България търси възможности за взаимодействие между ЕС, НАТО и Русия

Вицепремиерът Ивайло Калфин даде интервю за „Комерсантъ” FM 

– Госпо­дин Кал­фин, нека се опи­таме да отде­лим отноше­ни­ята между Русия и Бълга­рия от общата тонал­ност на отноше­ни­ята на стра­ната ви с Евро­съюза? Как бихте опре­де­лили тази тоналност?

– Тези отноше­ния имат много дълга исто­рия и в тях има и пра­во­сла­вие, и сла­вян­ска общ­ност, има много неща, за които можем да гово­рим. Раз­бира се, имало е и раз­лични пери­оди в тези отношения.

– Това е ясно. А сега?

– Смя­там, че сега ние трябва да поглед­нем на отноше­ни­ята между Бълга­рия и Русия в кон­тек­ста на случ­ващото се. Що се отнася до отноше­ни­ята между хората, те са много добри. Напо­следък обаче поли­ти­че­с­ките отноше­ния се услож­ниха. Бълга­рия е член на НАТО, член на Евро­съюза, където спо­деля общи позиции. Винаги обаче съм мислел и мисля, че ролята на Бълга­рия е да търси възмож­но­сти за вза­и­мо­действие не само на дву­странна основа, а вза­и­мо­действие между Евро­съюза, НАТО и Русия.

– Може би в този сми­съл Бълга­рия предпри­ема няка­кви кон­кретни стъпки в рам­ките на ЕС? Неот­давна напри­мер Путин беше в Унга­рия и унгар­ските вла­сти — не зная доколко декла­ра­тивни или реални са действи­ята им — но те после­до­ва­телно, мето­дично гово­риха за несъгла­си­ето си с лини­ята и позици­ята на Евро­съюза. Те се опит­ват по няка­къв начин, докол­кото е възможно, да се про­ти­вопо­ста­вят или да пред­ложат алтер­на­ти­вен вариант.

– Алтер­на­тивни вари­анти се пред­лагат във формата на Евро­съюза, тъй като там всички реше­ния се вземат еди­но­душно. И ако Унга­рия е имала няка­кви раз­лични мисли, това е ста­нало със сигур­ност в Съвета на Евро­съюза, а не на срещата с рус­кия пре­зи­дент. Аз смя­там, че не само Бълга­рия, а и други членки на Евро­съюза се надя­ват, че този тру­ден период ще премине кол­кото се може по-​лесно и по-​бързо.

– Каква е вашата прогноза, доколко бързо може да мине този сложен период?

– Раз­бира се, формално всичко зависи, и вие зна­ете това, от Мин­ските дого­во­ре­но­сти, от процеса в Украйна.

– Тоест, ако ОССЕ потвърди и докумен­тира изтег­ля­нето на теж­ката тех­ника, това ще бъде пър­вата малка стъпка този период да стане по-​кратък?

– Да, това е първа стъпка, която е много важна.

– Доколко за страна като Бълга­рия са болез­нени рус­ките кон­тра­санкции? Усещат ли се те?

– Доста се усещат. Кон­кретно за Бълга­рия — преди 25 години ние загу­би­хме големия съвет­ски пазар, а българ­ските хра­ни­телни про­дукти бяха много познати в Русия. След това заради нашата соб­ствена поли­тика ние загу­би­хме този пазар. През послед­ните години мно­зина предпри­е­мачи се стараят да се завър­нат на този пазар. Всички тези уси­лия, инве­стиции, които те пра­вят, за да се завър­нат на рус­кия пазар, трябва да имат пер­спек­тива — какво ще стане през след­ващата година, какво ще стане в бъдеще — това е най-​главното, спо­ред мен — и за двете страни. Санкци­ите се отра­зя­ват отрица­телно. В Бълга­рия се появиха много евтини хра­ни­телни продукти.

– Които бяха пред­на­зна­чени за износ?

– Които не зами­наха за Русия, а оста­наха в Бълга­рия, тъй като Русия затвори пазара си.

– Тоест — за потре­би­теля е добре, а за про­из­во­ди­теля — лошо.

– Да, смя­там, че про­из­во­ди­те­лят е най-​главен в икономиката.

– Ако поз­во­лите, ще се завърна към позици­ята на Евро­съюза, към, така да се каже, фронта срещу Русия. Искам все пак да раз­бера как изглежда тази позиция. Раз­би­рам, че в ЕС всички реше­ния се вземат с кон­сен­сус и все пак ми е много инте­ресно. Навярно там все пак има няка­ква проце­дура на дис­ку­сии, полемика, обсъждане?

