250 години от рождението на баснописеца Крилов

250 години от рождението на баснописеца Крилов

Публикувано от:

«…Чинов я пышных не искал;

И счастья в том не полагал,

Чтоб в низком важничать народе,-

В прихожих ползать не ходил.

Мне чин один лишь лестен был,

Который я ношу в природе,-

Чин человека … »

Така е писал И.А.Крилов в стихотворението « К другу моему».

Заслужава да се каже, че Крилов е първият руски писател, получил световна известност, между другото, преди А.С. Пушкин. Още приживе, неговите басни са преведени на френски от 80 поети на Париж , сред които е бил и Роже дьо Лил, автор на известната “Марсилеза”. Басни на Крилов са преведени на италиански от „най-именитите поети на Италия”, научаваме от библиографската повест за Иван Крилов „Нави Волырк” от Н.П. Смирнов-Соколски. До март 1825 г. са преведени общо 89 басни, публикувани в два тома на три езика (включително на руски) в най-добрата парижка типография на Дидо, с блестящи илюстрации от ръката на известния художник Изабе. По-голямата част на тиража се продала при голямо търсене във френската столица, за Русия останали жалки трохи.

Народната мъдрост на басните на Крилов, тяхното безпощадно осмиване на пороците и лошите качества на хората: измамата, самоизтъкването, алчността, предателството, празното безделие и досега „се работи” по изкореняването им, е необичайно разбираема и достъпна за всеки читател. По броя на образните изрази, включени в руския език, И. А. Крилов е в първия ред, до А.С. Пушкин, Н.В. Гогол, М.Е. Салтиков-Щедрин – свидетелстват Н.С. и M.G. Ашукини в сборника “Крилати думи”.

“Аз пиша басни защото, – казвал Иван Андреевич, – ги четат и слугите, и децата”. Той винаги е бил на страната на обикновения човек, против силните на деня: велможи, богаташи, чиновници. Неговата сатира е много актуална и в наши дни…

https://vseruss.ru/novosti/rossiya-1/let-ispolnilos’-basnopistsu-Krylovu-31878

 

Рибешки танц

От жалби срещу съдиите,

богатите и първенците

Лъвът излязъл от търпение.

И тръгнал сам да обикаля своите владения.

Мужик, в реката риба наловил,

започнал огън да приготовлява.

Подскачали край силната жарава

несретничките, че животецът е мил.

Лъвът най-неочаквано връхлита.

„Ти кой си и какво тук правиш?“ — пита.

„Всесилни наш царю! — език преплита

Мужикът. — Аз на водния народ съм кмет;

Това са негови старейшини, събрани

без всякакви подкани,

да кажат на любимия си цар «привет»!

— «Е, как живея? Как е тоя край?»

— «Велики господарю! Тоя край е рай!

Молитви всеки тук към бог отправя

безценните ви дни да продължава.»

(А рибите се мятали в тиган върху жарава.)

Защо — Лъвът попитал — те така

опашки и глави насам-натам мотаят?“

„Царю премъдри! Твоите слуги сега

от радост, че дойде при тях, играят.“

Лъвът небрежно лизнал кметовата гръд,

погледнал танца, който рибите въртят,

и тръгнал пак по своя път.

Превод: Александър Миланов

https://chitanka.info/text/38717-ribeshki-tants