5 руски топонима с неизвестен произход

5 руски топонима с неизвестен произход

Публикувано от:

В Русия има много местни наименования, които използваме непрекъснато, но нищо не знаем за тях. Москва, Твер, Кострома, Онега – древността на тези топоними не предизвиква съмнение, но те нямат никаква връзка с руските думи, те са напълно непонятни.

 

1 Москва

2

«Москва» – кое друго наименование се чува най-често в Русия? Това е и голяма река, и центърът на обединението на руските земи, и столица, и дори е било името на Руската държава (Московия). Но именно за този топоним ние почти нищо не знаем.

За първи път Москва се споменава през 1147 година. Тази година се смята и за годината на основаването на града, въпреки че по това време на това място вече е съществувало укрепено славянско селище. Именно там на 4 април се е състояла срещата на суздалския княз Юри Дългоруки със северския княз Святослав Олгович, по инициатива на първия: «ела при мен, братко, в Москов».

От писмените източници е ясно, че името на река Москва предшества името на селището. В някои паметници градът Москва се споменава дори като «на Москва», тоест, «градът на Москва река». Загадката е само в това, откъде се е появил този хидроним, кое племе, живяло по тези земи, е дало това название на реката и защо.

Най-първата версия говори за угро-фински произход на «Москва». Местните поселения от ранния железен век свидетелстват, че някога там са живели племена, които са говорили на език от угро-финското езиково семейство. Поддръжниците на тази хипотеза смятат, че хидронимът се дели на два компонента: «моск» и «ва». Вторият е ясен – във всички угро-фински езици той означава почти едно и също: вода, река, влажност. А с «моск» е по-трудно. Може да се свърже с думата от езика коми «моска» – крава, телица, или от мерянски «маска» – мечок, и ако се прибави «ва», то става мечка. Така че, на угро-фински «Москва» означава или «Кравешка река», или «Меча».

След угро-финската хипотеза дошла ирано-скифската. В началото на ХХ век академик Соболевски изказал предположението, че «Москва» произхожда от авестийската дума «ама» (силен) и означава «бърза река». Между другото, по тези места скифите никога не са живели, а пък и течението на реката не е чак толкова бързо.

В последно време широко разпространена е славянската хипотеза. Според нея, до XIV век Москва я наричали със славянското име «Москы» със значението: «блатиста, мочурлива, влажна, блатна». С този корен са и думите: «кишав, влажно време» (промозглая, мозглая погода). Подобно е името и на някои други реки в Европа: Moskawa в Полша и Германия; Московка — приток на река Березина и така нататък. Тази версия се потвърждава и от това, че по горното течение на Москва-река винаги е имало много заблатени участъци. Може би, името е дошло от там.

 

2 Твер

 3

Градът Твер, връстник и бивш съперник на Москва относно обединяването на руските земи около себе си, също внимателно пази тайната на своето име. В летописите то много се различава от съвременния топоним и звучи като «Тъхверь» или «Тьхферь». През XVIII век Татишчев пръв се опитва да разгадае тайната му, като свързва името с думата «Твердь», което означава «твърдина, крепост».

Според друга версия, градът е получил името си от река «Тверца», тъй като, според писмени източници, градът е основан на мястото на вливането й във Волга. А самият хидроним, според една от версиите, е произлязъл от угро-финските племена и означава «блестяща река» от финския корен «Tes» (блестя), и финското окончание «верь» (река). Това е само една от многото хипотези.

 

3 Онежското езеро

4

 

В ранните руски писмени източници Онежското езеро се споменава като «Онего» и почти нищо не се знае за неговата етимология. Може само да се предполага, че името е много старо, първите поселения по тези места са се появили по времето на древните племена, за което свидетелстват местните петроглифи и рисунки по скалите.

«Онега – Мегрега — Авнега — Пинега»: общото окончание «eгa» по всяка вероятност произлиза от карелското «jogi» (река). Може това да се е използвало не само по отношение на река Онега, но и към езерото. За това са писали известните лингвисти на миналия век М.А.Кастреп и М.П.Веске, които са отнесли името на езерото към финското «Enojoki», което означава «голяма река». Такъв род топомини са много популярни във Финландия: «Enojarvi» (голямо езеро), «Enovesi (голяма вода).

Според друга версия, в корена «Онеги» е финската дума «auni» (шум, глас). С други думи – «шумно, бушуващо езеро». Но най убедително изглежда обяснението, свързано с размерите на водоема. Според доктора на филологическите науки Ирма Муллонен, името на езерото идва от саамското «апе» или прибалтийско-финското «anine» – голям, значителен. Каквото е, без съмнение, Онежското езеро.

 

4 Каргопол

5

Названието на старинния руски град в Архангелска област – «Каргопол» предизвиква недоумение. Съчетание на руска приказка и нещо древногръцко…

Окончанието «пол» в географските наименования обикновено е с древногръцки произход със значението «полис», тоест град. Така, Константинопол се превежда като «града на Константин», а Адрианопол – «града на Адриан». Руските градове с названия, съдържащи «пол», например, Севастопол, Тираспол или Симферопол, са ги получили в повечето случаи по времето на Екатерина II и внуците й Александър I и Николай I, когато цяла Европа се е увличала по културата на Древна Гърция.

Но с името Каргопол е по-сложно. Появило се е много преди увлечението по гръцката мода, споменава се още през XV век, а «пол» в него не означава град, а «руско поле». Но откъде се е взела «карго»? Въпреки възникващата веднага асоциация, лингвистите виждат тук не стара вещица, а мечка (на фински «каргу») и «врана» (на тюркските езици «карга»). При тази разшифровка, Каргопол се превежда или като «Мечо», или като «Вранино поле».

Съществуват и други версии: на река Онега, където е Каргопол, с думата «карга» наричат каменния бряг, който се залива от водата. Немският езиковед Макс Фасмер е разбирал под думата «карга» също така «блатисто място в гората», а Дал – «хрущялесто, равно дъно на езеро». Каквото го има, го има – блата и мочурища в околностите на Каргопол колкото щеш.

 

5 Кострома

 6

Интересна е историята с етимологията на названието «Кострома». От една страна – като че ли всичко е ясно, топонимът отново е дошъл от реката, на която се намира градът. Но не е толкова просто.

«Костра» в източнославянските диалекти означава слама за изгаряне. От нея се е правело чучелото на езическата богиня Кострома – богинята на плодородието на древните славяни, която още от времето на езичеството са я «погребвали» по време на летния обреден цикъл, за да се увеличи реколтата през следващия земеделски сезон. Този обряд накарал лингвиста Фасмер да мисли, че името на града Кострома е здраво свързано с този езически ритуал. Версията не е издържала – богинята са я погребвали не само в Кострома, а наличието на древно значимо капище (езически храм), което би могло да даде името на селището или реката, не се потвърждава.

Съществува още една версия, според която названието произхожда от финското «kosto» — мъст и «maa» — земя. В този превод Кострома означава «земя на възмездието». Вярно, за кого е предназначено това възмездие и за какво,  не е известно.

Татьяна Шингурова

Источник: 5 русских топонимов с неизвестным происхождением

© Русская Семерка russian7.ru