– Раз­бира се.

– Слава Богу! А как изглежда позици­ята на Бълга­рия? Как е арти­ку­ли­рана тя? Посо­чете ми идео­логи­че­с­ката позиция на Бълга­рия за ситу­аци­ята между ЕС и Русия.

– Всички дис­ку­сии се водят до при­емане на общо решение.

– Раз­бира се.

– Когато има общо реше­ние, тогава позици­ите на всички страни-​членки ста­ват единни. Аз бих искал, и дори бих искал да променя тона, да говоря за края на санкци­ите и положи­тел­ното раз­ви­тие в Украйна. Българ­ската позиция се раз­ли­чава, много е раз­лична в срав­не­ние с оста­на­лите. Онова, което става сега в Украйна, трябва да утихне, всички военни действия да спрат и да започне процес, който да урегу­лира всички отноше­ния там.

– Обще­стве­но­стта на Запад, не комен­ти­рам дали това е спра­вед­ливо или не, е твърдо убе­дена, че Русия е агре­сор, който е нахлул в Украйна и се опитва да отхапе още едно късче от нея и т. н. Цялата тази про­паган­дистка исте­рия ни е много позната, а също така сме добре запо­знати и с кон­трапро­паган­дата. Какво мисли обще­стве­ното мне­ние в Бълга­рия за това противопоставяне?

– Смя­там, че в Бълга­рия много важен въпрос, който се обсъжда относно Украйна е тери­то­ри­ал­ната цялост, тъй като на Бал­ка­ните този въпрос е много болез­нен. Ще кажете сигурно за преце­дента в Косово?

– Ще кажа.

– Тогава имаше и преце­дент с рус­ката позиция. Тогава Русия не беше съгласна с отде­ля­нето на Косово.

– Да, и кой я послуша?

– Тогава не бива да използ­вате същия аргумент, с който вие не бяхте съгласни. Про­блемът обаче е, че аз не бих пра­вил кон­кретни пара­лели между онова, което стана в Косово и ста­ващото в Украйна. За нас мир­ното съще­ству­ване, отчи­тайки тери­то­ри­ал­ната цялост на държа­вата, е много важно. Така е за всяка държава на Балканите.

– Исто­ри­че­ският опит, исто­ри­че­с­ката памет на Бълга­рия, на Сър­бия напри­мер, показ­ват, че от страна на Русия не бива да се оча­к­ват про­блеми. Този опит не ви ли помага да усе­тите сегаш­ната ситу­ация или този исто­ри­че­ски опит вече не е актуален?

– Не мисля, че има няка­ква опас­ност от страна на Русия, която да заплашва България.

– Тогава какъв е про­блемът? В общия принцип?

– Про­блемът е в общия принцип. Чле­ну­вайки в Евро­съюза и имайки отноше­ния с Русия, ста­ващото в Украйна — това има зна­че­ние, но не бих казал, че е заплаха за Европе­йския съюз.

– Преди интер­вюто един от хората, които ви при­дружа­ваха, ни напомни защо 3 март е наци­о­на­лен праз­ник на Бълга­рия — Денят на Осво­бож­де­ни­ето от осман­ско иго. Ако цити­рам пра­вилно вашия колега, гра­ниците на Бълга­рия тогава са били опре­де­лени в гра­ниците на исто­ри­че­с­ката етни­ческа общ­ност. Нали така?

– Това беше в Сан Стефано, но след това имаше Бер­лин­ски конгрес…

– Значи, етни­че­с­ката общ­ност все пак има право на съществуване.

– Не под­крепям това. Има българи, които живеят в чуж­бина, има етни­че­ски българи в Мол­дова, в Украйна, в Сър­бия, в Репуб­лика Маке­до­ния. Това не озна­чава, че ние трябва да раз­ви­ваме онова, което раз­ви­ваха всички държави на Бал­ка­ните — велики амбиции, вели­кобългар­ски, вели­ко­ал­бан­ски, вели­коюго­слав­ски, вели­ко­сръб­ски. Това не помага на живота в ХХІ век.

– Каз­вате, че един от важ­ните положи­телни фак­тори за при­в­ли­чане на руски тури­сти в Бълга­рия са тра­дици­онно добрите отноше­ния на бълга­рите с руснаците?

– Точно така.

