Фьодор Лукянов: „Част от санкциите могат да бъдат свалени във втората половина на 2016 г.“

Фьодор Лукянов: „Част от санкциите могат да бъдат свалени във втората половина на 2016 г.“

Публикувано от:

Фьодор Лукянов е главен редактор на списанието „Русия в глобалната политика“. Вярва във връщането на дипломацията и пред „Новая газета“ дава оптимистична прогноза за разрешаването на сирийския конфликт и нормализирането на отношенията между Русия и Запада.

Сирийският конфликт, в който Русия е максимално въвлечена като външна сила, няма да приключи скоро. Официално обявени са вече три коалиции: начело със САЩ, начело с Русия и под ръководството на Саудитска Арабия. При това, ако за Русия, САЩ и Франция главният обозначен враг е Ислямска държава, то Турция, Саудитска Арабия и Иран преследват други цели, ненапълно съвпадащи с целите на външните за региона сили. Всичко много се оплете и сега не ми изглежда реална възможността Русия да излезе от конфликта: на какво основание да излезем и как, след като така сериозно се включихме? Необходимо е постигането на резултати: или военна победа, което е малко вероятно, или постигане на голямо политическо споразумение за това как да бъде устроена Сирия, ще остане ли унитарна държава, ще има ли федерализация, конфедерализация и т.н.

Не изглежда конфликтът с Турция да е изчезнал напълно: вече са изречени думи, от които няма връщане назад – президентът на Турция фактически е обявен за престъпник, помагач на терористите. Едва ли след всичко това ситуацията може да се върне в руслото на мира. Докато в Турция не се смени властта, няма да има контакти с нея.

Европа се променя: тя е в сериозна криза, която изисква преоценка на външната политика и, по мои сведения, сега се работи по нова концепция за външните действия на ЕС. Европа започва да се занимава не с експанзия, не с трансформация на съседни територии, което бе целта до момента, а с тяхната стабилизация, за да не носят те проблеми. Сега сред европейците расте страхът пред промените на обществото в посока, водеща до неговата нееднородност и многообразие, и макар този процес да тече отдавна, хората, както и преди, не са готови за него. А заради масовата миграция от Близкия Изток този процес се ускори. Освен това се усеща и опасността от тероризма. Електоратът одеснява и даже тези европейски партии, които традиционно са били умерени, ще се преместват вдясно. В резултат, Европа все повече и повече ще се затваря в своите вътрешни проблеми.

В тази връзка стабилизирането на отношенията с Русия може да стане по-актуална задача и въпросът за санкциите ще бъде поставен в по-конструктивна среда. Тези отношения вече няма да бъдат, каквито бяха преди, но острият конфликт и част от икономическите ограничения е възможно да бъдат смекчени през втората половина на 2016 г., ако хаосът не се върне в Украйна. Що се отнася до нея, такъв род конфликти са много чувствителни към външни влияния, а сега нито на нас, нито на Европа, нито на Америка ни трябва да ги раздухваме. В сравнение с Близкия Изток, Украйна е периферия на световната политика. Но и Близкият Изток вече не е центърът. А главното ще се случва в Азия, където предстои изясняване, как ще се изграждат отношенията на Китай със САЩ. Кой от моделите ще надделее: взаимозависимостта и изглаждането на противоречията на всяка цена или съперничество, при което Китай, заради своето засилване, ще се среща с растящата съпротива на САЩ. Всичко това много ще зависи от това, какъв президент Америка ще избере през 2016 г.

Чисто по човешки на Путин би му било приятно, ако президент стане Доналд Тръмп – това би показало в каква тежка криза се намира американската политическа система. Но никакъв друг президент няма да провежда по-добра политика към Русия, от тази на Обама, който всъщност е много внимателен, демонстрирайки за пред публиката показна твърдост. И въпросът не е в това, че Обама е слаб – просто той по-добре от другите разбира, че светът се е променил и да постигнеш целите си с дръзки набези вече няма как да се получи. Всеки друг по-традиционен американски президент може да се опита да се върне към привичните методи на твърд натиск, на демонстрация на силата.

Американците са уморени от постоянните външни намеси на страната им. Това поражда вътрешно търсене на промени, но не означава, че всичко ще се промени от раз: американската политическа култура е построена върху идеята за световно лидерство априори, въпросът е само как се осъществява това лидерство.

В охлаждането между Русия и САЩ става въпрос не за личността на Обама, а за това, че върви процес на деконструкция на старите световни институти като например международното право. Всеки следващ конфликт ставаше все по-опасен и ето, че дойде случаят с Крим. Обама би искал да строи нещо ново, но на него падна бремето да управлява САЩ в този момент, когато все още се разрушава старото. А сега, в края на неговото президентство, започват да се появяват контурите на новото, възвръща се търговската дипломация. Пример за това са ядрената сделка с Иран, Минският процес, преговорите за Сирия. Вместо постоянно пререкание и деградация на международните отношения започват да се търсят общи опорни точки.

След Студената война към дипломацията включиха  елемента „добро-лошо“: „добрите трябва да печелят, а лошите да губят“ и „може да се действа със сила, иначе няма да се получи“. Сега виждаме, че силовият подход не върши работа и се налага да се отчитат интересите даже на тези, които са смятани за лоши.

Превод: Александър Станчев

Източник: Новая газета

http://a-specto.bg/