметници.
– 1500? Това е много.
– Да, има много малки селца, където има паметници и от Руско-турската война, и от Втората световна война… И те са запазени. Към тях отношението е уважително. Има много улици, носещи имена на руски генерали. Паметникът на Александър ІІ е срещу българския парламент.
– На Александър ІІ?
– Да. Храм-паметникът „Александър Невски” е най-големият православен храм на Балканите, който е от другата страна на Народното събрание. Така че не бих казал, че ние имаме някакво антируско отношение, което да се проявава към паметниците.
– Правилно ли ви разбрах, че не може да се каже, че това са антируски акции? Какво е тогава? Просто хулиганство?
– Да, това е хулиганство, мисля, че това е точната дума.
– Бихте ли коментирали — виждате ли опасност от преразглеждане на резултатите от Втората световна война? Дали това е руски комплекс или европейско намерение?
– Мисля, че Втората световна война е пример, който трябва да се помни и от него да се извличат уроци. Тя беше резултат от Първата световна война, когато онези, които загубиха, поискаха да си възстановят загубеното. Тогава ситуацията в Европа помогна на Хитлер да получи тази възможност. Трябва да се стремим по всякакъв начин да избегнем повторението на този урок. За мен всички факти са ясни. И онова, което доведе до Втората световна война, ние трябва да избегнем — разделението на Европа, суперамбициите, противопоставянето. Трябва да правим обратното.
– Бихте ли ми отговорили кой победи във Втората световна война?
– Антихитлеристките, антифашистките сили и Съветският съюз. СССР беше водещ сред тях.
– Това е правилен отговор, не — това е приятен отговор.
– Ако отидете в Нормандия, там има много интересен музей на дебаркирането, където са събрани различни униформи — чешки, гръцки и пр., снимки с англичани и американци. Там не се говори нито дума за ролята на Съветския съюз…
– Политическите отношения между Русия и ЕС влияят ли според вас на отношението на българите към руснаците?
– Отношението на българите към руснаците съществува много, много дълго — векове, така че…
– И не се променя?
– Политическата конюнктура сигурно има някакво влияние, но то не е толкова голямо. Има фундаментални причини и основания за тези отношения.
Със съкращения от „КоммерсантЪ” FM