– Има обще­ствена орга­ни­за­ция, която е пре­смет­нала броя на осквер­не­ните памет­ници от бившия СССР в раз­лични европе­йски страни. На първо място, раз­бира се, е Украйна, след нея есте­ствено след­ват при­бал­тийските страни. След това идва Полша, а след това — Бълга­рия. Ста­ти­сти­ката изглежда така: седем ван­дал­ски акта, сред послед­ните –когато неиз­вестни обляха с чер­вена боя гроб­ницата на съвет­ските воини-​освободители в квар­тал Лозе­нец. В нощта срещу 23 фев­ру­ари в центъра на София бояди­саха с цве­то­вете на укра­ин­ското знаме Памет­ника на Съвет­ската армия. Едва беше запа­зен от съба­ряне све­тов­но­из­вест­ният Памет­ник „Альоша”. Какво мислите по този въпрос.

– Стои си Альоша!

– Стои, но едвам устоя. Искаха ли да го съборят?

– Искаха, но не можаха. В центъра на София Памет­ни­кът на Съвет­ската армия също си стои.

– Обляха ли го?

– Да. В Бълга­рия има хиляди памет­ници и от Руско-​турската война, от Вто­рата све­товна война и тези памет­ници са запа­зени. Полагат се уси­лия и от страна на раз­лични орга­ни­за­ции, непра­ви­тел­ствени, които се грижат за под­дръж­ката на тези памет­ници. Памет­ни­кът на Съвет­ската армия в центъра на София беше бояди­сан няколко пъти.

– Вие смя­тате, че това е целе­на­со­чена анти­руска акция?

– Онези, които са напра­вили това, каз­ват че са performing art. Между другото, вед­нага, когато извършат това, след тях доб­ро­волци почистват памет­ника. Винаги съм бил внима­те­лен със ста­ти­сти­ката. В Бълга­рия има 1500 руски паметници.

– 1500? Това е много.

– Да, има много малки селца, където има памет­ници и от Руско-​турската война, и от Вто­рата све­товна война… И те са запа­зени. Към тях отноше­ни­ето е уважи­телно. Има много улици, носещи имена на руски гене­рали. Памет­ни­кът на Алек­сандър ІІ е срещу българ­ския парламент.

– На Алек­сандър ІІ?

– Да. Храм-​паметникът „Алек­сандър Нев­ски” е най-​големият пра­во­сла­вен храм на Бал­ка­ните, който е от другата страна на Народ­ното събра­ние. Така че не бих казал, че ние имаме няка­кво анти­руско отноше­ние, което да се про­явава към паметниците.

– Пра­вилно ли ви раз­брах, че не може да се каже, че това са анти­руски акции? Какво е тогава? Про­сто хулиганство?

– Да, това е хулиган­ство, мисля, че това е точ­ната дума.

– Бихте ли комен­ти­рали — виждате ли опас­ност от пре­разглеж­дане на резул­та­тите от Вто­рата све­товна война? Дали това е руски комплекс или европе­йско намерение?

– Мисля, че Вто­рата све­товна война е при­мер, който трябва да се помни и от него да се извли­чат уроци. Тя беше резул­тат от Пър­вата све­товна война, когато онези, които загу­биха, поис­каха да си въз­ста­но­вят загу­бе­ното. Тогава ситу­аци­ята в Европа помогна на Хит­лер да получи тази възмож­ност. Трябва да се стремим по вся­ка­къв начин да избег­нем повто­ре­ни­ето на този урок. За мен всички факти са ясни. И онова, което доведе до Вто­рата све­товна война, ние трябва да избег­нем — раз­де­ле­ни­ето на Европа, суперам­бици­ите, про­ти­вопо­ста­вя­нето. Трябва да пра­вим обратното.

– Бихте ли ми отго­во­рили кой победи във Вто­рата све­товна война?

– Анти­хит­ле­рист­ките, анти­фашист­ките сили и Съвет­ският съюз. СССР беше водещ сред тях.

– Това е пра­ви­лен отго­вор, не — това е при­я­тен отговор.

– Ако оти­дете в Норман­дия, там има много инте­ре­сен музей на дебар­ки­ра­нето, където са събрани раз­лични униформи — чешки, гръцки и пр., снимки с англи­чани и аме­ри­канци. Там не се говори нито дума за ролята на Съвет­ския съюз…

– Поли­ти­че­с­ките отноше­ния между Русия и ЕС влияят ли спо­ред вас на отноше­ни­ето на бълга­рите към руснаците?

– Отноше­ни­ето на бълга­рите към рус­наците съще­ствува много, много дълго — векове, така че…

– И не се променя?

– Поли­ти­че­с­ката конюнк­тура сигурно има няка­кво вли­я­ние, но то не е тол­кова голямо. Има фун­дамен­тални при­чини и осно­ва­ния за тези отношения.

Със съкраще­ния от „Коммер­сантЪ” FM