Герои и дейци на Руско-турската война – генерал Раух

Герои и дейци на Руско-турската война – генерал Раух

Публикувано от:

Отон Григориевич Раух е роден 16 януари 1834г, Естляндска губерния, в семейството на потомствен дворянин. Посвещава се на военното поприще. Завършва школа за гвардейски подпрапоршици и юнкери в Николаевското военно училище. Служи в Лейбгвардейския Преображенски полк / 1851 /. Завършва Николаевската академия на Генералния щаб на Руската армия / 1855 /. Получава назначение в Гвардейския генерален щаб. Началник-щаб на XIV-а Пехотна дивизия / 1864 /, помощник на началника на Одеския военен окръг / 1865 /. Военно звание генерал-майор от 1867г.

Участие в Руско-турската война (1877-1878)

В началото на Руско-турската война (1877-1878) ген. Раух е помощник-началник на Предния отряд, с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Той е начело на конно-сапьорния дивизион със задача да поправи пътя през Хаинкьойския проход.

„…Генерал Раух тук обръщаше по-малко внимание на пътя, отколкото досега, защото, от една страна, беше необходимо да се изнесем бързо напред и да завземем изхода на дефилето, а от друга – необходими бяха барут и взривни материали, за да се поправи пътят в участъците, където се налагаше, а това би могло да алармира турците. Ето защо ние се движехме предпазливо напред и към девет часа завихме остро покрай едно подаващо се напред възвишение, което един момент преди това даваше вид, че прегражда напълно пътя. Пред нас внезапно се откри дефилето на ширина от половин миля и зад него забелязахме долината на Тунджа и близо до нас, на разстояние не повече от половин миля, видяхме турския лагер. Генерал Раух вече бе научил от българите, че в този лагер има само две роти и като разчиташе на ефекта на изненадата и бе убеден в това, че турците не могат да знаят, че цялата руска армия не е след нас, реши да атакува и да прочисти от противника изхода на дефилето. Двеста казаци да атакуват две пехотни роти би било връх на безразсъдство във всяка друга страна на света. Тук обаче изглежда най-естествено да се извършат най-неествени неща и с оглед на това започнахме да настъпваме, като открихме огън.Турците бяха, както обикновено, напълно изненадани…

Така турските сили тук, които наблюдаваха крайно важен пункт, не бяха поставили стражи за охрана и те бяха изненадани, напълно объркани при приближаването на русите и веднага започнаха да се оттеглят – две роти турска редовна пехота пред 200 казаци. Едва бих повярвал на това, ако не го бях видял. Изтласкахме ги към пътя за Сливен зад с. Хаинкьой и чакахме подкрепления…“

Macgahan, The War correspondence of the „Daily News“. T. II. Leipzig, 1878, c. 76 – 97.

Ген. Раух участва в отбраната на стара Загора. Назначен е за командир на II-а Стрелкова бригада от I-а Гвардейска Пехотна дивизия, включена в състава на Западния отряд, с командир генерал-лейтенант Николай Криденер. Участва в боя при с. Горни Дъбник. Превзема с. Абланица / дн. гр. Ябланица / и с. Видраре. Нанася главния удар по Орханийската турска армия при с. Правец.

….“Турската позиция е недостъпна откъм нашата страна, т.е. Откъм Усиковица…Подножието на планината е от скалисти блокове, по които трудно може да се изкачи човек, освен като се хваща за храсталаците, но без оръжие в ръка…Турският войник от окопа на върхасъс скорострелното си оръжие може да се защищава срещу десетки войници, които пълзят отдолу срещу него. Единственият начин да се превземе неприятел в такава позиция е да се разрушат окопите му с артилерия, разположена на другите най-близки височини, а пехотата да го заобиколи в тила и да пререже връзките му с неговата главна база в Орхание. Последната задача беше възложена на отряда на генерал Раух, който трябваше, без да го забележи неприятелят, да се придвижи по планинските пътеки с артилерия и пехота… Най-тежката и най-сериозната част на операцията беше възложена на генерал Раух. Целият успех на делото зависеше от това, дали неговият отряд ще успее да се промъкне по планинските пътеки с оръдията в долината на с. Правец. Генерал Раух тръгна от с. Ябланица в 2 часа след пладне на 9 (21)ноември…Всички ни вълнуваше една мисъл – къде е генерал Раух, наблизо ли е и скоро ли ще се яви в тила на турците? Към 6 часа вечерта, когато вечерната мъгла започна да пада над планинските върхове, внезапно се разнесе силна пушечна стрелба откъм върха на неприятелския рид…Отрядът на генерал Раух до настъпването на тъмнината успя да заеме три неприятелски височини…“

Л. Шаховской, Два похода за Балканы, М., 1878, с. 160 – 168.

