Медиците в Руско-турската война 1877-1878г.

Медиците в Руско-турската война 1877-1878г.

Публикувано от:

След обявяването на Руско-турската война 1877-1878 г. в армията влизат около 1600 лекари и над 3000 медицински сестри. За първи път в нея участват 780 санитари-носачи.

…Тук мога да кажа няколко думи за отлично организираната дейност на руската военномедицинска служба в армията. . . Младите военни лекари-хирурзи и санитарният персонал бяха винаги между бойците на огневата линия и в момента, когата отделният боец биваше ранен, веднага му се даваше първа санитарна помощ. Ако беше тежко ранен, той се поставяше на носилка и се отнас яше назад, след като му се правеше суха превръзка. Ако леко раненият трябваше да напусне бойното поле пеша, той беше подпомаган от един или двама санитари. . .“

A. Forbes. The War correspondence of the “Daily News”. T. I. Leipzig, 1878. c. 327 – 331

. . . Около 2 часа след обед главният хирург д-р Кадацки се прехвърли на българския бряг , за да наблюдава отблизо работата на предния превързочен пункт. . . Разпределението на работата между главния превързочен пункт и останалитв пунктове имаше това благоприятно последствие, че на ранените се оказваше помощ бързо и почти непосредствено след раняването. . .

На предните превързочни пунктове още от самото начало на преминаването се намираха всички санитарни команди от 14-а пехотна дивизия, а също така дивизионните линейки и носилки, които служеха за пренасяне на ранените до главния пункт, където помагаха милосърдните сестри от Крестовоздвиженското дружество, които смениха след това сестрите от Георгиевското дружество. Грижите на сестрите за ранените заслужават всякаква похвала. Същото трябва да се каже и за санитарите и фелдшерите, които самоотвержено търсеха и прибираха ранените и им даваха първа помощ под неприятелския огън. Това не мина без жертви. Между санитарите и фелдшерите има убити и ранени. . .

Преминаването (на р. Дунав при Свищов) започна на 15 (27) юни. . . Първите ранени започнаха да пристигат в главния пункт към 6 часа сутринта – отначало рядко, а след това все по-често и по-често и така чак до вечерта. . . Работата на хурурзите не спря, докато не беше оказана помощ на всички ранени. . .“

Правительственный вестник, бр. 165, 27 VII. (8 VIII.)

Разказвайки за подвизите, проявени в паметния ден на 15(27) юни, мнозина офицери споменаваха с възторг и много хвалеха поведението на доктора от 7-и сапьорен батальон г-н Игнатовски. Той проявил по време на сражението голяма разпоредителност и мъжество. Игнатовски пръв организирал превързочен пункт, риел първите ранении превързвал под дъжд от куршуми. Войниците и офицерите се удивляваха на неговото хладнокръвие и енергия по време наработа. Имах възможността да се запозная с него. Той е съвсем млад човек (струва ми се , че току-що е завършилследването си, с приятна външност, с малка тъмна брадичка и живи очи, който скромно и дори стеснително се усмихва, когато офицерите разказват за подвизите му. В батальона всички го обичат. . .“

В. Буренин, дневник корреспондента, Новое время, бр. 479, 30 VI (12 VII).

. . .Досега не съм казвал нищо за нашите лекари, милосърдни сестри, санитарите и лазаретите. За тази дейност могат да се напишат обширни статии. Дейността им на Шипка заслужава най-висока похвала. На мен дори ми е съвестно да оценявам тяхната дейност с тази толкова банална фраза, но как да намеря такива силни думи, с които да изразя признателността към санитарите , които под град от куршуми и в голяма горещина пренасяха по планинския път ранените към превързочния пункт. Аз не мога да не си спомня , без да се вълнувам, за вниманието и сърдечната топлота, с която лекарите и студентите-медици се отнасяха към всички ранени. Беше четвъртият ден от сражението, когато на превързочния пункт разговарях с един лекар, който седеше върху един сандък срещу мене. Изведнъж лекарят падна. Помислих, че е припаднал, но той беше заспал моментално по време на разговора ни, тъй като три нощи не беше спал – направете извода си за тежкия труд. С пристигането на лазарета на 14-а дивизия броят на лекарите се увеличи. Когато човек влиза в габровската болница или в манастира, където са настанени ранените, го обзема чувство на благодарност за грижите и вниманието, с което са обградени болните от страна на милосърдните сестри, лекарите и прислугата. . .“

Вн. Ин., Письма на Родину, Новое время, бр. 575, 4 (16) Х.

Медицинската служба временно оглавява пристигналият в България световноизвестен хирург Николай Иванович Пирогов, който макар и вече на солидна възраст (67 години), показва удивителна работоспособност. Той не само преглежда ранените и извършва над 600 операции, спасявайки живота на стотици ранени руски войници и българи, но и се заема с организацията на военните болници, а връщайки се в Русия пише: Нито една от предишните войни не е събирала на бойното поле такъв умствен капитал, както на театъра на военните действия в България.

Освен него, редиците на армията попълват още около 300 професори, доценти, асистенти и ординатори от най-големите университетски клиники в Русия. Въоръжени с най-новите методи за лечение на огнестрелните поражения и заболявания на бойното поле, те успяват да регистрират един от най-ниските проценти на смъртност сред ранените в оная епоха – 10,8 на сто.

В България руските медици прилагат нови методи на лечение. Проф. С. П. Коломнин извършва за първи път артериални кръвопреливания, Ф. Ф. Ерисман разработва системи за дезинфекция и задължителна изолация на заразно болни, проф. С. П. Боткин открива инфекциозната жълтеница и провежда профилактична противомаларична хининизация на армията. Тук Пирогов пръв в света прави гипсова превръзка.

Изоставяйки своите домове, близо 3000 руски жени съпровождат армията като медицински сестри. Сред тях има и представителки на руската аристокрация – княгиня Голицина, Мария Михайловна – сестра на княз Дондуков-Корсаков, графиня Екатерина Игнатиева – дъщеря на граф Игнатиев, княгиня Шаховская, незабравимата баронеса Юлия Вревская, написала скъпите за всеки българин думи: Аз принадлежа на България с цялото си сърце и починала от тиф през януари 1878 г. в един от лазаретите в град Бяла. Освен нея още 50 жени загиват през тази война, а 90 медицински сестри преболедуват от тиф.

В руско-турската война наред с руските се включват и българските медици – възпитаници на руски и румънски университети. Мнозина от тях участват в българското опълчение и в руската армия, други организират болници в освободените вече земи. В първите три дружини на българските опълченци са зачислени по един кадрови лекар с офицерски чин – Константин Бонев, Сава Мирков и Константин Везенков, Иван Панов. За проявената храброст те са наградени от Руската империя с ордени различна степен. С два Георгиевски ордена за храброст е награден и д-р Георги Цариградски, участвал в спасението на 800 руски войници, премръзнали при зимния преход през Балкана.

В центъра на София се издига единственият в Европа мемориал на воините в бели престилки – Докторският паметник, построен в чест на загиналите през Руско-турската война медици.

Източници:

Репортажи за Освободителната война 1877 – 1878

https://bnr.bg/radiobulgaria/post/100938931/voinite-na-milosardieto-medicite-v-rusko-turskata-voina-1877-1878g