Шипка, 24 септември (6 октомври). . . Наоколо се виждат само голи скали и се чува постояноо виене на бурята, която се превръща често в ураган Той е в състояние да повали не само пешеходеца, но и конника заедно с коня. След бурята обикновено започва дъжд. Ние се намираме всред гъсти плуващи облаци, които причиняват настинки. Обличаме се с топли дрехи, защото още от 16(28) септември имаме сняг, който плътно е покрил планинските върхове. Като допълнение към тези неудобства на живота в окопите и закритията, всред облаците, трябва да добавя и липсата на вода близо до позицията. Поради това вода се доставя от изворите, които са отдалечени и се намират в дълбоки дерета , обстрелвани често от неприятеля. Вода се носи и от Янтра по тежкия планински пппппът – последният начин се предпочита. С не по-малки неудобстава е свързано и набавянето на храна. Пътят в тила на позицията се обстрелва в продължение на 4 версти от артилерийския огън на неприятелските батареи, които се намират на височините срещу десния ни фланг и са снабдени с далекобойни оръдия. Поради тази причина и кухните са разположени на същото разстояние от позициите, а дори и по-далече. Разбира се, че при такива условия да се носи храна на позициите е много неудобно и докато докарат котлите по каменистия планински път, в тях вече не оставя нищо хубаво. Обедът пристига вечер късно.
От 15 (27) септември, деня на последния опит на Сюлейман да атакува прохода, който му струва скъпо, на Шипка е относително спокойно. Все пак не можем да обвиняваме турците в пълно бездействие, въпреки поредицата от погроми, с които ги нагостиха нашите славни войници. Цялата им дейност през този период се прояви в това, че след като настаниха няколко мортири от два пуда, започнаха през нощта да безпокоят отряда с често хвърляне на бомби главно срещу върха Св. Никола. Първоначално тези бомби се търкулваха в окопите и ни причиняваха някои загуби. Но нашите войски скоро се приспособиха към това и сега, по наши наблюдения, около 200 бомби , които неприятелят хвърля за една нощ, не вредят. Нашите мортири, благодарение на точната си стрелба, причиняват щети. Те вдигнаха във въздуха барутния склад на неприятеля. На турците, изглежда, нощната стрелба с мортирите накрая им омръзна и те измислиха друго: стрелят през деня по колите, натоварени с храна, които се изкачват по пътя към позицията. Тъй като една от колите пострада от граната, генерал Радецки незабавно нареди при хубаво време храната да се доставя на позициите едва когато се стъмни. Но турците не пожелаха, все пак, да останат без каквото и да е занимание. Те си избираха за мишена напълно откритата извивка на нашето шосе, която беше най-близо до тяхната позиция. Щом чуят тракането на каруца или като предполагат, че след като сме прекратили всякакво движение през деня, то вършим това през нощта, те усърдно огласяват нощта със звуците на мортирите и оръдията. Стрелбата не ни причиняваше загуби, а и тези дни спря.
Това е накратко сегашното положение на нещата на Шипка:то е тежко, но все пак е по-добро от това на турците, които действат срещу нас. Напоследък е обърнато сериозно внимание на нуждите на нашия гарнизон, продоволствието е подобрено и се прави всичко, за да се облекчи нашият живот сред облаците. Ние, с божията помощ, ще отстоим с чест делото, което ни е поверено. Трябва да допълня, че напоследък се забелязва известно раздвижване и съсредоточаване на неприятеля на височините на левия му фланг. Това дава основание да се предполага, че Сюлейман паша ще действа срещу Зелено дърво на десния фланг.
Източник:
Е. Карпов, Новое время, бр. 591, 20.X. (1. XI)., Репортажи за Освободителната война 1877 – 1878