Руско-турската война- майор Павел Николаевич Попов. първият почетен гражданин на Казанлък

Руско-турската война- майор Павел Николаевич Попов. първият почетен гражданин на Казанлък

Публикувано от:

На 12 (24) април, 1877 г. Българското опълчение е строено на площад “Ришкановка” в Кишинев, където в тържествена обстановка и присъствието на хиляди граждани е прочетен Манифестът за обявяване на Руско-турската война. Пет дни по-късно със Заповед по действащата армия “Почетния пеши конвой на главнокомандващия” е преименуван в “Българско опълчение”, като българските доброволци са разпределени в шест дружини, с по пет роти всяка, обединени в три бригади. Генерал Н. Г. Столетов официално встъпва в длъжност като командир на Опълчението. За командир на Петата опълченска дружина е назначен подполк. К. Н. Нищенко, който след раняването му в боя при Стара Загора е заменен от майор Павел Н. Попов.
… Първото освобождение на Казанлък. “Кръстопътища и улици гъмжаха от народ. Мъже, жени и деца бяха излезли на улицата, прегръщаха се и целуваха руските войници – пише в спомените си известния казанлъчанин Константин Бозвелиев. – Радостта беше обща и неописуема. Точилници с вино, софри с хлябове, сирене и други неща за ядене изобилно се раздаваха на войниците…”
Но за кратко е радостта на казанлъчани от споходилата ги свобода. Само след 15 дни свободен живот те трябва да изкупуват свободата си с бягство през Балкана, със страданията и лишенията пет месечен бежански живот. Мнозина не се завръщат никога вече в родния си край. Но повече са онези, които имат щастието да бъдат свидетели на големите бойни победи на руската армия при Шипка, Плевен и Шейново и заедно с освободителите да се завърнат отново по родните домове в Казанлък – този път завинаги. И пак веселия, тържествен камбанен звън, празнични софри, цветя и целувки за героите. След опиянението от щастливия край на войната, идва време за изграждане на новия живот, за съжаление, в условията на крайно несправедливия Берлински договор. С “Приказ по Българската земска войска”, в каквато се преименува Българското опълчение, Пета опълченска дружина, понесла най-много загуби в боевете при Шипка-Шейново, получава името 23-та Казанлъшка дружина с командир Павел Николаевич Попов. Майор Попов престоява в Казанлък до м. май, 1879 г. Водил храбрите български опълченци в боевете при Стара Загора, Шипка и Шейново, в условията на мирния живот той проявява отново същата си неизчерпаема енергия и старание при подпомагане уредбата и възстановяването на сериозно пострадалия от бедствията на войната град. Първа негова грижа е обучението, възпитанието и военната подготовка на новосформираните казанлъшки подразделение на младата българска армия и милиция. По негово нареждане с цел – противопоставяне на несправедливите каузи на Берлинския договор, от складовете за оръжие на казанлъшкото население се раздадени хиляди пушки и патрони. С личността на майор Павел Н. Попов се свързва и основаването на така нареченото гимнастическо дружество “Орел”, в което преминават военна подготовка над 5 000 гимнастици от града и околията. С богатия си житейски опит майор Попов оказва сериозна помощ и при изграждането на административното управление на Казанлък. За неговите изключителни заслуги за освобождението на България от турско робство и изграждането на новия живот в освободения Казанлък, казанлъшкия градски съвет с протокол №  60 от 25 май, 1879 година обява майор Павел Николаевич Попов за пръв почетен гражданин на Казанлък.

Емил ПЕНЧЕВ

https://www.kazanlak.com/news-2026.html