Генерал Раух, доказал уменията си в настъпателни боеве, е прехвърлен в Западния отряд с командир генерал Гурко. Участва в зимното преминаване на Стара планина.

“…Денят 19(31) декември.Генерал Раух с полковете Преображенски, Измаиловски и Гвардейския стрелкови батальон трябваше да атакува фронтално редутите до с. Ташкисен (с. Саранци)…В десет часа частите на отряда бяха заели определените им места…Струва ми се, че не беше изминал дори един час от започването на атаката, когато от двете страни на редута се понесе дружното „Ура“ и той беше превзет. Турците избягаха в другия редут. След няколко минути атакуваха следващия редут тои също така беше успешно. От втория редут турците се прехвърлиха в третия.

Началникът на отряда – генерал Раух, щабът му и ординарците се намираха през цялото време на бойната линия. Казакът, който той изпращаше с поръчения беше убит…

Днес през нощта турците избягаха от третия редут, който беше останал в техни ръце, а също така укрепената позиция Арабаконак и от редутите на Шиндарник. Избягаха също и от Долно Камарци…”

А. Иванов, Из передового отряда, Новое время, бр. 687, 26. I. (7. II).

„През нощта на 20 срещу 21 декември (1 срещу 2 януари) се получи заповед да тръгнем незабавно по софийското шосе към с. Враждебна…Тръгнахме в 2 часа през нощта. Преди да стигнем Враждебна, нашата кавалерийска верига беше посрещната от огъня на турска редовна кавалерия, а след това и от пехотата. Генерал Раух незабавно придвижи напред гвардейската стрелкова бригада, наляво постави преображенския полк, а Измайловският полк остана в резерв….Точният огън на 1-и и 4-и стрелкови батальон, на 6-а батарея от 3-а гвардейска дивизия и на гренадирската артилерийска бригада, на 3-а лейбгвардейска батарея, на 1-а артилерийска бригада и обходното движение на Преображенския полк решиха изхода на сражението – птотивникът це оттегли към София.

Заехме позиция край София и се укрепихме… Атаката беше определена за 24 декември (5 януари), но още на 23 декември (4 чнуари) пристигна един българин, а след това и наши патрули, които съобщиха, че турците са напуснали града и укрепения лагер. …С получаването на сведенията за оттеглянето на турцитеот София генерал Раухнезабавно тръгна с авангарда напред. Отпред вървяха кавказките казаци, след това полковете Преображенски, Семьоновски, Измайловски и егерите. До града бяхме посрещнатиот свещениците с кръстове, хляб и сол и много народ, който викаше „Ура“, „Здраво, братушки“. Жените хвърляха чемширени клонки, подаваха на войниците хляб…”

А. Пузыревски, Письма с театра войны, Русский инвалид, бр. 20, 25. I. (6. II).

На 23 декември Генерал-лейтенант Гурко и генерал-майор Раух присъстват на тържествения молебен по случай освобождението на София в Катедралния храм „Света Неделя“ .

При руското настъпление в Тракия дивизията на генерал-майор Раух достига до Сан-Стефано.

За храброст и командирско умение след войната ген. Раух е награден с орден „Свети Георги“ IV и III ст. Повишен е в по-горно военно звание генерал-лейтенант. Служи в Руската войска като командир на XXII-а Пехотна дивизия и XV-и Армейски корпус. Умира във Варшава на 29 юни 1890 г.

При местността  “Превала” / Хаинбоазки проход / е издигнат паметник в чест на преминаването на прохода от неговия отряд.

 

Улица в гр. Правец е наименувана “Генерал Раух“.

Източник: Репортажи за Освободителната война 1877 – 1878

https://opoznai.bg/view/pametnik-v-chest-na-konno-sapiorskiiat-otriad-na-general-rauh