Многополярност и многостранни отношения

Многополярност и многостранни отношения

Публикувано от:

В западната политология има няколко подобни термина, които объркват контекста на формирането на многополюсен световен ред. Освен многополярност (multipolarity) се използват термините мултиполаризъм (multipolarism) и многостранност/мултилатерализъм, (multilateralism).  Ако обаче ги деконструираме, ще стане очевидно, че имат друго значение. С многополярността всичко е повече или по-малко ясно, въпреки че, отново, на Запад първоначално под разбирането за полярност, изхождаха от географското определение и тъй като  Земята има само два полюса – Северен и Южен, това носеше определен смисъл.

В епохата на Студената война и биполярността това дори подчертаваше определена естественост на съществуването на двата полюса. Ако обаче вземем различна изходна позиция, тогава може да има много повече полюси. Въз основа на обяснението на Мартин Хайдегер в произведението му „Парменид“ стигаме до извода, че полюсите могат да бъдат толкова, колкото и народите, като тук има известна връзка с концепцията за Четвъртата политическа теория на Александър Дугин, където Dasein (да бъда там) се предлага като основа за проектиране на целеполагането във времето и пространството, което се разгръща в политическите процеси.

Когато се обърнем към мултиполаризма (multipolarism), веднага става очевидно, че говорим за някаква идеологическа конструкция. Окончанието -изм ( ism) ни препраща към разнообразие от теоретични и практически политически модели от комунизма и марксизма до либерализма и фашизма. Следователно мултиполаризмът (multipolarism) се явява като своеобразна концепция-чадър, въпреки че като такава идеология на „многополаризма“ или „мултиполаризма“ не съществува. Съществуват различни визии за формирането на многополюсна глобална политическа система. От една гледна точка държавите действат като полюси; от друга гледна точка те могат да бъдат асоциации и съюзи; от трета гледна точка – цивилизации (понякога съвпадащи с държави, както в случая с Русия, Индия и Китай).

Въпреки това самият термин мултиполаризъм ( multipolarism) може да служи като своеобразен ориентир, фар, който стимулира по-нататъшното развитие на практическите аспекти на многополярността.

В случая с многостранността / мултилатерализма (multilateralism) се сблъскваме с напълно различен подход в международните отношения. Това е модел, предложен от Съединените щати по време на администрацията на Барак Обама като по-нататъшно стимулиране на хегемонията на Вашингтон. Само че, лидерството на САЩ в този формат не е толкова очевидно. Това е нещо като метода на „побутване“ на социалния бихейвиоризъм (анализ на поведението на хората, от англ.: behaviour – поведение),  предложен от Кас Сънстейн (също служил в администрацията на Белия дом на Обама). Заглавието на една от неговите книги, „Илюзията за избор”, перфектно демонстрира принципа на мултилатерализма. Другите държави имат илюзията за разнообразни и многостранни връзки, но всички те (в политиката, икономиката, логистиката и т.н.) са вплетени в глобална система, контролирана от един актьор – САЩ

ООН също често се фокусира върху многостранността и редица специализирани агенции работят на този принцип. В същото време, както и в случая с регулирането на Интернет, опитите на една страна да увеличи броя на гласовете за сметка на условно активните единици са очевидни,  тоест частни компании, за които се твърди, че също имат право да участват в разработването на нови стандарти. По този начин САЩ се опитват да използват този инструмент, за да запазят своето доминиране.

Но дори сред привържениците на многополярността и критиците на хегемонията на САЩ понякога може да се чуе използването на този термин. И това създава объркване. Ето защо са необходими както адекватна ревизия, така и внимателно обмислено използване на терминологичния апарат.  При разработването на нов подход към международните отношения (особено когато става дума за незападна теория за международните отношения), остатъците, свързани с паразитния глобализъм, трябва да бъдат отсечени.

Автор:

Леонид Савин

Главен редактор на аналитичния център “Катехон”.

Източник:

https://katehon.com/ru/article/mnogopolyarnost-i-mnogostoronnie-otnosheniya