„Война, предприета в името на идеи, на висши и великодушни принципи, а не заради материален интерес и лакомо завладяване , е полезна”
Преди две седмици се чуваха възгласи: „Война! Обявена е война!”. „Ще има ли война?” – питаха веднага други. „Обявена е, обявена е!” – отговаряха им. „Да обявена е, но ще има ли?” – продължаваха онези да питат. . .
„Русия! Как може тя, как смее? Готова ли е? Готова ли е вътрешно, морално, не само материално? Оттатък е Европа, лесно е да се каже Европа! А Русия, какво е това Русия? И да се реши на такава стъпка?”
Но народът вярваше , че е готов за нова, обновяваща и велика стъпка. Самият народ се надигаше на война, с Царя начело. Когато се чу царското слово, народът се стече към църквите. И така е по цялата руска земя.Когато четяха царския Манифест, хората се кръстеха и всички си честитяха войната. Видяхме го с очите си, чухме го и всичко това се случваше дори тук, в Санкт Петербург. . . селяните по места жертват кой колкото може пари, каруци и изведнъж тези хиляди хора, като един, възкликнаха: „Какви пари, какви каруци, всички ще отидем да се бием!”. Тук, в Санкт Петербург, има хора, които даряват за ранените и болни воини, дават по няколко хиляди и отказват да запишат имената им. Такива случаи има много, ще има десетки хиляди такива случаи, с тях няма да удивиш никого.Те означават само, че целият народ се е надигнал в името на истината, за свято дело, че целият народ се е вдигнал и поел на война…
Тази война е нужна и на нас самите, не само заради „братята славяни”, измъчвани от турците. Надигаме се ние и за собственото си спасение…
Трябва да сме готови на всичко. Какво пък, ако предположим дори най-лошия, най-невъзможно лошия изход от започналата война, то макар много ужасни неще да се случат, вече до смърт омръзналите прежни тегоби да понесем, колосът все пак не ще бъде разклатен и рано или късно ще вземе своето изцяло.Това не е само надежда, това е пълна увереност и в тази невъзможност да се разклати колосът е цялата ни сила пред Европа, където сега почти всички се страхуват, че ще се разтресе старият им дом и таваните ще рухнат върху тях. Нашият народ е този колос. И началото на сегашната народна война, и предшестващите я обстоятелства само нагледно показаха на всички, които умеят да виждат, пълното единство на народа, нашата чистота и до каква степен не докосна народните сили онова разложение, което разяде умниците наши. . .Действително, ние сме бедни – да, ние сме жалки в много отношения – така е, при нас наистина има толкова много лоши неща, че умникът, особено ако е наш „умник”, не би могъл да „изневери” на себе си и не би могъл да не възкликне: „Свърши Русия и няма какво да съжаляваме!”. Тези именно дълбоки мисли на нашите умници обиколиха Европа, най-вече чрез европейските кореспонденти, които се втурнаха насам в навечерието на войната да ни изучат на място, да ни оценят със своите европейски възгледи и да измерят силите ни по европейските си мерки…И убягна от погледа им народната сила, народният дух и новината, че загива Русия, че Русия е нищо и в нищо ще се превърне, обиколи Европа. Трепнаха сърцата на изконните ни врагове и ненавистници, които дразним вече два века в Европа. . . повярваха твърде много в гибелта и незначителността на Русия и най-важното не видяха. Не видяха те целия руски народ като жива сила, не видяха колосалния факт – единението на Царя и неговия народ!…Именно в това е главната ни сила – те изобщо не разбират Русия, не разбират нищо от Русия! Те не знаят, че нищо на света не може да ни победи, че можем, навярно, да губим битки но въпреки всичко ще останем непобедими именно поради единството на нашия народен дух и народностно съзнание. Че ние не сме Франция, която е цялата в Париж, че не сме Европа, която зависи изцяло от борсите на своята буржоазия и от „спокойствието” на своите пролетарии, купувано с вече последни усилия на тамошните правителства и то само за момента…Не разбират тези добри люде, че у нас, в нашата необозрима и особена, във висша степен неприличаща на Европа страна, дори военната тактика (еднаква за всички!) може да бъде съвсем различна от европейската тактика – пари и организирани според правилата шестстотинхилядни военни нашествия могат да се препънат в нашата земя и да се натъкнат на нова и неведома за тях сила, основите на която лежат в природата на безкрайната руска земя и всеобединяващия руски дух…
Разбира се, в такава сила би се разбила цяла Европа вкупом, защото за такава война няма да й стигнат нито пари, нито единна организация…
Със съкращения.
Източник: книга „Тук се създава народът на бъдещето. Руски спомени за българите и България – края на XIX – началото на XX век”, издателство СИНЕВА