inoСМИ.Ru: Мюсюлманската карта на Европа се уплътнява

inoСМИ.Ru: Мюсюлманската карта на Европа се уплътнява

Публикувано от:

Събитията през последните месеци отново привлякоха вниманието към мюсюлманската общност в Европа. Европейците бяха разтърсени от серията терористични актове, извършени от ислямски радикалисти, а също и от наплива на до милион и половина мюсюлмани бежанци от страните в Близкия Изток и Северна Африка. Така че, колко са те, мюсюлманите, в Европа и какви са перспективите за тяхното по-нататъшно съществуване на Стария континент, коментира Дмитрий Добров в inoСМИ.Ru, цитиран от БГНЕС.

Според информация на германския Zentralinstitut Islam-Archiv през 2007 г. в цяла Европа са живеели 53 млн. мюсюлмани, сред които 16 млн. в ЕС и 25 милиона – в Русия. По информация на американския изследователски център PEW през 2010 г. (от тогава тези показатели значително са нараснали) най-големите мюсюлмански общности в Западна Европа са се намирали в Германия (4,8 млн. души или 5,8% от населението) и във Франция (4,7 млн. души или 7,5% от населението).

Във Великобритания този дял е бил 4,8% (около 3 млн. мюсюлмани).В Русия са живеели повече мюсюлмани (между 14 и 25 млн. души, разликите в данните са големи), но има принципна разлика: на първо място става дума не за мигранти, а за коренно население на Руската империя-СССР-Руската федерация, които имат опит в съществуването в многонационална страна и значително по-добре са интегрирани в обществото. Особено място заемат мюсюлманите на Балканите (не по-малко от 12 млн. души), където те също са коренна етно-религиозна група и представляват като част от населението на Черна гора 18,5%, на Македония 35%, на Босна и Херцеговина – 60% и на Косово – 90%.

Със стремителни темпове расте делът на мюсюлманската общност сред населението на Евросъюза: 4% през 1990 г., 6% през 2010 г. и, според прогнозите, 8% към 2030 г. Мюсюлманите се концентрират в големите градове: в Париж – 1,7 млн. души, в Лондон – около 1 млн. души. В Редица градове на Европа техният дял от населението е особено висок: Амстердам (14%), Антверпен (16,9%), Брюксел (до 25%), Бирмингам (26,9%), Марсилия (25%), Стокхолм (20%), Кьолн (12%). А някои квартали на тези градове, като печално известният Моленбек в Брюксел или Сен-Дени в Париж, са почти напълно мюсюлмански.

Трудностите на интеграцията

Увеличаването на мюсюлманската общност в Европа във връзка с високата раждаемост на фона на намаляване на коренното европейско население води до радикален срив на социокултурния и етническия баланс, а също така и към неизбежни търкания, способни да прераснат в граждански конфликт. Перспективите за интеграция в европейското общество и трудова среда са без значение както за „старите“, така и за „новите“ мигранти-мюсюлмани.

На европейската икономика не й е необходима неквалифицирана работна сила в такива количества. Вече има примери – както в Германия, така и във Франция, където през 60-те и 70-те години на миналия век пристигат милиони мигранти от страните на Африка и Близкия изток, получаващи работа в сектора на обслужването, на строежи и в автомобилната промишленост. С времето нуждата от тази работна сила отпада, само че мигрантите остават в Европа и минават на социални помощи. Именно сред тези мигранти, предимно мюсюлмани, се образува градската субкултура, която отрича европейските трудови и цивилизационни ценности. Във Франция интеграция на мюсюлманите не е извършена и след 50 години, след като са се сменили най-малко три поколения мигранти.

Почти всички мюсюлмани в ЕС са изселници от Близкия и Средния Изток, Северна Африка и от Балканите. Независимо от дългогодишното пребиваване в Западна Европа, те упорито се придържат към традиционните за тях религиозни и семейни ценности. Предвид по-високата раждаемост сред европейските мюсюлмани е високо процентното отношение на младежите, особено възприемчиви към пропагандата на войнстващия ислямизъм и традиционните ислямски ценности. Радикалният ислям се разпространява стремително сред мюсюлманските младежи в Европа – както сред новодошлите, така и при представителите на второ и трето поколение мюсюлмани. Да воюват на страната на Ислямска държава (ИД) в Сирия и Ирак заминаха хиляди млади мюсюлмани от Франция, Германия и Великобритания.

Демографският натиск се увеличава

Макар временно да се намира в спад вълната на масовата миграция от страните на Близкия изток към Европа, наблюдавана през 2015-2016 г., новото нашествие на бежанци е неизбежно. Демографският бум в арабските страни и в Турция продължава – т.е. по целия периметър на Европа. Например населението на Египет нараства с 2 млн. души годишно, то вече надмина 90 млн. и ще стигне 100 млн. души в близките години. Страната се задъхва от презаселване, не достига вода, подходящата за живот земя е 7% от цялата територия на страната.

С аналогични проблеми се сблъскват и други страни от арабския свят, числеността на чието население надминава 400 млн. души, в това число Алжир (около 40 млн. души), Сирия(22 млн.), Ирак(35 млн.). Особена роля за изострянето на днешните проблеми в Турция също изигра демографският фактор. През последните 25 г. населението на страната се увеличи от 50 на почти 80 млн. души. Източник на високата раждаемост остават вътрешните райони на Анадола, където населението води традиционен начин на живот, изповядва консервативния ислям и дава на бял свят много деца. В условията на граждански конфликти, социални сътресения и обща безперспективност все повече млади мюсюлмани се устремяват към Европа в търсене на по-добър живот. Европейските страни явно не са готови да приемат толкова големи бежански потоци. При това Турция вече предупреди Европа, че в случай, че до октомври не й бъде предоставен безвизов режим от ЕС, тя ще отслаби граничния контрол и Европа ще бъде залята от нови бежански потоци.

Надигащата се екологична катастрофа в Близкия изток (засушаване, настъпление на пустинята, недостиг на вода) и кървавите конфликти за контрол на водните ресурси може да доведат до ново „преселение на народите“, и до появата за първи път на категорията „климатични бежанци“. Наблюденията на американската космическа агенция НАСА показаха, че за периода от 1989 до 2012 г. страните в Близкия изток са преживели най жестокото засушаване от векове. То стана причина за много катаклизми и граждански войни. В частност в Сирия в резултат на засушаването почти напълно беше унищожен селскостопанският сектор, стотици хиляди хора се преселиха в предградията на Дамаск, Алепо и Хомс, където се създаде взривоопасна обстановка. През март 2011 г. това стана една от причините за въстанието срещу баасисткия режим в Дамаск. Въпреки „упоритите“ факти, западноевропейските политици продължават да пренебрегват демографската заплаха, произтичаща от Средиземноморието.

Създава се впечатлението, че нито зачестилите терористични действия, нито миграционната криза, нито надигащият глава ислямски радикализъм няма да заставят политическото ръководство на Евросъюза и страните от Западна Европа да се откажат от идеологическите догми „мултикултурност“, политическа коректност и толерантност. По негласно правило основните средства за информация в ЕС предпочитат да не говорят за национталността или религиозната принадлежност на терористите. Също така трябва да се напомни, че вече година и половина във вестниците и интернет-изданията в Германия и във Франция са премахнати форумите на читателите по всички „чувствителни“ теми, преди всичко засягащи бежанци, мюсюлмани и тероризъм. При тези условия изразители на страховете и опасенията на коренното население на ЕС стават антиевропейските и крайнодесни партии, които набират все повече привърженици.