Френски журналист: Русия е виждала по-страшни блокади от днешните санкции

Френски журналист: Русия е виждала по-страшни блокади от днешните санкции

Публикувано от:

В интервю за Le Figaro френският журналист и писател Рено Жирар се нахвърля с критика върху западната дипломация, избрала коренно погрешна линия по отношение на Сирия, Украйна и Русия. Вместо да се бори с ИД, Западът се бори с Башар Асад и въоръжава ислямистите. Украинският конфликт можеше да бъде избегнат, а Русия трябваше отдавна да бъде върната в „eвропейското семейство“. Вместо това „посредственото трио Юнкер-Могерини-Туск“ продължава да води погрешната политика на санкции, макар блокадата на Ленинград ясно да е показала, че руският народ не може да бъде сломен от нищо.

В интервю за Le Figaro Жирар споделя мнението си за последните геополитически конфликти и съвременната роля на френската дипломация. Според него най-удивителното на Женевските преговори, които се проведоха на 14 март, е това, че водещите роли в разрешаването на сирийската криза принадлежат на САЩ, Русия, Саудитска Арабия, Турция и Иран. Мнението на Франция, която някога е била страна-мандат, никой не е отчел и за това е виновна самата тя.

Първо, френската дипломация направи грешка, когато затвори посолството си в Дамаск през март 2012 година, убеден е журналистът. Не трябваше да се закрива посолството, защото то гарантираше присъствието на френското разузнаване в Сирия, само защото на Париж не му харесваше отношението на правителството на тази страна към опозиционерите. „Дипломацията е нужна, за да говори с противниците, със съперниците, с потенциалните врагове, а в случай на възникване на разногласия, тя трябва да направи така, че да се избегне войната. Тя е нужна не, за да си говори с приятели, твърди Рено Жирар. – Дипломацията трябва да бъде насочена към борба с основния враг — това е основно понятие, което в наши дни недостатъчно се използва на Запад“.

Второ, Франция направи грешка, заемайки категорична позиция по отношение на Башар Асад и на практика го приравни с ИД, счита журналистът. Между другото, не Башар Асад дойде да убива френски деца на територията на Франция, а „Ислямска държава“. През 1892 г. президентът Сади Карно сключи с царска Русия съюз, който спаси французите през 1914 г., а в навечерието на Втората световна война френските власти не поискаха да се обединят със СССР, за което си платиха през 1940 г. При това в Mein Kampf Адолф Хитлер в прав текст заяви за намеренията си да сломи Франция, а съветската идеология не заплашваше пряко интересите й.

В Сирия френската дипломация също не поиска да погледне истината в лицето, със съжаление констатира Рено Жирар. Ако руснаците не се бяха намесили в конфликта и Дамаск беше паднал, то в страната веднага щеше да започне геноцид над алавитите, всички сирийски християни щяха да бъдат изгонени в Ливан, а всички църкви на Дамаск щяха да бъдат изгорени. Та дори в Косово, където имаше войска на НАТО, бяха изгорени над 150 църкви, припомня журналистът. Освен това, в сирийската криза Франция раздели всички на добри и лоши, приемайки всички метежници безразборно за „умерена опозиция“. Без съмнение, умерената опозиция съществува, но тя обитава в голямата си част не зоната на конфликта, а разкошните хотели в Лондон и Париж. Нарушавайки международното ембарго за доставка на оръжие, Франсоа Оланд въоръжи така наречената Свободна сирийска армия, а след две седмици това оръжие се оказа в ръцете на ислямистките групировки.

Трябваше да дочакаме парижките терористични актове  на 13 ноември, за да може френският лидер най-накрая да се реши да се срещне с Владимир Путин в Москва и да се договори с него за съвместни военни действия срещу ИД, отбелязва Жирар. Френската дипломация трябва да върне Русия в „eвропейското семейство“, член на което тя е още от времето на Петър Първи, вместо постоянно да я изтиква оттам. „Русия е толкова европейска държава, колкото и Украйна. Шевченко е велик украински поет, но руските писатели Достоевски, Гогол или Чехов също принадлежат на нашата европейска цивилизация — гръцко-римската, християнската (католическа, протестантска и православна), озарена от епохата на Просвещението“, подчертава журналистът.

Вместо това „латинската дипломация“ продължава да игнорира и презира православния свят, отбелязва Жирар. През 1453 г. Западът позволи на османците да превземат Константинопол, през 1999 г. силите на НАТО бомбардираха Белград и оказаха подкрепа на косовските сепаратисти, в резултат на което Косово се превърна в център на търговията с оръжие, наркотици и човешки органи.

Що се касае до украинския конфликт и „анексията на Крим“, то това можеше да се избегне, ако тогавашният министър на външните работи на Франция Лоран Фабиус и неговият немски колега бяха останали в Киев след подписването на споразумението между Виктор Янукович и проевропейските опозиционери. Те трябваше да накарат страните да изпълнят условията на този договор, след което да се срещнат с Путин и да му обещаят три неща, твърди Жирар. Първо, че Севастопол завинаги ще остане в разпореждане на руския флот; второ, че Украйна никога няма да влезе в НАТО и трето, че руският винаги ще бъде втори официален език в Украйна. Руският лидер задължително щеше да се съгласи на тази сделка и също щеше да подпише споразумението, уверен е френският журналист.

Политиката на санкциите е поредната грешка, която ще струва скъпо на Запада, счита Рено Жирар. „Русия е твърда държава: опитайте се да накарате да промени политиката си народ, който с успех преживя 870-те дена при обсадата на Ленинград!“, констатира той. Отказът да се доставят на Москва „Мистралите“ също беше грешно решение, защото тези кораби по никакъв начин нямаше да променят стратегическото съотношение между Русия и Украйна. Ако Путин беше поискал да завземе Мариупол или Одеса, той отдавна да го е направил и никой не би могъл да го спре.

Западът се нуждае от правилна политическа линия по отношение на Москва, а „посредственото трио Юнкер-Могерини-Туск“ очевидно не може да се справи с тази задача, защото поддържа отношения само с Украйна в ущърб на отношенията с Русия. По много международни въпроси Москва е доказала, че е отговорен партньор, затова би било правилно да не се обновяват санкциите срещу нея през лятото на 2016 година, настоява Жирар.