Руският Кавказ в картините на художниците

Кавказките планини са Алпите за руснаците. Те разпалват въображението на много художници и поети.

„Снежни върхове и ледници, понякога изгубени в движещи се маси от облаци, понякога ослепително блестящи на синьото небе, клисури, пропасти, скали, озарени от кървавия блясък на залеза, степни подножия, като гигантски застинали вълни, обрасли с азалии“, пише за Северен Кавказ художникът Аполинарий Васнецов.

Колегата му Борис Кустодиев също споделя впечатленията си от Кавказката планина: „Излизаш на реката, в далечината има планини с бели змии по върховете – това е сняг; отдолу – плътна гора от чинари, дъбове с храсти от червен рододендрон и до болка ароматни азалии, отдолу – по разноцветни камъни текат ручеи…“.

Руснаците идват в Кавказ в началото на XVIII в. и защитават правото си на тези земи през следващите два века в многобройни войни срещу Османската империя и Иран. Освен това съпротива оказват и местни племена, които понякога успяват да създадат мощни коалиции и да издигнат силни лидери, като например лидера на така наречения Севернокавказки имамат – имам Шамил.

Войната срещу горците от Северен Кавказ продължава почти половин век, като завършва като цяло в средата на 1860-те. Често художниците се изпращат при руските войски, за да уловят в картините си не само красивата природа на региона, но и жестоки съдбоносни събития.

Иван Айвазовски. Изглед към Кавказ с Казбек в далечината, 1868

Франц Рубо. Казаци край планинска река, 1892

Архип Куинджи. Дариалското дефиле, 1890

Третяковска галерия/Свободни източници

Василий Верешчагин. Планината Казбек, 1897-1898

Руски музей, Санкт Петербург/Свободни източници

Александър Киселев. Гора в планината, 1890

Свободни източници

Григорий Гагарин. Летен лагер на Нижегородския драгунски полк близо до Кара-Агач, 1840

Руски музей, Санкт Петербург/Свободни източници

Лев Лагорио. В планините на Кавказ, 1879

Харковски художествен музей/Свободни източници

Константин Филипов. Кавказки конник, 1800

Свободни източници

Григорий Гагарин. Пресяване на зърно в Северен Кавказ, 1840

Свободни източници

Арсений Мешчерски. Планинска пътека. 1887

Свободни източници

Александър Киселев. В планините на Кавказ. 1906

Свободни източници

Григорий Гагарин. Битката между руските войски и черкезите при Ахатла на 8 май 1841 г., 1841-1842

Свободни източници

Михаил Лермонтов. Пятигорск, 1837-1838

Свободни източници

Лев Лагорио. Планинско езеро, 1852

Калужски художествен музей/Свободни източници

Полидор Бабаев. Щурм на укреплението на Ахти, 1860

Дагестански художествен музей „П.С. Гъмзатов“/Свободни източници

Иван Айвазовски. Край бреговете на Кавказ, 1885

Държавна Третяковска галерия/Свободни източници

Иля Занковски. Мразовито утро, 1880

Свободни източници

Михаил Лермонтов. Кавказка гледка. Елбрус при изгрев слънце. 1837-1838

Свободни източници

Григорий Гагарин. Среща на генерал Клуги фон Клугенау с Шамил през 1837 г. 1849

Държавна Третяковска галерия/Свободни източници

Иван Александровски. Изглед към Гуниб, 1859

Свободни източници

Юджийн Лансере. Кавказки натюрморт, 1918

Държавен художествен музей на Република Татарстан, Казан/Свободни източници

Константин Филипов. Селска кавказка сцена, 1850

Свободни източници

Иван Айвазовски. Кавказките планини. Изглед от Каранайските планини към Темир-Хан-Шура, на Каспийско море, 1869

Ярославки художествен музей/Свободни източници

Константин Коровин. В Кавказ. Седящи горци, 1889

Държавна Третяковска галерия/Свободни източници

Теодор Горшелт. Нападение на укрепленията на Гуниб, 1867

Свободни източници

Пьотър Грузински. Напускане на планинското село при приближаването на руските войски, 1872

Лев Лагорио. Кавказкият пролом, 1893

Държавна Третяковска галерия/Свободни източници

Иван Айвазовски. Дариалското дефиле в лунна нощ, 1868

Национална галерия на Армения, Ереван/Свободни източници

Саид-Хусеин Бицираев. Стари хора, 1988

Музей на Мемориалния комплекс на Славата

Леми Абаев. Зикр, 1991

Източник:

https://telegra.ph/Ruskiyat-Kavkaz-v-kartinite-na-hudozhnicite-03-18

error: Съдържанието ни е авторско!