Московските Сандуновски бани – легендарните бани, посещавани от Толстой и Чехов

Сандуните са главните градски бани с двестагодишна история. Хората идват тук, не само за физическо, но и за естетическо удоволствие.

„Наистина е невероятно изживяване! Външността не разкрива какво се крие вътре. След като влезете вътре, ще бъдете потопени в грандиозно руско изживяване. Удивителен руски грандомански стил с невероятен декор от историческата епоха“, – така говорят днес за Сандуновските бани или просто Сандуните. И точно такова впечатление правят те от самото им откриване през 1808 година.

Всичко в тях е оборудвано на най-високо ниво, а интериорът е сравняван с този в дворец. Но това, което не е маловажно, въпреки високопоставените и видни гости – от официални лица и Лев Толстой до великите князе на династия Романови, е, че мястото никога не е било само за аристокрацията, обикновените хора също идват тук да се къпят.

Баня за царски диаманти

Сандуновските бани са кръстени на своите основатели, придворните театрални актьори Сила Сандунов и Елизавета Уранова. Императрица Екатерина II е голям почитател на творчеството им и когато двойката се жени, тя им подарява луксозно диамантено колие.

Сандунов отваря собствен бизнес в Москва, за да подобри финансовото състояние на семейството. Той спестява пари от актьорската заплата, продава подаръка от императрицата и харчи цялата сума за закупуване на земя в близост до Болшой театър и Кремъл. Първоначалните му планове са да построи магазини или жилищен квартал, но в крайна сметка изборът му е да направи бани.

До 1808 г. баните са готови и „цяла Москва се изсипва в тях“. „От деня на откриването си Сандуновските бани се превръщат в център на обществения живот на столицата, нещо като английски клуб за благородници и поликлиника за обикновените хора“, пише Гиляровски в „Москва и московчани“.

Всяко съсловие в Сандуните има собствена баня. Хората със средства отиват в „благородния“ отдел за 5 рубли. Работниците и бедните – в „простонародните“ за 5 копейки. Водата, топлината и парата са същите, само обстановката е различна.

Удобствата за дворяните са нечувани за времето си. Ако по-рано в баните съществуват само условни прегради, разделящи мъжете и жените, сега банята е разделена на мъжка и женска част – нововъведението на Сандунов. За благородниците са направени отделни стаи с меки дивани, чисти чаршафи, огледални съблекални, сребърни мивки и добре обучена прислуга. И тъй като става прекалено хубаво да се прекарва време там, скоро съблекалните се превръщат в клуб. В баните се срещат литературният и политическият елит. Александър Пушкин, Лев Толстой и Антон Чехов, които живеят в съседство, обичат да ходят и да се парят в Сандуните.

„Цар баня“

През XIX век Сандуните няколко пъти сменят собствениците си, но с минаване на времето те западат. За баните все още работи добрата им репутация, но те бързо губят популярност – в Москва започват да се появяват по-модерни комплекси.

В края на века Сандуните стават собственост на Вера Фирсанова, дъщеря на един от най-богатите московски бизнесмени Иван Фирсанов. Съпругът ѝ Алексей Ганецки убеждава наследницата да инвестира сериозно в „развалините“ и да направи на тяхно място „дворец за бани, какъвто Москва още не е виждала и няма да види“. От този момент Сандуните заживяват втори живот.

Планът за реконструкцията е грандиозен. Гонецки отива в Турция и Ирландия, за да се учи от чуждия опит. Той наема един от най-добрите виенски архитекти от онова време – Борис Фрайденберг – и донася най-добрите материали за украса на „двореца“: мрамор и гранит от Италия и Норвегия, различни плочки от Швейцария и Англия. Специално за Сандуните те построяват собствена електростанция, едва третата в Москва по това време, а водата се доставя през американски водни филтри.

Новите Сандуни отварят врати отново през 1896 г. и „половин Москва“ идва да види това величие. Определено наистина има какво да се види. Арабски двор, мавританска зала, готическа зала, ирландска и руска парна баня, античен басейн, мазилка и мраморни стълби, статуи и златни стенописи – всичко това може да се конкурира с богатите имения на руските благородници.

След тази реконструкция Сандуните отново се връщат в първа лига. Оперният певец Фьодор Шаляпин, който редовно ходи там, ги нарича „Цар баня“ и е прав –дори великите князе на Романови идват тук, за да си вземат парна баня.

Кой ходи в Сандуновските бани сега

С идването на власт на комунистите Москва почти загубва Сандуните. Целият този шик и блясък не се вписва в новата идеология и е окачествен като враждебно буржоазен. Все пак баните устояват (казват, че са запазени, защото в тях ходят партийни лидери, поради близостта им с Кремъл). Но реконструкция не е извършена в съветско време, поради което интериорът на Сандуните е силно повреден. Реставрацията на историческите бани е предприета едва през 1990-те години, а много интериори са пресъздадени от черно-бели снимки чак през 2000-те. Към днешна дата най-добре е запазен интериорът от най-високата мъжка категория, именно тук се правят екскурзии.

Баните все още работят с разделение на класи, но сега те се наричат ​​първа и висша.

„В първата категория е по-меката и по-влажна парна баня, докато в по-висока категория е по-горещата и по-силната. Винаги има много гости и в двете категории. Има жени, които идват тук от 20 години. В първата категория има социален ден с намаления за пенсионерите. И точно тогава тук идват тези, които познават мястото още от времената, когато са живеели в обществени квартири без бани“, разказва Александра Горячевская, която се къпе в най-висока категория.

Сред постоянния контингент на Сандуните има много различни хора – млади момичета, които поръчват процедури тук (баните имат богато меню от услуги – от самото парене до пилинг, маникюр, фризьор и др.), известни артисти, бизнесмени, офис служители, спортисти, балерини от Болшой театър. Самите Сандуни често се сравняват с Болшой театър по величие и историческа стойност.

Както в миналите времена, в Сандуните има ресторант с руска кухня и в допълнение към мъжките и женските общи стаи има отделни стилизирани стаи за парене, които могат да се наемат като хотелска стая: Съветска, Камчатска, Римска, Байкалска, Търговска и др. Всяка има собствена парна баня, басейн, всекидневна и спалня.

„Гумени чехли, кърпи и метла могат да се вземат направо в банята. Съветвам ви да си вземете шапка за глава и халат, ако ви е нужен. Може да носите вода със себе си или да си купите от евтиния минибар. Поръчваме си чай, палачинки с хайвер и сьомга, мед“, разказва Валентина от Москва.

И за да останат само добри впечатления от руската баня и да не навредите на здравето си, придружителите напомнят: „Не трябва да ходите да се парите, ако сте с повишена температура, имате възпалителни процеси, отворени рани, сериозни хронични заболявания. Алкохолът и банята въобще не се съчетават! Тук трябва да важи правило като за шофьорите: нито грам алкохол. Попарете се, отидете си вкъщи и тогава пийнете“, казва Алексей Новиков, редовен посетител на банята от най-високата категория.

Източник:

https://bg.russiabeyond.com/%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82/338869-sandunovksata-parna-bania-na-moskva

 

error: Съдържанието ни е авторско!